Решение № 33 от 21.10.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. В., 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Търговско дело № 20241300900021 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.694,ал.3,т.1 ТЗ на „***“ЕООД-П., представлявано от управителя И.Д. чрез адв. Б. А. против А. П. Х. и „******“ЕООД/н/ -П. с цена на иска 218 133,32лв.

Иска от съда да признае за установено несъществуване на прието вземане на А. П. Х. като трудово възнаграждение в размер на 218 133,32лв.,ведно със законната лихва от 03.01.20г.,включено под №8 в списъка на кредитори с приети вземания в производство по несъстоятелност на „******“ЕООД/н/.Твърди,че сключеният между А. П. Х. и „******“ЕООД трудов договор е привиден,сключен между свързани лица и с цел да се увредят интересите на кредиторите.

В законния двуседмичен срок по чл.367 ГПК ответникът А.

П. Х. е подал писмен отговор,с който е оспорила предявеният иск.

Представила е писмени доказателства по опис. Направено е искане за спиране на делото при условията на чл.229,ал.1,т.4 ГПК поради висящност на спорове по т.д. №34/2024г. и т.д. №36/24г. на ВОС,с които се оспорва качеството на кредитор на „***“ЕООД в производство по несъстоятелност на „******“ЕООД/н/.Твърди,че ищецът не е активно легитимиран да предявява иск по чл.694,ал.3,т.1 ТЗ ,тъй като няма качеството на кредитор.

На първо място оспорва договора за цесия,с който „***“ 1

ЕООД е цедирало вземане срещу „******“ЕООД за 10 000лв. и с втора цесия за 100 000 лв. на „***“ ЕООД като счита,че това на практика е договор инкасо и с ищеца е договорено да събира вземанията на „***“ ЕООД срещу заплащане.

На второ място твърди,че „***“ ЕООД е изгубило качеството си на кредитор,тъй като сумата от 10 000лв. е изплатена в производството по несъстоятелност и те вече нямат вземане към длъжника „******“ЕООД.

По същество развива доводи относно начисленото й възнаграждение за ДМС в размер на 687 000лв.,а не за предмета на искаприето вземане от трудово възнаграждение в размер на 218 133,32лв.

В указания двуседмичен срок ищецът е подал допълнителна ИМ,с който оспорва искането за спиране на производство и излага съображения по същество за наличие на активна легитимация за предявяване на иска по чл.694,ал.3,т.1 ТЗ.

В законния срок ответникът А. П. Х. е подала допълнителен писмен отговор,с който отново е оспорила предявения иск.

„******“ЕООД/н/,редовно уведомени, не е подал отговор не ИМ и на допълнителната ИМ.

Синдикът Р. Р. е депозирала молба,с която излага становище ,че съдът следва да обсъди фактите и да направи своите изводи.

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна :

С Решение № 47 от 15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – В. на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът е обявил неплатежоспособността на „******“ЕООД с начална дата 30.06.2016 г., открил производство по несъстоятелност срещу него, наложил запор и възбрана върху имуществото му, прекратил дейността на дружеството, обявил „******“ ЕООД в несъстоятелност и спрял производството при условията на чл. 632, ал. 1 - 4 от ТЗ.

Решението на Окръжен съд – В. е обжалвано пред

Апелативен съд - С.. С Решение № 832 от 10.04.2019 г., постановено по в. т. д.

№ 2724/2018 г. по описа на Апелативен съд – С. е променена началната дата 2 на неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., а в останалата част обжалваното решение е потвърдено.

С Определение № 652 от 15.11.2019 г., постановено по т. д.

№ 2088/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. решението на Апелативен съд - С. не било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.

С Решение № 76 от 14.08.2020 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд - В. производството е възобновено.

Решението е вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на същата дата.

Ищцовото дружество е предявило вземането си в производството по несъстоятелност с молба с вх. № 260008 /18.08.2020 г.Вземането на „***“ ЕООД е прието под № 4 в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1 от ТЗ .

