Решение № 20 от 08.04.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Лом, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20261620200077 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Л. И. П. от ******, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом Наказателно постановление № ******, с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 255.65 € /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В с. з. жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото наказателно постановление. От защитникът му – адв. Д. от САК е постъпила молба със становище по същество в същия смисъл, като се претендират и направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № ****** на жалбоподателя Л. П. на осн.

1 чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 255.65 € и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 28.12.2025 г. в *****“ управлява лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № *****, негова собственост, като при извършена проверка се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация от 23.12.2025 г.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 28.12.2025 г. Л. П. управлявал собственият си лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № ***** в *****. На ***** бил спрян за проверка от служителите на РУ - Лом – Б. В. и И. И.. След извършена проверка с РСОД, установили, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена няколко дни преди това - на 23.12.2025 г. на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП /липса на сключена застраховка „гражданска отговорност“/. Затова на П. е съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 29.12.2025 г. материалите са изпратени на РП – Монтана, но е издадена Заповед за прилагане на ПАМ, като на водача е отнето СУМПС. На 08.01.2026 г. с Постановление на прокурор в МРП ТОЛ е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началник РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № *****., с което наложил съответните административни наказания. С Решение № *** на АС – Монтана наложената принудителна административна мярка е отменена.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. По същество съдът намира, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно постановление.

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на 2 определените за това места“.

За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от П., като видно от събраните по делото писмени доказателства, е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Вярно, според чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.“ Чл.

574, ал. 11 КЗ предвижда, че ако не е сключена застраховка ГО Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 (който регистрира превозните средства в Република България - сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР.) да прекрати регистрацията на превозното средство. За това служебно уведомяване на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Монтана и за съответното прекратяване на регистрацията обаче собственикът на автомобила не е уведомен, нито има данни да е научил по какъвто и да било начин /още повече, че регистрацията е прекратена на 23.12.2025 г. – само 5 дни преди извършването на проверката/. При това положение собственикът Л. П. няма как да знае за прекратената регистрация на автомобила си, тъй като не е имало никаква друга индикация в тази насока. Затова и същият не следва да се наказва с предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административни наказания. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Вярно, според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН 3

„Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи“ и в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при непредпазливост. В конкретния случай обаче не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите й. Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, но също така не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС и породените от нея правни последици.

Действително собственикът на МПС е длъжен да знае, че за същото няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията му, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т. е. на фактическо 4 обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който всеки собственик/водач на МПС да може да извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.

След отказа на прокурора да образува досъдебно производство, преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Л. П. виновно /нито умишлено, нито непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в съответствие с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. С представения от адв. Д. договор за правна помощ и процесуално представителство се претендират разноски в размер на 350 € за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е 400 лв. /204,52 €/. Затова и в полза на жалбоподателя следва 5 да се присъдят разноски в размер на 204,52 €, вместо претендираните 350 €.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ***** на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом, с което на Л. И. П. от *******, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 255.65 € /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/ и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН РУ – гр. Лом да плати на жалбоподателя Л. И. П. разноски, направени за съдебното производство в размер на 204,52 € /двеста и четири евро и 52 евроцента/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ – Лом, за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6