Решение № 562 от 01.07.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2698/2020
- Вид
- Решение № 562
- Подписан
- 01.07.2021
- Състав
- Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329, ал.1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл.15 · Семеен кодекс
- чл.17 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 562 гр. П. , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102698 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от ЕЛ. СП. Г., ЕГН **********, от с. З., община П., ул. „5-та“ № 5, против Н. СТ. Г., ЕГН **********, от гр. З., обл. Р., ***, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника; да предостави упражняването на родителските права след развода по отношение на детето С. Н. Г. на майката ЕЛ. СП. Г. ; на бащата-ответник да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер на 300 лева, чрез неговата майка и законен представител ЕЛ. СП. Г., както и да бъде осъден да заплати издръжка за минал период от 01.08.2020 г. до 05.10.2020 г. в общ размер на 600 лева. Не претендира ползването на семейното жилище. След прекратяване на брака ищцата иска да носи брачното си фамилно име - Г..
В сезиралата съда молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 20.11.2018 г.. Имат едно дете – малолетната дъщеря С. Н. Г., ЕГН *****/*. Сочи се, че първоначално съвместният им живот бил прекрасен и живеели в гр. З., обл. Р., ***.
Твърди се, че в началото на 2020 г. отношенията се влошил и страните се разделили.
Ищцата и детето се преместили да живеят в жилището на родителите й в с. З., общ. П., ул.
„5-та“ № 5, където детето било записано на детска градина - "Р.", гр. П., *** и имало личен лекар д-р Т. Д.. Ищцата сочи, че започнала работа по трудов договор в "С. к." ЕООД, обект с. Мененкьово, където получавала брутно трудово възнаграждение в размер 610 лева. Считано от 01.08.2020 г. ответникът не полагал никакви грижи за детето, не се интересувал, не давал никаква издръжка. Твърди се, че живеел в лукс, демонстрирал висок стандарт на живот. За рождения си ден си закупи луксозен лек автомобил Мерцедес, рег. № *****, който струвал най-малко 50000 евро. Твърди, че след раздялата ответникът останал да живее в Германия, гр. Дуисбург, където работил в сферата на строителството и получавал месечно трудови доходи в размер над 1500 евро. Сочи, че се разделили докато били заедно в Германия, като причината била, че ответникът поддържал паралелна връзка с друга жена - Е.
Д. от гр. Л.. Освен това посочва, че я е тормозил и използвал физическа сила по отношения 1 на нея – биел я с юмруци и шамари, дори и пред детето. Твърди, че не е ходила на лекар.
Сочи, че ответникът води непристоен начин на живот - искал от ищцата да краде, за да му носи приходи, да проституира, за да получава пари като сутеньор. Освен това употребявал и наркотици. Сочи, че след раздялата, ответникът е започнал да я тероризира по телефона и да иска детето им да отиде при него, за да получава социални помощи в Германия. Претендира разноски.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът Н. СТ. Г. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, в който се твърди, че искът е допустим, но за основателността му оставя преценката на съда. Твърди, че видно от представените доказателства е сключен граждански брак между страните, като още преди сключването му са станали родители на детето С.я Г.. Посочва, че само на твърдения от страна на ищцата не може да се направи извод, че ответникът е нанасял побой, че е имал друга интимна връзка, че е употребявал наркотични вещества. По отношение на фамилното име заявява, че моли съда да прецени какво би било становището на ответника при положение, че брачната им връзка е напълно разрушена. За дължимата издръжка сочи, че следва да се има предвид липсата на доказателства относно размера на възнаграждението на ответника, неговата месторабота и трудова заетост, както и обстоятелството за определяне на един разумен размер съответстващ на съдебната практика на българските съдилища и сумата да бъде намалена. Твърди, че въпреки постоянните опити за връзка с ответника те останали неуспешни.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П. не изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.
В хода по същество ЕЛ. СП. Г., чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначения особен представител, който излага доводи по съществото на спора и посочва, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката. По отношение на дължимата издръжка моли съда да съобрази събраните по делото доказателства. Не възразява по предявения иск за издръжка за минал период, като предоставя на съда преценката относно фамилното име на ищцата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са родители на детето С. Н. Г. , родена на 21.10.2015 г., което се установява и от приложеното на л. 7 от делото копие на удостоверение за раждане.
Не е спорно, а и от представеното на л. 6 от делото удостоверение за сключен граждански брак, се установява, че страните са съпрузи като са сключили граждански брак на 20.11.2018 г. в гр. З., общ. З., обл. Р..
Видно от представената служебна бележка изх. № 81/18.08.2020 г. е, че детето е записано и посещава първа разновъзрастова група – изнесени групи с. З. към ДГ „Р.“ гр. П..
