Решение № 200 от 22.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500235 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 141 / 22.01.2025 година, постановено по гр. д. № 3720/2024 година РС – Велико Търново са уважени изцяло исковете за увеличаване размера на присъдена в полза на малолетни лица издръжка с правно основание чл.150 от СК, предявени от Г. С. Л., действащ като баща и законен представител на малолетните деца С. Г. Л. и И. Г. Л., като издръжката за детето С. е увеличена от 155лв. на 350 лв. месечно, считано от 26.11.2024 г., а издръжката за детето Ивайло е увеличена от 155лв. на 300 лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 26.11.2024г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до окончателното й изплащане. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за увеличение на издръжка са уважени.

Против решението е подадена въззивна жалба от ответницата Г. С. чрез пълномощник адв.

Б. З. ВТАК. Обжалва се решението за разликата над месечен размер на издръжката от 270 лв. за всяка от децата. изцяло. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът формирал неправилен извод, че ответницата е в състояние да заплаща издръжка над месечен размер от 270 лв. за всяка от децата, до който размер било направено признание на исковете. Излага оплакване, че съдът не съобразил разходите, които ответницата прави докато децата са при нея – всяка седмица от петък до неделя. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция за разликата над размер на увеличение на издръжките от 270 лева за всяко от децата. Претендира присъждане на разноските по делото.

В с.з. поддържа жалбата.

В писмен отговор насрещната страна – ищецът Г. С. Л., оспорва основателността на жалбата. Излага чрез пълномощника си – адв. Г., че постановеното решение е правилно и обосновано. Оспорва всички възражения на жалбоподателя като неоснователни. Излага 1 доводи, че нуждите на децата са правилно преценени от съда с оглед възрастта им и възможностите на ответницата. Посочва, че в социалния доклад е допусната техническа грешка досежно доходите на бащата, които не били 7000 лв., а 700 лева месечно. Оспорва получаваното от детето обезщетение за ТЕЛК да е относимо по делото.

Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, са подадена е в законовия срок от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Жалбоподателката Г. С. С. е майка на малолетните деца С. Г. Л., роден на 29.3.2015г. и Ивайло Г.ов Л., роден на 9.5.2017г., а Г. С. Л. е техен баща. С влязло в сила решение по Гр.Д № 7/2020г. по описа на ВТРС за прекратяване на брака между страните, родителските права спрямо двете деца са предоставени на бащата, а майката се задължила да заплаща месечна издръжка на децата С. и И. в размер по 155 лв., считано от 15.05.2020г. Доколкото производството по това дело е проведено като охранително – за утвърждаване на споразумение за развод по взаимно съгласие, не може да се установи материалното състояние на родителите и нуждите на децата към онзи момент.

Понастоящем е установено, че децата са ученици, занимават се извънкласни дейности, за които се заплащат такси и материали: за двамата се заплаща месечната такса за тренировки по футбол от 55 лв., съответно 70 лв., както и годишна такса за езикова школа за детето С. от 945 лв. и учебници от 70 лв./около 100 лв. месечно/. Не се спори, че за децата се правят разходи за храна извън дома – в училищния стол, около 100 лв. на месец, като възникват и инцидентни разходи за екскурзии и др. не се спори, че посочените текущи разходи се заплащат от бащата.

По отношение доходите на родителите е установено, че бащата е собственик и управител на фирма „Г.-груп“ ЕООД, а според приобщеното пред въззивната инстанция доказателство – справка дани от НАП е с минимален осигурителен доход през цялата 2024, като от м. април до м. декември 2024г. не е реализирал доходи от труд. Извънсъдебните изявления пред социалните работници нямат не се ползват с материална доказателствена сила за твърдените обстоятелства, поради което не следва да се обсъждат, вкл. дали са погрешно цитирани.

Майката Г. С. работи по трудово правоотношение с брутно месечно според справка от НАП средно за 2024г. в размер на 1553 лева.

