Решение № 50 от 14.05.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Сандански, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200564 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Д. Л., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „С.“ № ***, вх*****. , срещу Наказателно постановление № 25-0339001212/14.10.2025г. , издадено от Началник група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ за нарушение на чл.

104Б, т. 2 от ЗДВП - в размер на 3000 /три хиляди/ лева, равняващи се на 1533,88 евро и „лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление.

Претендира се, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процедурата по издаването, че не съдържа задължителните реквизити. Че не е посочено какви са доказателствата въз основа на които е установено дрифтирането и опасността за останалите участници в движението. Прави оплакване за невъзможност да организира защитата си. Оспорва се фактическата обстановка и иска се неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не 1 се явява, представлява се от неговия защитник.

Административнонаказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо № 10041/06.11.2025г., с което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призована - не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 04.09.2025 година в 03,48 часа, в гр. Сандански, на ул. „Младост“ в посока на движение към ул. „Пътя за Хидрострой“ , в района на Спешен център – гр. Сандански, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка и модел „*****“ с рег. № *****, собственост на Д. Б. Д. с ЕГН ********** от гр.

С., като автомобилът поднася и превърта задни гуми. Фактите по делото са били предмет на прокурорска проверка по пр.пр. № 7992/2025г., по която е установено, че Л. е управлявал лек автомобил с посочената марка и номер около 3,48 ч. в района на ул. Младост, гр. Сандански. Поведението на водача е възприето от служители на РУ Сандански, които приближили и установили два автомобила, от които са спрели само този, управляван от жалбоподателя.

Другият автомобил, В., е спрял на входа на Интерхотела. И на двамата водачи са съставени АУАН. Прокурор от РП – Благоевград не е намерил данни за наличие на престъпление по смисъла на чл.211, ал. 1 от НПК. Анализирани са действията на жалбоподателя и в ракурса на хулиганска проява, но предвид характера на осъщественото, времето на извършването му и интензивността на автомобилното движение, която е била пределно ниска, краткия период от време и ниската обществена опасност, прокурорът е предал преписката на РУ Сандански, за преценка за наличие на евентуално административно нарушение.

Наказателното постановление е издадено при съставен АУАН № GА3914465/04.09.2025г., връчен на 04.09.2025г. и въз основа на прекратителното постановление на прокурор от РП - Благоевград за отказ за образуване на наказателно производство по пр.пр. 79992/30.09.2025г. за 2 нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДВП – използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен за тяхното предназначение. НП е връчено на жалбоподателя на 17.10.2025г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказателствата по делото са достатъчни, за да направи съдът правни изводи.

Вмененото нарушение не се установява по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. При съвкупната преценка на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство не са доказани по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай, АУАН е издаден от орган в пределите на неговата компетентност. Спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 42 и сл. от ЗДВП. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че деянието не е установено по място и време. Мястото на нарушението е индивидуализирано, установен е и дееца.

Налице са, обаче, противоречия по фактите. Не се установява наличие на 3 умишлено деяние, съставомерно по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП. Множество са интерпретациите на фактите – от една страна от актосъставителя и свидетеля по акта, които описват поведение на водачи на два автомобила по пътищата, отворени за обществено ползване, с констатации за „бясна скорост“ и други.

Но актът е съставен не за превишаване на скоростта в населено и/или извън населено място, а за ползване на пътищата за обществено ползване не по предназначение. Св.К. споделя, че другият водач е санкциониран за маркировка, защото е карал на ляво , на дясно и не е спазил маркировката на пътя за изпреварване. В постановлението на прокурора се залага на тезата, че деянието по-скоро е съставомерно по УБДХ, а не по ЗДВП. Според свидетелите на защитата, по-конкретно св.С.ов, който е очевидец на случилото се, водачът Л. е карал така, че да избегне другия водач. Той не е дрифтирал на пътя. Имало е „спящ полицай“, което прави дрифта невъзможен.

Административно–наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104Б, т.2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба е регламентира забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се вменява нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП изразяващо се в това, че управлявайки л.а. „марка и модел „ ***** с рег. № *****, собственост на Д.

Б. Д. с ЕГН ********** от гр. С., като автомобилът поднася и превърта задни гуми“. Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари, а е допуснал превъртане на гуми и „умишлено поднася задницата на автомобил/дрифтира/“. Не е ясно дали наказващият орган с така описаното нарушение е приел, че водачът е извършвал, т.нар.

„дрифт“, но от показанията на свидетелите А. и К. се установява, че те са приели поведението на водача като „дрифт“, поради което е и бил спрян за проверка.

Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено 4 извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, т.е. преплъзването на автомобила, а в конкретния случай – превъртане на гуми и умишлено поднасяне на задната част на автомобил, да не се дължи на други обстоятелства.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал л.а. марка и модел „*****“ с рег. № *****, собственост на Д. Б. Д. с ЕГН ********** от гр. С..

В настоящият случай обстоятелствата, посочени в наказателното постановление, а именно: че жалбоподателя, управлявайки л.а. марка и модел „Б.“ с рег. № *****, собственост на Д. Б. Д. с ЕГН ********** от гр. С., като водача не използва пътищата за обществено ползване по предназначение за превоз на пътници, а умишлено допуска превъртане на задните колела /дрифтира/ създавайки опасност за останалите участници в движението“, не дават основание да се направи извод, че пътя не се използва по предназначение за превоз на хора и товари, като тези факти сами по себе си не водят до извода за извършено деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Посочената в тази разпоредба цел – използване на пътното платно не по предназначение, а за други цели, непосочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, е съществен елемент от състава на вмененото административно нарушение и след като такава цел не е осъществена, деянието е несъставомерно.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. За ангажирането на административно наказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение. Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка.

5

Преплъзването на автомобила при извършване на завой би могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой, и несъобразяване с вмененото с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.

Предвид изложеното, съдът прави извода, че описаното в АУАН и НП не е намерило проявление в обективната действителност и че фактите по случая не са изяснени хронологично, еднопосочно и в съзвучие с поведението на всички участници.

При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което НП следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно, Наказателно постановление № 25-0339-001212/14.10.2025г. , издадено от Началник група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя Т. Д. Л., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „С.“ № ****, вх.****, на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДВП в размер на 3000 /три хиляди/ лева, равняващи се на 1533,88 евро и „лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–Благоевград област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.