Определение № 1792 от 05.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1792 гр. Велико Търново, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100501170 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№4212/10.11.2025г. от страна на Д. Х. Г. с ЕГН**********, постоянен адрес: гр.Елена-5070 ул.(email: [email protected] – по чл.38 от ГПК) против

Определение№496/07.11.2025г., с което е прекратено производството по гр.дело№548/2025г. на РС-Елена и е върната исковата молба на Д. Х. Г., на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Счита обжалваното определение, с което се връща исковата молба поради неотстраняване на нередовностите, съгласно дадените указания за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който са довели до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало - арг.чл.7 ал.1 от ГПК, съгл. Тълк.решение от 15.01.2019г. по тълк.дело№6/2017г. - ОСГТК на ВКС, според което инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуално-правна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, като не е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. Това означавало, че трябвало ясно да изясни предмета на произнасяне, да вземе становище по всички обстоятелства, да се обоснове ясно, пълно и точно, като извърши цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното разпореждане, така и относно неговата законосъобразност. Счита атакуваното определение за неправилно, поради съществено нарушение на производствените правила за наличието на законни основания за отвод на първоинстанционния състав в хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 ГПК. В практиката на ВКС са изведени принципни съображения по прилагането на чл.22 от ГПК, като се приемало, че всички основания за отвод се основават на обстоятелства, които според законодателя пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията и на други обстоятелства за това, че не е създала ефикасни средства за защита чрез провеждането на „публичен”, „справедлив”, от „независим и безпристрастен съд” съдебен процес, без злоупотребявани похвати с предоставените им властнически функции, правните норми на правото на ЕС и в частност правната норма на чл.47 1 от ХОПЕС в съответствие с принципа на примат на ПЕС, дерогираща правните норми на българското национално право, които им противоречат.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело№146/2025г. на ОС-Разград е образувано по искова молба на Д.

Х. Г. против солидарните ответници ВКС, ОС-Разград и РС-Разград, по п редявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 26000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№1236/2024г. на Районен съд Разград в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба - 27.03.2025г. до окончателно и изплащане. С Определение по гр.дело№146/2025г. ОСРазград е прекратил производството по делото и го е изпратил на ОС-Търговище, съобразно чл.7 ал.2 изр.I от ЗОДОВ(… когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд…) и където е образувано гр.дело№263/2025г. по описа на ОС-Търговище.

По молба с вх.№3700/23.09.2025г. от ищцата Д. Х. Г., с която се прави изявление за намаляване размера на определения иск от 33000.00лв. - на 13000.00лв., по реда на чл.214 от ГПК, в която част прави изявление за оттегляне на иска на основание чл.232 от ГПК с молба за прекратяване на производството и изпращане на делото на компетентния съд, по реда на чл.118 ал.1 от ГПК, с Протоколно определение№115/29.09.2025г. ОС-Търговище е прекратил производството по гр.дело№263/2025г. на ОС-Търговище, съобразно правилата на местната подсъдно по чл.7 ал.1 от ЗОДОВ и го е изпратил на РС-Елена по компетентност, където е образувано гр.дело№548/2025г. на РС-Елена.

С Разпореждане№950/23.10.2025г. по гр.дело№548/2025г. РС-Елена е оставил исковата молбата без движение, като са дадени подробни указания на ищцата за отстраняване на констатираните нередовности, а именно: Ищцата да уточни обстоятелствата, на които се основава иска, предявен против солидарните ответници ВКС, ОС-Разград и РС-Разград, като посочи: -кое е процесното производство - „главно производство“ по подадена от нея искова молба, за което твърди, че е нарушен разумния му срок - „неразумна продължителност“; -как се е развило процесното производство хронологично във времето; кога е образувано това процесно производство под каква сигнатура, номер и година и на кой съдебен орган; -каква е връзката на ответниците с посоченото дело (производство) - същото било ли е на производство при тях като дело - с каква сигнатура и под какъв номер и година; -колко време е продължило производството по делото и кога е приключило и с какъв акт пред РС-Разград, съотвeтно пред ОС-Разград и ВКС; какво е решено по делото и кога е влязъл в сила акта. Ищцата да отрази конкретни факти и обстоятелства, касаещи нарушения на разумния срок на производството. Молбата и приложенията, с които ще се отстраняват нередовностите на исковата молба, да се представят в екземпляри за съда и ответниците. Ако посоченото действие се извърши в електронна форма - ищцата на основание чл.102з ал.3 изр.III от ГПК да внесе по сметка на РС-Елена съответната дължима ДТ, като квитанцията за извършеното плащане се приложи по делото. Указано е на ищцата, че следва да отстрани констатираните нередовности на исковата молба в едноседмичен срок от получаване на съобщението с разпореждането. Ищцата е била предупредена, че ако не отстрани в указания срок нередовностите, исковата молба ще бъде върната и образуваното гражданско дело ще бъде прекратено. Първоинстанционният съд е констатирал, че съобщението за отстраняване на нередовностите на исковата молба е редовно връчено на ищцата Г. на 28.10.2025г. като в определения срок(до 05.11.2025г.) по чл.129 ал.2 от ГПК констатираните нередовности не са били отстранени. С Определение№496/07.11.2025г. по гр.дело№548/2025г. РС-Елена е върнал искова 2 молба на Д. Х. Г. по реда на чл.129 ал.3 от ГПК и е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права.

