Решение № 761 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110216933 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 9006883 на СДВР с дата от 15.04.2024 г. срещу С. И. И., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение от 27.10.2023г.

В жалбата се съдържат доводи, че лицето не притежава автомобилът, заснет да се движи с превишена скорост, както и че от снимковия материал към клипа от нарушението не може да се установи кой е действителният водач.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, явява се, пледира за отмяна на ЕФ.

Въззиваемата страна редовно призована, представлява се от юрисконсулт Михайлова.

Моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 27.10.2023 г. в 12:50 часа жалбоподателят С. И. управлявал МПС СИТРОЕН БЕРЛИНГО, вид ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ с регистрационен номер СВ****АК в Село Волуяк по бул. Ломско шосе до номер 271, с посока от гр. Костинброд към гр. София при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. На бул. Ломско шосе до 1 номер 271 с мобилно автотехническо средство № TFR1-M 567, изпитано с протокол за проверка от БИМ от 18.05.2023г. и със снимков материал към създадения клип, е установено, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, се е движел със скорост от 82 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 85 км/ч или с превишена скорост над разрешената от 32 км/ч.

След заснемане на нарушението, на собственика на автомобила – свидетелят Н. М. бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 8604885 на СДВР. Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно свидетелят М., обстоятелство, което не се оспорва.

Свидетелят М. и жалбоподателят И. се познавали от предходни техни бизнес отношения. Поради финансови затруднения на жалбоподателя свидетелят М. предоставил неколкократно автомобила си с ДКН СВ****АК на И., да го управлява, включително и на 27.10.2023г.

На неустановена дата, но преди 21.02.2024г. свидетелят М. бил спрян за проверка и му били връчени множество на брой електронни фишове. Тъй като през 2023 година автомобилът бил управляван от М. и от И., двамата се разбрали заедно да отидат в ОПП СДВР, където да уточнят кой кога е управлявал МПС и да подадат декларации за всяка отделна дата, посочена в ЕФ. Двамата установили, че на процесната дата 27.10.2023г. автомобилът е бил управляван от И., който доброволно предоставил копие на свидетелството си за управление, а М. изготвил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП на 21.02.2024г., в която посочил, че на посочената в издадения на негово име ЕФ – 27.10.2023г. е предоставил автомобила си на жалбоподателя И., който е автор на нарушението.

В тази връзка ЕФ на свидетеля М. бил анулиран и на жалбоподателя бил издаден процесният ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 9006883 на СДВР с дата от 15.04.2024 г.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е извършено нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 85 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

2

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като лице, посочено в декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.

188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Спазени са всички срокове за съставяне на ЕФ. Датата на връчване е различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя.

В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е нарушение, доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат такъв реквизит. Подобна информация касае единствено информиране на наказателното лице за правата му, за които същото следва да почерпи информация от закона, като очевидно в случая Г. е упражнил надлежно и не се нарушава правото му на защита.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М., които са логични, последователни, добросъвестно депозирани и намират подкрепа в писмените материали по делото, включително и анализирани съвместно с подадената декларация и копие на СУМПС на жалбоподателя. Частична подкрепа същите намират и в обясненията на И.. Ето защо съдът кредитира съобщеното от М. и изгради фактическите си изводи на база заявеното от него.

От разпита на този свидетел съдът установи, че действително М. е предоставял през 2023 година автомобила си на И., като това е станало и на 27.10.2023г., като се дава вяра и на съобщеното от този свидетел по отношение на съвместното им посещение в ОПП СДВР, установяването на действителния нарушител на датата, вписана във всеки от връчените на М. в качеството му на собственик на МПС ЕФ, както и доброволното съдействие на жалбоподателя по отношение на ангажиране на неговата отговорност за управлението на МПС на посочената дата в ЕФ.

Съдът следва да посочи, че обясненията на жалбоподателя имат двойствена природа – от една страна са доказателствено средство, но и средство за защита. В Случая самият жалбоподател признава да е управлявал процесното МСП, макар и да твърди, че не си спомня кога. Същият обаче признава да е съдействал на М. с предоставяне на копие на своето СУМПС именно с цел да му бъде издаден ЕФ за нарушението на 27.10.2023г., което е достатъчно, за да се приеме, че същият е признал да е управлявал процесното МПС на тази дата, което се подкрепя и от съобщеното от М.. И. признава и да е управлявал автомобила в село Волуяк, като дори допусна нарушението да е извършено от него. При положение, че доброволно е предоставил копие на своето СУМПС, за да бъде попълнена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят не би могъл да доказва в настоящето производство фактът, че не е управлявал.

В случая съдът намира възраженията на жалбоподателя по отношение на недоказаността на авторството на деянието за неоснователни. Това е така, доколкото нито има техническа възможност от снимковия материал да се установява кое е лицето, управлявало МПС, нито ЗДвП изиска това. ЕФ се издава на собственика, а ако той е предоставил МПС на друго лице – при спазване на процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, се ангажира именно отговорността на посочения в декларацията водач. В случая от показанията на свидетеля М. се установява, че действително И. е управлявал МПС, като свидетелят подробно дава сведения по отношение на това обстоятелство, както и във връзка с попълването на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно, че и двамата с него са посетили заедно ОПП СДВР, установили са кой кога е управлявал процесният автомобил и респективно доброволно И. е предоставил копие на своето СУМПС, за да му бъде издаден 3

ЕФ за процесното нарушение и същият не е оспорвал авторството си. Липсват доказателства, които да оборват установеното на база декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че именно И. е бил водач на процесния автомобил към датата на нарушението и поради това съдът намира, че правилно на същия е ангажирана административнонаказателната отговорност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.