Решение № 26 от 17.04.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Добрич, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

КА.птен Ибр. А.д като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно частно наказателно дело № 20253200600014 по описа за 2025 година Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, във в-ка с чл.250, ал.4, пр.1 от НПК, по жалба на повереника на частния тъжител И. Б. А. срещу определение №770/10.12.2024г. по н.ч.х.д.

№343/2023г. на РС-гр.Добрич. С атакувания съдебен акт и на основание чл.250, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, във в-ка с чл.24, ал.5, т.2 и чл.81, ал.3, пр.1 от НПК наказателното производство по делото е прекратено поради изтичане на преклузивния 6-месечен срок от датата на узнаване на частния тъжител за извършеното престъпление.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Претендира се за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. По същество се оспорва отказа на районния съд да приравни последиците от постановление за отказ по чл.213, ал.1 от НПК с тези на постановление по чл.244, ал.1, т.1, във в-ка чл.25, ал.1, т.6 от НПК. В съдебно заседание повереникът изцяло поддържа депозираната жалба.

Защитата оспорва наведените от жалбоподателя доводи и 1 пледира за потвърждаване на първостепенния акт.

Относно фактите:

На 10.08.2022г. около 21:30 часа в с.Б. , общ.Д. Е. А., Т. С. и Б.

М. гостувА. на И. А.. Опитвайки да предотврати сбиване между първите две лица тъжителят А. бил ударен по главата с бутилка от бира от страна на подсъдимия М.. Поради претърпяната разкъсноконтузна рана и кръвотечението, в 03:00 часа пострадА.ят посетил МБАЛ-Добрич, а същия ден и съдебен медик, удостоверил претърпяването на увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващи лека телесна повреда.

На 18.08.2022г. частният тъжител подал жалба срещу Б. М., регистрирана под №255000-3636 в РУ-гр.Тервел. В дадените на 19.08.2022г. обяснения пострадА.я изрично е заявил, че възнамерява да съди нападателя си по частен ред и не желае по-нататъшно продължение на полицейската проверка. Самата проверка е приключила с постановление на РП-гр.Добрич от 28.09.2022г. за отказ да се образува досъдебно производство, основаващ се на чл.213, ал.1, във в-ка с чл.24, ал.5 и чл.161 от НПК. Постановлението е изпратено до А. на 29.09.2022г. Няма кокретни данни за датата на самото получаване на пощенската пратка.

На 28.03.2023г. в РС-гр.Добрич е внесена тъжба от И. А. срещу Б. М., с предмет-частно обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 НК, предмет на приключилата предварителна проверка, вследствие на което е образувано въпросното н.ч.х.д.№343/2023г. Делото е приключило с поднадзорното определение №770/10.12.2024г. на РСгр.Добрич, основаващо се на разпоредбите на чл.250, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, във в-ка с чл.24, ал.5, т.2 и чл.81, ал.3, пр.1 от НПК. По същество наказателното производство по делото е прекратено поради изтичане на преклузивния 6-месечен срок от датата на узнаване на частния тъжител за извършеното престъпление.

2

Относно приложението на материалния закон:

Оплакването на тъжителя касае оказа на първостепенния съд да приравни последиците от процесното постановление на РП-гр.Добрич от 28.09.2022г. за отказ по чл.213, ал.1 от НПК с тези на постановление по чл.244, ал.1, т.1, във в-ка чл.25, ал.1, т.6 от НПК.

Тезата на жалбоподателя е, че с получаването на отказа на държавното обвинение за него започва да тече нов шест месечен срок за подаване на тъжба. В тази връзка повереникът се позовава на редица решения на ВКС, в т.ч. Решение №139/28.07.2016г. по н.д.№520/2016г. на IIн.о., Решение №31/12.01.2024г. по н.д.№918/2023г. на IIн.о., решение №315/23.06.2010г. по н.д.№257/2010г. на IIIн.о., Решение

№1/09.02.2010г. по н.д.№673/2009г. на IIн.о., респективно-на редица производни произнасяния на териториални съдилища. Извън случаите в цитираната практика, в които се изследва моментът на „узнаването“ от страна на тъжителя или се отграничават случаи на образувани и впоследствие прекратени досъдебни производства, общите тези застъпвани в тези случаи са развити в две насоки:

От една страна се приема, че: „Обстоятелството, относимо за решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивния шестмесечен срок, в който следва да се подаде тъжба за преследване на престъпление от частен характер, е не само деня на узнаване за извършване на престъпление, но и датата на последното произнасяне на прокурора. От гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува.

Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да се прецени дА. се касае до престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. След като прокуратурата е преценила, че не са нА.це основания за образуване на досъдебно производство от този момент за пострадА.я и започва да тече преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 НПК“.

Втората теза поддържа становище, че „жалбата, съдържаща 3 описание на инкриминираното престъпление, макар и адресирана до прокуратурата, а не до съда, е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Макар последният да не е компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита спазен-чл.184 от НПК“.

Въпреки провежданите в съдебната практика и посочени по-горе тези, стоящи извън правилото по чл.130, ал.2 от ЗСВ, настоящият състав счете изводите на първостепенния съд за законосъобразни и обосновани. Меродавен в казуса е моментът на възприемане от страна на тъжителя на упражненото спрямо него насилие, при това с ясни характеристики на претърпяното увреждане и достатъчно данни за самоличността на извършителя. За действащата трета по ред редакция на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК е напълно ирелевантен факта, че пр.пр.№3559/2022г. на

РП-гр.Добрич, разследвала съставомерността на същото деяние, е приключила с постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство:

От една страна, проверката по чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ е извънпроцесуална, издирвателна дейност, която се извършва единствено с цел да се установи нА.чието на достатъчни данни, че е извършено престъпление от общ характер. Провеждането на такава проверка очевидно не е сред основанията по чл.24 от НПК и следователно не съставлява пречка за подаване на тъжба и повдигане на частно обвинение пред съда в рамките на установения преклузивен срок.

От друга страна, отказът по чл.213, ал.1 от НПК подлежи не само на редовен инстанционен контрол по същия законов текст, но и на безсрочен йерархичен надзор по реда на чл.46, ал.4 от НПК. Касае се за нестабилен акт, за който не е предвидено изрично прилагането на последиците по чл.244, ал.1, т.1, във в-ка чл.25, ал.1, т.6 и чл.81, ал.3, пр.2 от НПК-отпочване на нов шест месечен срок за подаване на 4 тъжба. Подобна трактовка, съдържаща се в решенията, на които се позовава жалбоподателя, по същество съставлява правоприлагане по аналогия по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА-за неуредените случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Самата аналогия обаче, по силата на чл.46, ал.3 от ЗНА е недопустима за обосноваване на наказателна отговорност, която безспорно възниква при признаването на право, респективно-удължаване на срока за упражняване на такова, да се повдигне и поддържа обвинение за престъпление от частен характер.

Относно претендираните процесуални разноски-тъжителят следва да заплати на подсъдимия и хонорара на упълномощения за въззивното производство защитник

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав счете жалбата за неоснователна, поради което и на основание 338 от НПК

РЕШИ:

Потвърждава определение №770/10.12.2024г. по н.ч.х.д.

№343/2023г. на РС-гр.Добрич, с което и на основание чл.250, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, във в-ка с чл.24, ал.5, т.2 и чл.81, ал.3, пр.1 от НПК наказателното производство по делото е прекратено.

Осъжда И. Б. А. с ЕГН:********** да заплати на Б. Б. М. с ЕГН:********** сумата от хиляда лева, представляващи хонорар на упълномощения пред въззивната инстанция защитник.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6