Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 987 от 25.06.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 188/2026
Вид
Решение № 987
Подписан
25.06.2026
В сила
14.07.2026
Състав
Милена Светлозарова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Плевен, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100188 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против С. Б. К. с ЕГН ********** и С. В. К. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че ответниците, като съсобственици на топлоснабден имот в ***, са потребители на топлинна енергия, доставяна от ищеца до съсобствения им имот и като такива са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че за периода от 01.12.2023 г. до 30.04.2025 г. задължението към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот за доставената топлинна енергия възлизало на сума в общ размер на 400,57 евро, което не било заплатено.

Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж била дължима и лихва за забава, изчислявана в размер на 58,78 евро за периода от 02.02.2024г. до 23.01.2026 г.

1

Отправя се искане за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно в полза на ищеца следните суми:

400,57 евро – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2023г. до 30.04.2025г. и 58,78 евро - мораторна лихва за периода от 02.02.2024г. до 23.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завежда на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците С. К. и С. К. са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения особен представител адв.М. Б., с който оспорват исковите претенции. Оспорва се твърдението, че ответниците са били собственици на процесния имот през процесния период от време. Сочи се, че не било ясно по какви цени е формирана главницата, променени ли са, регулирана ли е цената за исковия период съобразно чл. 30, ал. 1 от ЗЕ, спазен ли е реда по глава IV от Наредба № 5/23.01.2014 г. на КЕВР за регулиране цените на топлоенергия. Релевира се възражение, че съобразно чл. 9, §3, б. „н“ от Директива 2012/27/ЕС самостоятелна услуга „сградна инсталация“ няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 към Регламент 2006/2004, поради което е нищожна. Оспорват да е доставено до имота количеството топлинна енергия, за което се претендира плащане.

В о.с.з. на 27.05.2026г. ищеца е изменил исковите претенции, като претендира вземанията при условия на разделност. Сочи, че ответниците са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в сила на *** съдебно решение и по отношение на имота е налице обикновена съсобственост при равни права през процесния период от време. Претендира да бъдат осъдени ответниците да заплатят следните суми:

-ответника С. Б. К. сумата от 200,29 евро, представляваща главница за стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.12.2023г.30.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 29,39 евро, представляваща лихва за забава от 02.02.2024г. до 23.01.2026г.

-ответницата С. Б. К. сумата от 200,29 евро, представляваща главница за стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.12.2023г.30.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата 2 молба до окончателното изплащане и сумата от 29,39 евро, представляваща лихва за забава от 02.02.2024г. до 23.01.2026г.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :

Установява се от представения препис на нот. Акт за покупко-продажба на недвижим имот ***|*** на нотариус с рег.№*** на НК, че ответниците С. К. и С. К. са закупили на 20.11.2017г. процесния недвижим имот, представляващ апартамент ***

Видно е от приложения препис на заявление, изходящо от ответника С.

К. и постъпило при ищеца „Топлофикация-Плевен“, че съсобственика е уведомил топлопреносното предприятие за придобиване на собствеността върху топлоснабдения имот и е поискал откриване на партида на последните собственици за плащане на отопление и топла вода.

Обстоятелството, че имота се намира в топлоснабдена сграда се установява и от представените преписи на Протокол от проведено на 18.09.2002г. ОС на етажната собственост, в която се намира процесния имот, за избор на топлинен счетоводител, както и споразумителни протоколи от 15.10.2002г., подписани от топлинния счетоводител „Холидей – Райзен“ и „Топлофикация – Плевен“, както и Договор от 18.09.2022г. за индивидуално отчитане и топлоразпределение, подписан между етажната собственост и топлинния счетоводител.

От изготвените справки от НБД и препис на Решение №314 от 10.03.2023г. по гр.д.№6192/2022г. по описа на ПлРС, влязло в законна сила на *** се установява, че към датата на закупуване на имота ответниците С. К. и С. К. са били съпрузи, като бракът им е бил сключен на ***, а е прекратен с развод на *** При това, придобитият в режим на съпружеска имуществена общност имот е останал в обикновена съсобственост, каквато е съществувала към началото на процесния период – 01.12.2023г.

От представените преписи на фактури, издадени за процесния период, препис-извлечение от сметка за имота с абонатен №********** и месечни справки за дялово разпределение от топлинния счетоводител се установява, че за процесния период от 01.12.2023г. до 30.04.2025г. „Топлофикация-Плевен” ЕАД е начислила за имота следните суми за топлинна енергия в общ размер на 3

400,57 евро.

Ищецът е представил преписи на Свидетелства за проверка на топломер от 16.02.2023г. и 09.02.2025г. и Констативни протоколи от 22.02.2023г. и 13.02.2025г., установяващи извършени на сочените дати проверки на топломера на абонатната станция в етажната собственост, в която се намира процесния имот и констатирано съответствието му на одобрения тип, при срок на валидност на всяка от проверките две години.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Установи се от обсъдените писмени доказателства, че през процесния период ответниците С. К. и С. К. са били съсобственици на процесния имот, представляващ апартамент ***, в ***, при равни права в обем по 1/2 ид.ч. от имота за всеки от тях.

Съдът приема също така за установено, че имота се намира в топлоснабдена сграда. Приложените споразумителни протоколи и Договор от 18.09.2002г., сключен между етажната собственост и фирмата, извършваща дялово разпределение установяват, че към сочената дата тази етажна собственост, в която се намира процесния имот е била присъединена по волята на мнозинството към топлопреносната мрежа. Това е така, т.к. сключването на подобен договор предполага предходно присъединяване. Последващото прекъсване на топлоснабдяването може да стане единствено с писмено решение на мнозинството на собствениците на имоти в етажната собственост и то по никакъв начин не зависи от срока на сключения договор с фирмата за дялово разпределение. Не се твърди от ответниците и не се установява вземането на такова решение от етажната собственост за прекъсване на топлоснабдяването след 2002г.

С оглед установеното, че процесния имот се намира в топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, ответниците, като участници в съсобствеността му, имат качеството на клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното 4 предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.

Поради горното, съдът счита, че ответниците С. К. и С. К., като потребители на топлинна енергия, дължат на ищеца заплащане на частта от цената на доставената такава енергия до процесния имот през процесния период от 01.12.2023г. до 30.04.2025г., съответна на дела им в съсобствеността Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността на доставената до имота топлинна енергия за този период е на стойност 400,57 евро и всеки от ответниците дължи половината от нея, с оглед правата си от съсобствеността или по 200,29 евро.

Върху главниците е дължима и мораторна лихва за периода на забава от датата на падеж на отделните начислени месечно суми до 23.01.2026г., която се установи общо в размер на 58,78 евро и всеки от ответниците дължи половината или по 29,39 евро.

Предвид изложеното, съдът счита, че исковите претенции са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.

По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца и съответна част от направените разноски или по 25,57 евро от разноските за държавна такса, по 102,29 евро от разноските за особен представител и по 25,56 евро от разноските за юрисконсултско възнаграждение – т.е. всеки от ответниците дължи разноски в размер на 153,42 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, С. Б. К. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 200,29 евро, представляваща главница за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2023г.

5 до 30.04.2025г. и сумата от 29,39 евро, представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2024г. до 23.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2026г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 153,42 евро, представляваща деловодни разноски за държавна такса, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, С. В. К. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 200,29 евро, представляваща главница за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2023г. до 30.04.2025г. и сумата от 29,39 евро, представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2024г. до 23.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2026г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 153,42 евро, представляваща деловодни разноски за държавна такса, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6