Решение № 6060 от 13.08.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София,

13.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7291 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 326167 / 30.01.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 528313/07.11.2018г. по гр.д. № 54596 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 57-ми състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 17338/09.09.2015г. на А. „М.” с адрес: гр. София, ул. „**********срещу „С.в.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, *******както следва: главен иск с правно основание чл. 12, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 078,78 лв., представляващи обезщетение за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. за вреда, причинена от неизпълнение на нормативно задължение за водоснабдяване чрез водопроводно отклонение с водопроводен възел до границата на собствения на А. „М.” имот, представляващ Национален учебен център; евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 078,78 лв., представляващи платена без основание сума за потребени ВиК услуги за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. в собствения на А. „М.” имот, представляващ Национален учебен център, като А.М.” е осъдена да заплати на С.в.”АД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 290лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5039323/09.03.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 26.02.2018г. от ищеца А. „М.” в частта в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Решението било немотивирано, обосновано само със заключението на вещото лице. Посочил е, че неправилно било кредитирано заключението на вещото лице, то било изготвено въз основа на документи, които не са приети по делото. Не било установено, че начислена сума е дължима , че е определена по отчет на уреди и по правила за разпределяне на разходите за вода, безкритично бил приет извод на вещо лице по счетоводната експертиза, че най-големите потребители в местността могат да имат № куб. м. за общо потребление, а същевременно ищецът да им стотици такива за Национален учебен център на бул. „*******, гр. София.

Процесната сума била платена като начислена за „общо потребление”, но основание за същото не съществувало. Ответникът пренасочил загубите си от питейна вода по сметка на ищеца без да има основание за същото. Страните били обвързани от договор за ВиК услуги при Общи условия. Сградата на Националния учебен център не била етажна собственост, не била част от вътрешна водопроводна инсталация, не било установено и да има течове в инсталацията, поради което и сума била недължима. Разпоредбата на чл. 23 от ОУ не била приложима.З а течове извън инсталацията на сградата в тежест на ответника било да отстранява течове. Не било установено от кога има течове, къде са те и причините за тях, поради което и основание за начисляване на сумите в тежест на ищеца нямало основание.

Водопроводното отклонение не било собственост на ищеца съобразно § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ. Не било установена изправност на водомери, отчитащи потребление на другите потребители, което водело до неустановяване дължимост на сумите от ищеца. Посочил е, че бил изпратил на 28.11.2011г., на 14.03.2012г. и на 10.04.2013г. искане до ответника да водоснабди имота чрез водопроводно отклонение с водомерен възел до границата на имота, неправилно ответникът отказал да го направи. Това било задължение на ответника по чл. 16 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Изпълнението на това задължение от ответника щяло да доведе до монтиране на индивидуален водомер и да се преустанови начислението на суми за „общо потребление”. Техническо било осъществимо това задължение на ответника и това се установявало от прието заключение по техническата експертиза.

При сключване на договора ответникът не бил посочил изисквания, които да са неосъществими и такива не били основание за отказ да се изпълни задължението. Дори да се приемело, че приложими били разпоредбите на чл. 30-чл. 32 от Наредба № 4, то и тях ответникът не спазил, защото не бил извършил нужната проверка въпреки възраженията по чл. 8, т.13 от ОУ и молба по чл. 32, ал. 5 от Наредбата на ищеца, като следвало да се ценят исканията му за установяване причини за разликите. Фактурите били едностранни документи, съставени от ответника и не установявали спорните потребление на конкретно количество ВиК услуги. Ответникът не бил извършил неправилно разпределение на разходите за общо потребление, а изобщо не извършил разпределение на разходите за общо потребление и без основание ги поставил в тежест на ищеца. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете „С.в.”АД в предоставения срок не е изразило становище по жалбата. След срока за отговор е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част било правилно. Надлежно искане от ищеца да ответника за присъединяване към водопроводна мрежа с посочване на на необходимия обем вода, количества които ще се ползват и останалите технически параметри не било направено в нито един момент. Без такова искане не можел да изгради отклонението. С нарочно писмено изявление ищецът се бил съгласил разликите да се поставят в негова тежест. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 17338/09.09.2015г. изменена на 07.03.2017г. на А. „М.” с адрес: гр. София, ул. „**********срещу „С.в.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, *******както следва: главен иск с правно основание чл. 12, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 078,78 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 09.09.2015г., до окончателното решаване на спора, представляващи обезщетение за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. за вреда, причинена от неизпълнение на нормативно задължение за водоснабдяване чрез водопроводно отклонение с водопроводен възел до границата на собствения на А. „М.” имот, представляващ Национален учебен център в гр.