С решението за прекратяване на брака е установен режим на лични отношения на майката с децата всяка седмица от 18 часа в петък до 17 часа в неделя, две седмици през лятото, за Великденските и Коледни празници – през година.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно по следните съображения:

За да се уважи иска за увеличение на издръжката по чл.150 от СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

По делото безспорно се доказа трайно и съществено изменение на нуждите на имащите право на издръжка лица, в сравнение с тези при постановяване на решението по гр. д. № 7/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е определена издръжката за децата. От датата на присъждане на издръжките – 15.05.2020г. до образуване на делото за изменението им - 26.11.2024г. са изминали четири години и половина. През този период е налице значително израстване на децата, предвид процесите на развитие в тази възраст /от 5 и 3г. на 9 и 7 г./Безспорно това е довело и до увеличаване на техните нужди. Делата са в училищна възраст, поради което са им необходими средства за учебни пособия, помагала, допълнителни занимания, спорт, облекло за училище и спорт. В тази хипотеза не е 2 необходимо изрично доказване размера на разходите. Налице е и друга промяна – на минималният размер на издръжката за едно дете с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като от при МРЗ 610 лв. към м. май 20201 г., съответно минимален размер на издръжката от 152,50лв., понастоящем към приключване устните състезания пред първа инстанция е 269,25 лева. Ноторно известни са фактите относно изменената икономическата обстановка - засилена инфлация по отношение цените на всички стоки и услуги в целия процесен период.

Като отчита това изменение на обстоятелствата, съобразявайки разпоредбата на чл.150 от СК с нуждите на децата и имотното състояние на родителите, съдът счита, че правилно районният съд е допуснал увеличение размера на определените по гр.д. № 7/2020 г. на Районен съд – Велико Търново издръжки. Този размер на издръжката от ответницата, както и допълнително даваната такава от бащата, ведно с личните му грижи за децата, ще даде възможност на децата да задоволят основните си потребности, свързани с обикновения им начин на живот, както и с нарасналите им нужди от средства за обучение, развитие и всеобщото поскъпване на стоки и услуги. При определяне размера на издръжката съдът е съобразил и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, според който минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – същият е увеличен в началото на настоящата календарна година. Отчетено е обстоятелството, че децата живеят при баща си и няма данни за предоставяна от майката издръжка в натура.

Доходите на майката са от 1500 лв. месечно /точен размер на чист доход не бе доказан от жалбоподателката и е условно изчислен на база облагаем доход/, от които ако заплаща присъдените издръжки в размер на 300 и 350 лв. /общо 650 лв./ ще остават 850 лв. за нейната издръжка, при линия на бедност за 2025г. от 638 лв. Не е основателен доводът на жалбоподателката, че пада под този праг. Неоснователен е и доводът, че децата се отглеждат при квази споделени права, тъй като всяка седмица са четири дни при бащата и два дни при майката. Подобни твърдения не са изложени в преклузивния срок – с подаване писмен отговор на ИМ, не са и доказвани пред съда. Следва да се отбележи, че текущият режим на лични отношения е в рамките на две денонощия /47 часа/, а по делото не е доказвано как се изпълнява. Осъществяването на режима е право на родителя, който не упражнява родителските права и не може да бъде противопоставено на правото на децата да получават издръжка от този родител. Жалбоподателката не твърди и не доказва при осъществяване на тези срещи да предоставя издръжка – в пари или в натура.

Съдът намира, че така определената издръжка не поставя в невъзможност ответника да задоволи собствените си нужди. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

По отношение на оплакването, че ответницата не е станала причина за завеждане на делото, след завеждането му е признала исковете до размер от по 270 лв., съдът намира следното: Размерът на издръжките на двете деца е постановен в съдебно решение от 2020г. и няма данни ответницата доброволно да е заплащала по-висок размер от присъдения , ако е считала, че обстоятелствата са се изменили, поради което с бездействието си е станала причина за завеждане на делото. Не е налице и признание на исковете, тъй като същите освен основание, имат и размер, а той е спорен между страните. Невъзможно е частично прекратяване на делото поради частично признание на иска.

По изложените съображения исковете за увеличаване на издръжката на децата са основателни. С оглед изложеното и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/22.01.2025 година, постановено по гр. д. № 3720/2024 година РС – Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4