С оглед надлежното упражняване на правото на иск, законодателят е уредил изисквания, на които следва да отговаря всяка искова молба, обосноваващи нейната редовност. Уредените в чл.127 ал.1 т.4, т.5 от ГПК елементи на исковата молба са от съществено значение, тъй като въз основа на тях се индивидуализира спорното между страните материално право и се определя предмета на делото. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес, включително и преюдициалните правоотношения. Няма конкретни изисквания за начина на изложение на тези факти, но същото трябва да е разбираемо, като съдържащите се в него фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. Ищцата не е длъжна да дава правна квалификация на предявения от нея иск. От основанието на иска следва да може да бъдат изведени страните по спорното материално право, които да участват като надлежни страни в исковото производство. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че: -липсват изложени обстоятелства за нарушаване правата на Д. Х. Г. и конкретно на правото и на разглеждане на делото в разумен срок; -липсва изложение относно претендираните неимуществени вреди; липсва изложение относно основанието, въз основа на което е възникнала отговорността на ВКС, ОС-Разград и РС-Разград и защо отговорността е солидарна. Всъщност липсва каквато и да е фактология(как се е развило процесното производство хронологично във времето – пред кой съдебен орган; каква е връзката на ответниците с посоченото дело; колко време е продължило производството по делото и приключило ли е то. Съгласно чл.8 ал.2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ в случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава III„а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Правилото е неприложимо по отношение на висящите производства. То произтича от разбирането, че в случай на твърдяно забавяне на разглеждане на дело в разумен срок, да се предпоставя иска по чл.2б от приключване на това производство само по себе си би било нарушение на правото по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо, в чл.8 ал.2 от ЗОДОВ е посочено, че тази предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства.

Когато някой от елементите на исковата молба липсва, както и когато обстоятелствената част на исковата молба или петитумът и са непълни, неясни, вътрешнопротиворечиви или пък съществува противоречие между тях или между посочените в тях страни и страните, посочени в адресната част на исковата молба е налице нередовност на същата. Липсата на конкретизация води 3 до невъзможност съдът да дефинира спора, страните по него, подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и в крайна сметка да постанови съдебен акт по същество.

При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127 от ГПК, съдът, съобразно чл.129 ал.2 от ГПК, следва еднократно предостави възможност на ищцата да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако тя бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129 ал.3 от ГПК.

Нередовна е исковата молба, която не отговаря на изискването за изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Съдът не може да образува, респ. да продължи производство по нередовна искова молба, защото произнасянето му по такава ще бъде недопустимо, а и ще е в ущърб на насрещната страна, която ще бъде възпрепятствана да организира защитата си. Съдът изпълнява задължението си по чл.7 от ГПК за съдействие на страните и в съответствие и при съобразяване на другите общи принципи, каквито са принципа на равенство на страните по чл.9 от ГПК, на диспозитивно и на състезателно начало - съответно по чл.8 от ГПК и по чл.6 от ГПК. Към момента на постановяване на обжалваното определение на РС-Елена и към настоящия момент не са отстранени всички констатирани нередовности и е изтекъл срокът, даден от съда. Следователно е налице хипотезата на чл.129 ал.3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено. До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, на основание чл.278 ал.4 ввр. чл.272 от ГПК, ведно със законните последици. Определението подлежи на обжалване по аргумент от чл.274 ал.3 т.1 ввр. чл.280 ал.3 от ГПК.