Представен по делото е и документ за избор на общопрактикуващ лекар на детето С. в с. З., общ. П. – д-р Тихомир Рангелов Дъбов.
Видно от трудов договор №000007 от 17.08.2020 г. е, че ищцата е назначена на длъжност „зареждач, промишлено производство“ при пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв.
2
Представени по делото е и снимков материал, за който се твърди, че изобразява придобития от ответника нов лек автомобил.
От писмо изх. № ПР/Д-РР-К/13-001/17.05.2021 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – К. се установява, че е извършено посещение на адреса на ответника в гр. З., ***, като се е установило, че жилището е необитаемо. По данни на близки и роднини ответникът от дълги години не пребивава на територията на общ. З., а работел в Германия.
Поради изложеното не е изготвен социален доклад относно бащата на детето – ответника Н.Г..
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от неговата майка и семейството на майката в с. З.. Жилището, в което в момента се отглежда детето представлява триетажна сграда с десет стаи и три бани, като детето разполага със самостоятелна стая, оборудвана с всичко необходимо за бита. Поради епидемичната обстановка жилището не е посетено от социален работник. Възпитателката на детето в детската градина съобщава, че майката го завежда и взима от занимания, като за отглеждането му се полагат необходимите грижи, личната му хигиена е много добра и детето показва изключителна привързаност към майката. По данни на възпитателката детето е в добро емоционално състояние, чувства се добре с майката и търси сигурност с нейното присъствие.
От разпита на свидетелката С. О. Д., която е майка на ищцата, се установява, че страните са фактически разделени от преди около една година като основните грижи по отглеждането на детето са поети от неговата майка. Подкрепа на майката в отглеждането на детето оказва и семейството на свидетелката Д. Майката и детето живеят при тях в с. З.. Бащата на детето живее и работи в Германия от фактическата му раздяла с ищцата. Бащата не поддържа контакт с детето, не му изпраща пари. Свидетелката заявява, че има информация, че бащата на детето си купува коли и апартаменти.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на свидетелката за обективни, последователни, логични и непротиворечиви, поради което ги кредитира.
От изслушването на ищцата се установява желанието да полага грижи за детето си, както и необходимостта от допълнителни средства за отглеждането му.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва: брачен иск с правно основание чл.49, ал.3 СК за прекратяване на брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на ответника и небрачни искове с правно основание чл.59, ал.2 от СК, чл.143 и чл. 149 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от 3 процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с изискваното от закона съдържание за една нормална брачна връзка и в отношенията между съпрузите не съществува присъщата на тази връзка общност от духовни, морални, биологични и икономически елементи. Между съпрузите са налице отношения на неразбирателство, като съпрузите трайно не изпълняват задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл.14, чл.15 и чл.17 СК. Бракът между тях не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за съпрузите, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Поради горното, бракът им следва да бъде прекратен с развод, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно вината:
Съдът, за да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съобрази, че страните от началото на 2020 година не съжителстват заедно и не поддържат брачна връзка. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довело до разрушаване на брачната привързаност, взаимното доверие и разбирателство и разкъсване на брачната връзка, но от значение, в контекста на повдигнатия спор, са причините за разстройството на брачните отношения и дали същите са следствие от поведението на двамата съпрузи или само на единия от тях. Изложената по-горе фактическа установеност сочи на недоказаност на релевираните от жената брачни провинения. От показанията на разпитаната свидетелка не може да се извлече конкретен случай на неразбирателство между страните или пък такъв, относим към наведените от ищцата брачни провинения и в частност, че ответникът е имал връзка с друга жена, извършвал е физическо насилие спрямо нея включително пред детето, карал я е да води непристоен начин на живот като краде и проституира. Доколкото такава извънбрачна връзка не е доказана по делото, а очевидно съмненията на ищцата за такава са в основата на желанието й за развод или са станали основна причина за постепенно задълбочаващия се разрив в отношенията между съпрузите през последната година, съдът намира, че вина за разстройството на брачните отношения има и съпругата, която не е положила нужните усилия за запазване на брака, фиксирала се е в съмненията си за изневяра на съпруга и е позволила тези съмнения да получат приоритет пред нуждата от запазване на брака заради добруването на роденото от него дете, запазване душевното спокойствие на детето и целостта на семейството. Добрите брачни отношения се градят на взаимни компромиси и на прошката за брачни провинения, доколкото съвършени хора няма, но очевидно съпругата не е съумяла да направи компромис в името на семейството.
Разпечатката съдържа 40 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65334f58-1559-4089-a16d-997dfc779f02