А. П. Х. също е предявила вземане в производството по несъстоятелност срещу „******“ ЕООД и е включена в списъка на кредиторите с приети вземание под № 8 с вземане в размер на 218 133,32лв.,ведно със законната лихва от 03.01.2020г. до окончателното издължаване.Вземането произтича от сключен между нея и „******“ ЕООД трудов договор №0023 от 19.10.2016г. на длъжност „Офис мениджър“ и неизплатени трудови възнаграждения.

В срока по чл.690,ал.1 ТЗ „***“ ЕООД са подали възражение срещу така приетото вземане на А. П. Х..Съдът по несъстоятелността се е произнесъл с Определение от 10.05.2024г. по т.д. №1 по описа за 2017г. на ВОС като е оставил възражението на „***“ ЕООД без уважение.Позовал се е на влязло в сила Решение №459 от 03.08.2020г. по гр.д.

№6/2020г. на РС –В. ,постановено при признание на иска от „******“ ЕООД.В производството не са представени доказателства за действителна дължимост на сумата и в производството не е участвал синдикът на „******“ ЕООД,тъй като такъв все още не е бил назначен.

По делото е приложено заключението по назначената и приета съдебно-икономическа експертиза,изпълнена от Р.П.К. по т.д. №1 /2017г. на ВОС.

Вещото лице дава заключение ,че А. П. Х. е работила в дружество „******“ ЕООД въз основа на сключен Трудов договор № 3

0023/19.10.2016 г. с дружеството, на длъжност „Офис мениджър“ с шифър на длъжността по НКПД 3341-3004, категория по НКПД - Техници и други приложни специалисти, ** Производство на подемно-транспортни машини.

Трудовият договор е бил безсрочен. Договореното основно месечно трудово възнаграждение - 500,00 лева. Допълнителни трудови възнаграждения:за трудов стаж и професионален опит 3,00% или 15,00 лева. Работникът се е задължил да постъпи на работа на 20.10.2016 г.

Вещото лице е анализирало начислените на А. П. Х. суми за трудови възнаграждения в Приложение № 1 към заключението и същите възлизат на 1 106,92 лева - брутна сума.

Вещото лице е анализирало начислените на А. Х. суми за ДМС в Приложение № 1 към заключението и същите възлизат на 694 000,00 лева - брутна сума.

От предоставените на експертизата извлечения на задълженията към работниците и служителите вещото лице не се установило плащания от страна на ответното дружество по задълженията към А. Х. за горните трудови възнаграждения и ДМС.

Задълженията на дружеството към персонала по аналитични данни към 31.12.2017 г. е 2 514 392,52 лева, а по Счетоводен Баланс към същата дата е 2 514 х.лв.

Данните са описани подробно от вещото лице

Приложения № 1 и № 2 към заключението.

След като взе предвид събраните доказателства съдът достигна до следните изводи : по в делото

За да бъде искът по чл. 694, ал.3 от ТЗ допустим следва да бъдат налице кумулативно следните положителни предпоставки - ищецът да е кредитор в производството по несъстоятелност с прието вземане; да е направил възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ, но съдът да е оставил възражението му без уважение и искът по чл.694,ал.3 ТЗ да бъде предявен в срока по чл.694,ал.6 ТЗ-14-дневен срок от обявяване на определението на съда по чл.692,ал.4 ТЗ.

4

Искът по чл. 694 ТЗ е субсидиарен способ за установяване правата на кредиторите, чието предявяване се подчинява на по-строги и формални предпоставки за допустимост, за разлика от общия установителен иск по чл. 124 ГПК.

Допустимостта на всеки иск за установяване съществуването или несъществуването на едно вземане е обусловена от наличие на правен интерес у ищеца, който следва да съществува към момента на предявяване на иска.

В производството по чл. 694 ТЗ, правният интерес на ищеца е обусловен от установяване било на наличието на надлежно предявено негово вземана срещу длъжника, съществуването на което е отречено от синдика, било от включването в списъка на приетите вземания на други кредитори, чието съществуване, размер или обезпечение ищецът оспорва.Във всички случаи, абсолютна предпоставка за допустимост на установителното производство е наличие на изготвени от синдика и представени за одобрение пред съда по несъстоятелността списъци с приетите и неприетите вземания.