София, ул. „*******евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 078,78 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 09.09.2015г., до окончателното решаване на спора, представляващи платена без основание сума за потребени ВиК услуги за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. в собствения на А. „М.” имот, представляващ Национален учебен център. Посочил е, че с писма от 28.11.2011г., на 14.03.2012г. по имплицитен начин с писмо от 10.04.2013г. поискал от ответника да си изпълни задължението по чл. 16 от наредба № 4/14.09.2004г. и водоснабди имота чрез водопроводно отклонение с водомерен възел до границата на имота, но това неоснователно било отказано от ответника , като станало причина за начисляване на разходи за общо потребление на вода в тежест на ищеца. Имотът бил водоснабден и не можело да се приеме, че няма сключен договор за присъединяване по чл. 84 от ЗУТ. Ако ответникът си бил изпълнил законовото задължение, то нямало да му начисляват суми за разходи за общо потребление.

Неизпълнението на това задължение от ответника довело до вреда за ищеца в размер от 23 078,78лв. за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. Евентуално тази сума му била начислена и я платил без да е потребил такова количество ВиК услуги. Имотът не бил етажна собственост и чл. 23 от ОУ не намирал приложение.

Неправилно му били начислени сумите, представляващи разликата между отчетено по водомер № 95/003353 по имот клиентски № 5044530 и начисленото по фактурите, издадени от ответника за процсения период.

За периода платил 40 656,29лв., но процесната сума като част от тях били начислени като разходи за общо потребление и не била дължима, основание за начисляване на такива разходи не съществувало. Претендирал е разноски.

Ответникът С.в.”АД, ЕИК ******* в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че територията, на която е Национален учебен център” към А. „М.” била район, който е свързан с водоснабдителна система за питейна вода с едно водопроводно отклонение. Имотът бил водоснабден от площадкова мрежа, обслужваща територията на Летище „София” и прилежащите й сгради и съоръжения на бул. „*******, гр. София. Общият водомер бил монтиран на водопроводното отклонение и потреблението се определяло от показанията му и от тези на индивидуалните водомери на отделните потребители по реда на чл. 32 и чл. 34 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Площадковата мрежа било заварено съоръжение от преди сключването на договора за концесия. Ответникът носел отговорност само за поддръжка на ВиК съоръжения, които са публична общинска собственост, но не и за вътрешната мрежа, обслужваща територията на Л.С.. В тежест на потребителите било да поддържат същата и да отстраняват течове във вътрешната мрежа, а неизпълнението на това им задължение било основание по чл. 32 и чл. 39 от Наредба № 4/2004г. и чл. 23 от ОУ да се разпределят между тях пропорционално на индивидуалното им потребление. На 20.11.2003г. ищецът се бил съгласил загубите по водопроводната мрежа да се разпределят пропорционално между консуматорите, присъединени към площадковата мрежа и в съответствие с това му били начислени процесните суми. Неоснователни били твърденията на ищеца, че ответникът отказал да присъедини „Национален учебен център недобросъвестно. С писма до ищеца ответникът му бил посочил, че пред лицето на имота няма изграден и въведен в експлоатация уличен водопровод, към който този имот да бъде присъединен. Ищецът не бил направил искане по чл. 13 от наредба № 4/2004г. , придружено с необходимите документи. Такова искане, направено по оценка на ищеца по „имплицитен начин” не било достатъчно. Ответникът не можел без надлежно искане по чл. 13 от Наредба № 4/2004г. да направи проучвания и да присъедини имота към мрежата. Претендирал е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните АДС № 4387/1991г., заповед № 150/18.12.1990г. на Министър на финансите, съгласно които сградата Единен учебен център” на територията на А. София, съставляваща масивна четириетажна сграда със сутерен със ЗП 620кв.м. и РЗП от 2485кв.м. е държавна собственост, предоставена за управление на ГУ”М.”, като граници са : изток-двор пред стара жилищна сграда на БТА”Б.”; запад-вътрешен път към складова база , безмитен магазин на „Т.”, от север- незастроена на летищния комплекс; юг- вътрешен път към складове .

По делото е приет протокол от 20.11.2003г., съгласно който на 20.11.2003г. по покана на Софийска вода е проведена срещу между представители на „Л.С.”ЕАД, С.в.”АД, „НУЦ-А.М.;

Б.Е.”, служба „Г.”, „О.”ЕООД, Т.”АД, Х.Е.”, „А.Е.С.”ЕООД, Т.”ЕАД, „ЛКС”ООД, И.ПО В.Т.”ЕООД, „Щ.И.”, А/К „Б.” АД- в несъстоятелност, ДП”РВД”, с което тези юридически лица са се съгласили, че отклонението към А/К Б. и ДП „РВД е преди водомера на „Л.С.”ЕАД и е извън границите по плана за развитието на летището, което му е предоставено за ползване и развитие. На тази срещу е взето решение загубите по водопреносната мрежа по отклонението А/К Б.” и ДП „ВРД” ще се отчита като разликата между отчета по главния водомер 5-004-01 ; отчета по водомера на Л.С.”ЕАД 5-004-46-1 и отчета по водомерите на консуматорите след главния водомер и преди водомера на Л.С. „ЕАД ще се разпределя пропорционално между горните консуматори, разположени на отклонението. Протоколът е изготвен и подписан от водещия протокола- , към него е приложен списък на присъстващи лица, положили подпис за същото.