Определение № 1483 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1483 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900584 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД, чрез пълномощника му юрк. Л. М., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 309/06.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 438/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 1 търговски състав, в частта, в която са уважени предявените от Г. В. Т. и С. Т. Т. срещу ЗАД „Армеец“ АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 140000 лв. (за всеки един от ищците) до присъдения размер от 160000 лв. – на Г. В. Т., респ. до 180000 лв. – на С. Т. Т., представляващи застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 01.08.2022 г. застрахователно събитие (смъртта на техния син Т. С. Т. при ПТП), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 08.01.2024 г. до окончателното им заплащане.

Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД са уважени до сумата от по 140000 лв. (за всеки един от ищците), а първоинстанционното решение в частта, в която тези искове са отхвърлени над присъдените суми от 160000 лв.

– на Г. В. Т., респ. от 180000 лв. – на С. Т. Т., до пълния им предявен размер от 1 по 250000 лв. (за всеки един от тях).

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано – при определяне на размера на застрахователното обезщетение съобразно критериите за справедливост, уредени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен действителния интензитет на претърпените неимуществени вреди – съобразно социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на релевантното застрахователно събитие. От друга страна, до това неправилно правно съждение апелативният съд е достигнал поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото, вкл. и установените по делото факти, че към момента на своята кончина синът на ищците е бил пълнолетен, живял е в отделно домакинство от родителите си, работил е и сам се е издържал.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.

„Длъжен ли е съдът при постановяване на своето решение и определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди и съобрази всички релевантни в конкретния случай факти и обстоятелства?“; 2.

„Има ли задължение въззивният съд да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?“ (по тези два процесуалноправни въпроса се твърди противоречие със задължителната съдебна практика, чийто израз представляват тълкувателните разяснения в ППВС № 1/1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г.; т. 19 от ТР № 1/2001 г. и ТР № 1/2013 г.) и 3. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“ (твърди се противоречие с тълкувателните постановки по ППВС № 4/1968 г., като касаторът счита, че правният отговор на този материалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за 2 развитие на правото).

Ответниците по касационната жалба са подали в законоустановения срок писмени отговори, в които развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че всички правопораждащи юридически факти, включени във фактически състав, обуславящи възникването на имуществената отговорност на застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените от делинквента на родителите на починалия при настъпване на процесното ПТП син, са възникнали в обективната действителност. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди – изживени болки и страдания при кончината на тяхното дете, апелативният съд е изяснил, че следва да се ръководи от критерия за справедливост, уреден в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Съобразил е, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид. Приел е за установено, че негативните емоции, преживени от ищците вследствие кончината на техния син, са с висок интензитет. Преценявайки внезапността на събитието, причинило смъртта на Т., неговата млада възраст и обстоятелството, че той е низходящ на ищците, за които болката от факта, че са преживяли детето си, което е било гордост за тях, е с висок интензитет и константност, като тези обстоятелство трудно биха могли да се съизмерят с някакъв имуществен еквивалент, въззивният съд е обосновал правния извод, че предявените искове са основателни до размера от 160000 лв. (за майката), респ. до сумата от 3

180000 лв. (за бащата). Счел е, че с присъждане на тези застрахователни обезщетения ще се достигне до пълна репарация на търпените от ищците неимуществени вреди, като същевременно ще се удовлетвори общественото разбиране за справедливост - ориентир, който трябва да с преценява с оглед на нормативно определените лимити по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Апелативният съд не е възприел правните доводи на застрахователя, изложени във въззивната жалба, че при определяне на размера на справедливото обезщетение трябва да бъде съобразен фактът, че починалият е пълнолетен, който живее в отделно домакинство и не е единствено дете за ищците – това съждение било лишено от житейска логика, тъй като общоприето е разбирането, че без значение на каква възраст е детето, както и колко деца имат родителите, смъртта на всяко от тях предизвиква интензивни негативни емоции, които не могат да бъдат преодолени от обстоятелството, че родителите имат други низходящи, на които да разчитат за подкрепа, а още помалко от факта, че детето е пълнолетно и самостоятелно. Обстоятелството, че Т. (неправилно във въззивното решение е посочен със собственото име Г.) не е живял заедно със своите родители, е нормален житейски факт за млад пълнолетен и работещ мъж, поради което неоснователна е поддържаната от застрахователя теза, че отношенията родители-дете не са били постоянни.

Поддържането на ежедневни контакти при съвременните средства за комуникация е възможно да бъде осъществено и дистанционно. Въззивният съд е изяснил, че определените от него размери на застрахователно обезщетение за всеки от родителите са съобразени и със социалноикономическите условия към момента на настъпване на вредоносния резултат - 01.08.2022 г., поради което те представляват напълно адекватен израз на присъщата им обезщетителна функция.

Апелативният съд е приел за неоснователно своевременно наведеното и поддържано във въззивната жалба правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от твърдяното противоправно поведение на загиналия (пътник в процесния автомобил без правилно поставен предпазен колан) – в обжалваната му част.

При съвпадане на правните съждения на въззивния съд с крайния извод, до който е достигнал първоинстанционният съд, обжалваното решение е 4 потвърдено.

Първият и вторият (процесуалноправни) въпроси, макар и да отговорят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като са от значение за изхода на делото (включени са в предмета на спора и са обусловили правосъдната воля на съда), не съответстват на допълнителната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – да са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС. Те са свързани с производството по установяване на действителните правнорелевантните факти по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателствени средства и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба и нейния писмен отговор. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да разреши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената задължителна съдебна практика, която е посечена от касатора. Дали при осъществения от съда анализ на събраните по делото доказателства той е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, представляваща необоснованост на въззивното решение, касационният съд ще се произнесе при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и в селективното производство по чл. 288 ГПК.

Третият (материалноправният) въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав съгласно тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“, отговоря както на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на 5 въззивното решение до касационно обжалване (той е от значение за изхода по настоящото дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните съждения на съда), така и на допълнителния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – той да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС (ППВС № 4/1968 г.).

Тъй като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при допълнителната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се разглежда нито специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито самостоятелното селективно основание, регламентирано в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер общо от 613,55 евро – за разглеждане на двата активно субективно съединени осъдителни искове.