Акт от 12.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42020 гр. София, 12.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110128338 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. С. Р.-Д. срещу А.З. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 29.11.2023 г. до окончателното плащане. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Ищецът прави искания за допускане на съдебномедицинска експертиза по делото, за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК и чл.

186 ГПК, както и за разпит на свидетели.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

По направените доказателствени и други искания:

Съдът намира исковата молба за редовна. Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба документи.

Направените от ищцата искания за събиране на гласни доказателства чрез назначаване на съдебномедицинска експертиза и чрез разпит на свидетели са основателни, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска един свидетел. Исканията на ищцата с правно основание чл. 192, ал. 1 ГПК всъщност имат за основание чл. 186 ГПК и също са основателни.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25 януари 2027 г. от 10:35 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства.

ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК един свидетел на ищцата за установяване на претърпените от нея болки и страдания.

ДОПУСКА изслушването на съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка там, където сметне за необходимо, да отговори на поставените с исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Д. К. К. при депозит от 220 евро, платими от бюджета на съда.

ДА СЕ ИЗИСКА от Военномедицинска академия - МБАЛ - София, на основание чл. 186, ал. 1 ГПК, история на заболяването № 43124 от 2023 г.

ДА СЕ ИЗИСКА от ТП на НОИ – София-град, на основание чл. 186, ал. 1 ГПК, да представи досието за трудова злополука № 33808/2023 г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. С. Р.-Д. срещу А.З. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 29.11.2023 г. до окончателното плащане. Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № РЗД-01-07-5301#8/09.12.2021 г. била назначена при ответника на длъжност „Детегледач“, при непълно работно време – от 07:30 ч. до 09:00 ч. и от 16:00 ч. до 18:30 ч., с уговорени трудови задължения съгласно Приложение № 10. Излага доводи, че на 29.11.2023 г., около 15:00 часа, придвижвайки се към работното й място, й причерняло, поради което се спънала, паднала и получила счупване на горния крайник на раменната си кост. В същия ден ищцата посетила УМБАЛСМ „Пирогов“, където й била поставена диагноза „Счупване на горен крайник на раменната кост (хумерус) закрито на дясната ръка“. Предвид персистиращите болки и оток в горния десен крайник, на 03.12.2023 г. ищцата била приета за лечение във ВМА – София, където й била поставена ортезна шина и гипсова лонгета. При изписването й на 05.12.2023 г. й били дадени указания за имобилизация за период от 35 дни. В тази връзка, на ищцата бил издаден болничен лист за 33 дни, за периода от 02.12.2023 г. до 04.01.2024 г. Твърди, че злополуката била декларирана пред ТП на НОИ – гр. София на 01.07.2024 г., доколкото същата била реализирана като трудова поради спъване на път за работа. Сочи, че настъпилото травматично увреждане й причинило продължителни затруднения и дискомфорт в ежедневието, а оплакванията й, свързани с болки и ограничени движения на ръката продължавали и към настоящия момент.

Същата не можела да използва пълноценно дясната си ръка.

Продължителният възстановителен период бил свързан с ужасяващи болки, невъзможност от извършване на ежедневни дейности и необходимост от чужда помощ. Поддържа, че вследствие от настъпилата трудова злополука 2 претърпяла продължителни болки и страдания, което обуславяло правния й интерес от получаването на обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 29.11.2023 г. до окончателното плащане, представляваща дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди в посочения интензитет и продължителност. Прави възражение за съпричиняване поради проявена от ищцата груба небрежност, тъй като същата е продължила придвижването си въпреки признаците на здравословно неразположение. Не оспорва обстоятелството, че инцидентът е признат за трудова злополука. Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение. Прави искане за разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че ищцата била служител на ответника на длъжност „Детегледач“, настъпването на процесната злополука на 29.11.2023 г., както и признаването на същата за трудова. В тежест на ищцата е да докаже претърпените от нея вреди и усложненията, свързани с тях, причинната връзка между тях и злополуката, необходимостта от лечение. Представени са доказателства за установяване на тези факти. В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, т.е., че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Не са представени доказателства се установяване на посочения факт.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3