Решение № 953 от 18.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8406/2024
- Вид
- Решение № 953
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 11.10.2025
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за енергетиката
- чл. 116, ал. 7 · Закон за енергетиката
- чл. 116а · Закон за енергетиката
- чл.24, т.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 953 гр. Варна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110108406 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от страна на „Т.-Л. К. Г.О." АД, ЕИК: ******* представлявано от С. Б. П. седалище и адрес: гр. Г. О., бул. „М." №** срещу "Е. С." АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.
„В. В." ** с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че „Е. С." АД, ЕИК: ******** дължи на Т.-Л. К. Г.О." АД, ЕИК:
******* сумата от 7848.00 лв., представляваща платена без основание на 20.09.2022 г. сума за съгласуване условията за присъединяване с „Е." АД на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,04 MW, находяща се в ПИ *****.***.** /УПИ **** , кв.50/ гр. Г. О., обл. В. Т., ПВИ***, поръчка № ******, което плащане е направено по проформа фактура №********, към която е издадена фактура № *********/20.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.04.2024г., до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 4430/2024 г.
В исковата си молба ищецът „Т.-Л. К. Г.О." АД, ЕИК: ******* твърди, че е започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време на която е заплатил сумата от 7848.00 лева за съгласуване условията за присъединяване на ел. енергия с „Е." ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение.
Претендираната сумата от 7848.00 лева, била платена на 20.09.2022 г. без 1 основание за съгласуване условията за присъединяване с „Е. АД" на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,04 MW, находяща се в ПИ ******.***.** - гр. Г. О., обл. В. Т., ПВИ - ****, поръчка №*********, което плащане било направено по проформа фактура №1312051525, към която е издадена фактура№*******/20.09.2022г. „Е. С." АД въвеждал ограничения чрез заплащане на такса засъгласуване за ФЕЦ с „Е." ЕАД, която не се следва за централи под 5 МВч (чл. 51, ал.1, т.1 от Наредба №6/24.02.2014г.), която не била нормативно определена, същата е произволно определена без съществуваща нормативна обосновка за изискването й. Събраната такса за съгласуване условията за присъединяване с „Е." ЕАД за обект: ФЕЦ с мощност 0,04 МВч, се явявала втора такса по платена услуга и не съставлявала проучване за условията за присъединяване на ФЕЦ. За услугата по съгласуване условията на присъединяване на ФЕЦ с „Е." ЕАД в Наредба №6 от 24.02.2014г. на КЕВР не е предвидено заплащане на такса. Съгласуването по Наредба № 6 било предвидено с цел информиране на „Е." ЕАД за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект на производител. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът „Е. С." АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК. В него се заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. На 17.06.2022г. ищцовото дружество „депозирало заявление за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) към електроразпределителната мрежа (неотговарящи на чл.24, т.1 от ЗЕВИ) с номинална изходна мощност 0,04 MW, планирана за изграждане в ПИ с идентификатор № *****.***.** в кв.50, ул."М." № **, гр.Г.
О., обл.В. Т.. В заявлението било декларирано, че произведената електроенергия щяла да се ползва за собствено потребление. Ответникът изпратил писмо 30.08.2022г. към Енергийния системен оператор ЕАД (Е.
ЕАД), с което е подадено искане за съгласуване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към разпределителната мрежа средно напрежение, съгласно чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ. С писмо 31.08.2022г., клиента бил уведомен, че от дружеството е инициираната съгласувателна процедура с „Е."ЕАД, за присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Процедурата за предоставяне на становище с условията за присъединяване на изгражданата ФвЕЦ щяла бъде продължена след получаване на положителен отговор от „Е."ЕАД. На дата 08.09.2022г. в „Е." С. АД постъпило писмо на „Е. ЕАД", с което се предоставя информация, че във връзка с постъпило в Е. ЕАД искане за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20KV „Химснаб" от закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20kV на п/с „Г. О. И.", поради присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ към ел. мрежа средно напрежение за процесния обект, е необходимо заплащането на цена за проучване в размер на 7848,00лв. с ДДС. Предвид дадените от Е.
2
ЕАД указания, от страна наЕ. С. АД била издадена проформа-фактура №********/15.09.2022г. На 20.09.2022г. сумата от 7848,00лв. по издадената проформафактура била заплатена от ищцовото дружество, за което ответникът издал фактура № *********/20.09.2022г. На 27.09.2022г. ответникът с преводно нареждане превежда сумата на системния оператор. С оглед постъпилото плащане от страна на „Е."ЕАД била издадена фактура № **********/ 27.09.2022г. за преведената сума от 7848,00лв. Твърди се, че сумата от 7848.00лв., не е платена без основание. Същата съответства на законовитеизисквания, разписани в чл. 116 ЗЕ и Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и към разпределителните електрически мрежи. Налице е задължение за оператора на електроразпределителната мрежа да включи в съгласувателната процедура системния оператор. Съгласуването със електроенргийният оператор няма информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване.