Това е най-ранния момент, в който кредиторите са информирани са становището на синдика по предявените от тях вземания.

Относно възражениетона ответника А. П. Х. за недопустимост на иска поради липса на активна легитимация на ищеца „***“ ЕООД :

Абсолютна процесуална предпоставка за водене на това производство е качеството кредитор от страна на ищеца. Може да бъде направен обоснован извод, че ищцовото дружество има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност срещу „******“ ЕООД, след като вземането му от 10 000 лева е предявено в производството по несъстоятелност с длъжник “******” ЕООД (в несъстоятелност), прието е от синдика под №4 в списъка с приети вземания по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ, публикуван в Търговския регистър по партидата на „******“ ЕООД (внесъстоятелност) и е одобрено от Окръжен съд - В. с Определение от 10.05.2024г.В този смисъл ищецът „***“ ЕООД има качеството на кредитор по 5 смисъла на чл.694 ал.3 от ТЗ и е активно легитимиран да води настоящото производство.

Освен това „***“ ЕООД е включено в списъка с приети вземания под № 9 в списъка с приети вземания за вземането си от 237 632, 71 лв., произтичащо от Договор за заем № 297/20.12.2010 г. (Изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г., Анекс № 2 от 07.12.2012 г, Анекс № 3 от 12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от10.05.2014 г.), част от което вземане е прехвърлено впоследствие на „***“ ЕООД с Договора за цесия от 18.03.2021 г. за 100 000 лв. главница, ведно с всички принадлежности към главницата, включително и изтекли лихви, както и че цесията е надлежно съобщена на ответното дружество, поради което и на това основание следва да се приеме, че довереното ми дружество има качество на кредитор и поради тази втора цесия.

С включването на „***“ ЕООД в списъка на кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на „******“ ЕООД по т.д. №1/2017г. на ВОС въпросът дали ищцовото дружество има качеството на кредитор на „******“ ЕООД не стои не подлежи на преразглеждане в настоящото производство.

Относнжо втората предпоставка за допустимост на иска по чл.694,ал.3 ТЗ:

В настоящия случай с определение на Окръжен съд - В. от дата 10.05.2024г. по т.д. №1/2017г. по описа на съда е оставено без уважение направеното от „***“ ЕООД възражение на основание чл.690 ал.1 ТЗ, срещу прието от синдика на „******“ ЕООД ЕИК *********, вземане на А. П. Х., ЕГН **********, поради което и за ищцовото дружество е налице правен интерес от воденото на настоящото производство.

Относно възражението за плащане на предявеното вземане:

Неоснователно е възражението на ответника, че настоящия иск се явява недопустим, поради това че ищцовото дружество няма процесуална легитимация да води настоящото производство, защото вземането от 10 000 лева е било изцяло погасено.

По настоящото дело няма данни да е извършено плащане на посоченото вземане. Дори и да се приеме, че е налице плащане от 10 000 лева, то това не би довело до погасяване на вземането, защото плащането не 6 погасява цялото вземане по договора за цесия. Видно от чл. 2, ал. 1 от Договора за цесия от 23.07.2020г. ищцовото дружество е придобило вземането в размер на 10 000лв., ведно с принадлежностите му. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ако не е уговорено друго вземането преминава върху новия кредитор с привилегии, обезпечения и други принадлежност, включително с изтекли лихви. В настоящия случай не е уговорено друго, а и в самия договор е посочено, че вземането преминава в патримониума на цесеионера, ведно с принадлежностите му.

Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се найнапред разноските, след това лихвите и най после главницата. Освен това ищцовото дружество е направило разноски в производството по несъстоятелност като на 11.08.2020г. ищцовото дружество е предплатило 6000 лв., представляващи разноски за възобновяване на ТД 1/2017 по описа на Окръжен съд - В. - производството по несъстоятелност. На 08.02.2023 г. „***“ ЕООД е внесло още 10 000 лв. за покриване на последващи разноски в производството по несъстоятелност.