Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265 от 12.10.2022, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 726/2022
Вид
Решение № 265
Подписан
12.10.2022
Състав
Адриана Георгиева Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 457, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Козлодуй, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20221440100726 по описа за 2022 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на И. М. Ц., ЕГН********** от гр.Козлодуй, ..., чрез пълномощник адвокат М. С., с която е предявила против ”АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния директор иск по чл.439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумите присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 440/2017г. по описа на Районен съд Козлодуй - главница в размер на 704.98 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г., такса топлинно счетоводство 10.00 лв., лихва за забава – обезщетение по чл.

86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г. в размер на 55.36 лв., законна лихва от датата на подаване на заявлението 18.04.2017 г. до изплащане на вземането както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса, и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв., за които е издаден изпълнителен лист на 26.07.2017г. и е образувано изпълнително дело № 73/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване по давност.

В съдебно заседание ищецът чрез адвокат С. поддържа иска.

1

Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт Бисер Борисов и оспорва иска по съображенията изложени в писмения отговор.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е приложено изпълнително дело № 83/2016г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Козлодуй и приложеното към нето изпълнително дело № 73/2019г. (образувано въз основа на изпълнителния лист за процесното вземане) и ч.гр.дело № 440/2017г. по описа на Районен съд Козлодуй.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:.

Видно от приложното в делото ч.гр.д. № 440/2017г. по описа на Районен съд Козлодуй, съда се е произнесъл със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 289 от 19.04.2017г., с която е разпоредил ищеца И. М. Ц. да запати на ответника „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД сумите - главница в размер на 704.98 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г., такса топлинно счетоводство 10.00 лв., лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г. в размер на 55.36 лв., законна лихва от датата на подаване на заявлението 18.04.2017 г. до изплащане на вземането както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса, и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв. съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правна помощ.

Заповедта е връчена на длъжника И. Ц. на 16.05.2017 г. (видно от приложеното в ч.гр.д. съобщение на л.23) и в двуседмичния срок за възражение по чл.414 ГПК (в сила преди изм. ДВ.бр.100/2019г.) – до 30.05.2017г. тя не е подала възражение. Влизане в сила на заповедта не се оспорва от ищеца нито се твърди, че тя е упражнила правото си на възражение по чл.414 ГПК (или 423 ГПК). Въз основа на нея в полза на ответника АЕЦ срещу ищеца Ц. на 26.07.2017г. е издаден процесния изпълнителен лист за същите суми.

Въз основа издадения на 26.07.2017г. по ч.гр.д. № 440/2017г. на КРС изпълнителен лист и по молба от 31.01.2019г. на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, 2

ДСИ при КРС на 31.01.2019г. е образувал срещу ищеца изпълнително дело с № 73/2019 г. Видно от изп.дело № 73/2019г., с молбата за образуването му от 31.01.2019г. взискателя е поискал изпълнителното дело да бъде присъединено към вече образуваното по негово молба срещу същия длъжник изп.дело № 83/2016г. на СИС при КРС. На 19.02.2017 г. на длъжника Ц. е връчена ПДИ по изпълнителното дело (чрез роднина със задължението да я предаде). С разпореждане от 24.09.2019г. съдебния изпълнител е присъединил изп.дело № 73/2019г. към първото образувано (между същите страни) изп.дело № 86/2016г.

С молба от 10.10.2019г. по изп.дело № 86/2016г. и присъединените към него изп.дела № 412/2016 и № 73/2019г., взискателя е поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника и налагането на запор на банковите сметки. ДСИ е наложил запор на банкови сметки на длъжника на 16.10.2019г., на която дата е изпратил запорни съобщения на четири банки. Съобщенията са връчени на банките на 21 и на 22.10.2019г. Опис на движими вещи не е извършен.

С молба от 02.06.2020г., взискателя е поискал отново извършването на опис на движими вещи на длъжника и налагане на възбрана върху недвижим имот. С постановление от 15.06.2020г. съдебния изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника Ц. (вписана в Служба по вписванията на същата дата 15.06.2020г.) .

На 27.06.2022г. длъжника в изпълнителното производство Ц. е предявила настоящия иск по чл.439, ал.1 от ГПК за установяване по отношение кредитора АЕЦ, че не му дължи вземането предмет на изп.дело № 73/2019г., тъй като е погасено по давност.

В исковата молба поддържа, че с молбата за образуване на изп.дело № 73/2019г. взискателя е поискал, вземането да бъде присъединено към изп. дело № 83/2016г. на СИС, което е уважено и ищеца поддържа, че с това действие е прекъсната давността по отношение на вземането, като от този момент според него е започнало изпълнението да се ползва от действията, които взискателя е извършвал по изпълнително дело № 83/2016г.

Развива доводи, че на 18.03.2018г. е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 83/2016г. , което е установено с влезли в сила Решение № 260058 от 10.11.2020г. по 3 гр.дело № 635/2020г. и Решение № 260137 от 18.06.2021 г. по гр.дело № 737/2020г. и двете по описа на PC – Козлодуй, като в мотивите и на двете решения, е прието, че на 18.03.20218г. е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №83/2016г., поради което са неотносими последващите молби на взискателя с които е поискано извършване на определени действия. Счита, че решенията са влезли в законна сила и се ползват със СПН по отношение настъпилата перемция на изп. дело № 83/2016г. и валидността на действията извършени след прекратяване на производството, поради което счита, че са неотносими към спора молбите на взискателя по изпълнително дело № 83/2016г. от 19.03.2018г., 25.04.2018г., 15.10.2019г. и 02.06.2020г. с които е поискано извършване на опис на движими вещи на длъжника, налагане запор на банкови сметки и налагане възбрана на недвижим имот, тъй като всички тези действия за поискани и извършени след настъпилото ех lege прекратяване на изпълнителното производство още на 18.03.2018г. по изп.дело № 83/2016г.

Поддържа, че последното изпълнително действие за процесното вземане е извършено на 31.01.2019г., от която дата е започнала да тече кратката погасителна давност изтекла на 31.01.2022г., през който период според ищеца не са извършвани валидни изпълнителни действия за принудително изпълнение, с които давността да е била прекъсната.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Иска предмет на спора е за оспорване на вземания, удостоверени в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Правното основание на иска е чл. 439, ал.1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като според съда иска е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По отношение на доказателствената тежест всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителния лист, е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените правопогасяващи факти и 4 обстоятелства. Предвид това, че в случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

В т.10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/отм.// нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.

Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б.”б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД относно 5 давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.

Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, защото прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.