Предвиденото съгласуване следва да се окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на включените количества и обем разходи, одобрени от КЕВР. Твърди, че е извършил вменените, по закон, задължения като е извършило проучване, съгласувателна процедура с електроенергийният системен оператор, като в крайна сметка е издало положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези, уредени по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) с изх. № ПВИ-****/12.01.2023 г. Не оспорва получаването на процесната сума, но заявява, че не е окончателен рецепиент на същата, като на 27.09.2022 г. е преведена на „Е с. о." ЕАД, с ЕИК: *********, извършило услугата по съгласуване, което плащане е прието и е издадена съответна фактура на 27.09.2022 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Приет е за съвместно разглеждане и предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от "Е. С." АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В." ** срещу „Е с. о." ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район „В.", бул. „Ц. Б. ПГ № ** с искане да се осъди „Е с. о." ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на "Е. С." АД, ЕИК:
******** сумата от 7848 лева с ДДС, представляваща заплатената без правно основание, на 27.09.2022г., за което плащане е издадена фактура № ********** от 27.09.2022г. с основание: проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа - ФвЕЦ, 0.04 MW, ПИ с идентификатор № 1****.***.** (УПИ ***) в кв.50, ул."М." № **, гр. Г. О., обл. В. Т., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на иска в съда - 28.08.2024 г. до окончателното плащане.
В предявеният обратен иск ищецът "Е. С." АД, ЕИК: ******** излага следните фактически твърдения: Депозирано е заявление за проучване условията за присъединяване на фотоволтаичната електрическа 3 централа към електроразпределителната мрежа. След извършено проучване е посочено, че може да бъде извършено присъединяване към електроразпределителната мрежа средно напрежение чрез електропровод „Химснаб“. Поради обстоятелството, че присъединяването е следвало да се осъществи посредством отклонение от електропреносната мрежа собственост на „Е." ЕАД, „Е. С." АД е изпратило искане към системния оператор, с което е подадено искане за съгласуване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към разпределителната мрежа средно напрежение. На дата 08.09.2022г. в„Е." С.
АД постъпило писмо от „Е. ЕАД, в което се посочвало, че във връзка с искане за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на електропровод
„Химснаб" от закрита електроразпределителна уредба 20 кВ на п/с „Г. О. И.", поради присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.04 MW, находяща се в ПИ № *****.***.** (УПИ*** , кв. 50, гр. Г. О., Област В. Т., е необходимо заплащането на сума от 7848 лева с ДДС. Твърди, че е издал проформа фактура от 15.09.2022г. насочена за плащане към клиента, който бил уведомен за становището на Е. ЕАД. Сумата от 7848,00лв. по издадената проформа фактура била заплатена, а с преводно нареждане от 27.09.2022г. е преведена на системния оператор, за което е била издадена фактура № ********** от 27.09.2022г. Твърди, че сумата, която е получена от системния оператор е получена без правно основание, поради което следва да бъде върната. Претендира се уважаване на предявения обратен иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск „Е с. о." ЕАД, ЕИК: ********* депозира отговор на обратния иск, в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Претендираната сума не е платена без основание, доколкото са налице законови изисквания за нейното заплащане, разписани в чл. 116а ЗЕ и чл. 116 ЗЕ, както и в Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и към разпределителните електрически мрежи. В процесния случай се касае до присъединяване на електропровод. Когато мощността на централата е под 5 мега вата, тя се присъединява към разпределителната мрежа ЕРП С., а Е. ЕАД присъединява електропровода /обекта/, чрез който всъщност се осъществява присъединяването на централата. В случая не може и не следва да се ограничи само със съгласуване по реда на чл. 53, ал.2 от Наредбата, а следва да се подаде и искане за проучване на условията за присъединяване, за което именно е поискано заплащането на сумата от 7848 лева, на основание чл. 102, ал. 3 от Наредбата. Налице са и условията на чл.
102, ал.4 от Наредбата, които изискват също подаване на искане за проучване на условията за присъединяване до оператора на преносната мрежа, за което безспорно се дължало заплащането на сумата от 7848 лева, съгласно решение на КЕВР, което е публично достъпно и известно и съгласно което е утвърдена цената на услугата. Системният оператор не е задължен, без проучване да съгласува определените условия от оператора на електроразпределителната 4 мрежа. След да се направи проучване дали условията отговарят на техническите, проектните и експлоатативните изисквания на всеки един ползвател на мрежата. Твърди, че е налице предоставена административна услуга, която е възмездна и е равна на действително извършените от оператора разходи за проучване. Не е налице липса на основание за осъщественото разместване на блага. Оспорва наличието на обогатяване.
Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът след запознаване с материалите по делото, становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна по предявения главен и обратен иск:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Районен съд - град Варна се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, което е било уважено от страна на състав на Районен съд, град Варна като е издадена заповед № ****/2024 г. по ч. гр. д. № ****/2024 г. Последната е връчена на длъжника, който в законовопредвидения едномесечен срок, депозира възражение, поради което съдът в съответствие с разпоредбите на чл. 415 ГПК е дал указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Исковата претенция е предявена в указания едномесечен срок от получаване на разпореждането.