Решение № 7703 от 26.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7703 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110160377 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „дз“ АД, ЕИК . против С.о., с която е предявен осъдителен иск , с правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1393,10лв., представляваща регресно вземане по щета № 210400064 ,с включени 15лв. ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от 03.11.2023год. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че на 22.10.2018год. около 09,40часа по време на движение в кв.Горна баня ,гр.София е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“ – лек автомобил „Тойота Ленд Крузер“ с рег. № .. Твърди, че причина за ПТП е несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, в следствие на което са нанесени щети на автомобила. Посочва, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 1378,10лв. на 09.11.2018год. на застрахованото лице.

Претендира от ответника заплащането на тази сума ,ведно с ликвидационни разноски от 15лв. или сумата в общ размер от 1393,10лв.Претендира деловодни разноски.

Ответникът С.о. в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва ,че увреждането на автомобила ,застрахован при ищеца е в резултат на покрит риск.Оспорва механизма на ПТП, тъй като твърди, че не е доказано, че причина за процесното ПТП е несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно.

Въвежда възражение за съпричиняване на вредите, тъй като произшествието е настъпило поради това, че водачът на процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост.Оспорва и размера на иска ,като завишен. Ето защо моли съдът да отхвърли иска като недоказан и неоснователен.Претендира деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица № 0312180311002130/05.02.2018 г.

1 за застраховка „Каско на МПС“ ,със срок на застраховката от 06.02.2018год. до 05.02.2019год. за л.а. „Тойота Ленд Крузер“ с рег.№. ,собственост на „иа „ЕАД ,с покритие „Пълно Каско“. Представени са и ОУ по застраховка „Каско на МПС“.В глава III на общите условия ,в т.16.34 е предвидено,че застрахователя не покрива щети по гуми ,джанти и тасове при събития ,различни от ПТП.Съгласно Раздел Х ,т.92.11 ,ПТП е събитие ,възникнало в процеса на движение на МПС ,вкл. и попадане в дупка или неравност по пътното платно,което е предизвикало повреда на ППС или др. материални щети.

Съгласно Искане за оценка на вреди по застраховка Каско на МПС от 23.10.20218год.,И. Е. Л. като водач на л.а. „Тойота Ленд Крузер“ с рег.№. е посочил застрахователно събитие ,настъпило на 22.10.2018год. в 09,40часа в гр.София ,като е описал същото по следния начин : По време на движение в кв.Горна баня на кръстовището на ул.

Дъга и Равнище ,преминах през дупка и се увредиха десните гуми.“.Посочени са увреди гума предна дясна и гума задна дясна.

От представения по делото опис-заключение от 23.10.20218год. за вреди по МПС е видно, че са повредени следните детайли по автомобила: гума предна дясна и гума задна дясна ,които са видимо увредени ,но без разкъсване на външната част.,като начина за възстановяване е подмяна.

Съгласно изготвения от застрахователя

Ликвидационен акт

№

855897/06.11.2018год. е определеното застрахователно обезщетение е в размер на

1378,10лв. Посочената сума е изплатена на упълномощен от ползвателя по застраховката с преводно нареждане от 09.11.2018 г.

С Регресна покана от 11.10.2023год.,връчена съгласно известие за доставяне на 11.10.2023год., ищецът е поканил С.о. да му заплати запратеното застрахователно обезщетение в размер на 1393,10лв.,което включва и 15лв. ликвидационни разходи.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че вещото лице е възприело следния механизъм на настъпване на произшествието : на 22.10.2018год. около 09,40часа ,л.а. „Тойота Ленд Крузер“ с рег.№. ,на кръстовището между ул.“Дъга“ и ул.“Равнище“ в кв.Горна баня ,попада в дупка на пътното платно.В с.з. вещото лице допълва ,че увреждане на две гуми може да настъпи при движение със скорост между 40-50 км.ч.Дупката би могла да бъде забеляна от около 50 метра,но само ако няма други автомобили ,а по делото няма данни за интензивността на движение.

Според вещото лице ,щетите по лекия автомобил се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото на 22.10.2018год. произшествие в гр.София.Стойността ,необходима за възстановяване на лекия автомобил възлиза на 1244,28лв.Ликвидационните разноски са в размер от 15-25лв.

От правна страна ,съдът съобрази следното :

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД.

2

За да възникне отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: валидно сключена застраховка между увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; изплатено застрахователно обезщетение на застрахования; предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди; вредите да са причинени от лице, на което ответникът, като отговорен по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно поведение /действие или бездействие/ при или по повод възложената работа.

В настоящия случай по делото от събраната доказателствена съвкупност се установява по еднопосочен начин наличието на първите две предпоставки, а именно валидно сключена застраховка "Каско", с период на валидност към датата на застрахователното събитие 22.10.2018год. и извършено плащане по нея на застрахователно обезщетение .

На следващо място от кореспондиращата си доказателствена съвкупност включваща представеното пред застрахователя уведомление за настъпило застрахователно събитие,в което същото е описано от водача на застрахования автомобил, съставения описзаключение по щетата, и от неоспореното заключение на вещото лице по назначената САТЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, безспорно се установява, че при движение в кв.Горна баня ,на кръстовище на ул.Дъга и ул.Равнище , лекия автомобил застрахован при ищеца е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което по предната и задната десни гуми на МПС са настъпили увреждания.

Не е спорно и че този участък е част от е част от общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от Столична община. Освен това, разпоредбата на чл.

8, ал. 3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно С.о. като собственик на общински пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да обезопасят препятствието на пътното платно, каквото се явява дупката като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочената дупка на пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че дупката е било обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.

31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

3

Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.

В разглеждания случай по делото не се спори, че за установяване на пътнотранспортното произшествие не е съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР "Пътна полиция"- протокол за ПТП. Следва обаче за се посочи, че доколкото се касае за повреди на процесното МПС, които не са причинени от друго ППС, произшествието по начало не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция" и за него не се съставят документи - чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед на това в случая съставянето на протокол за ПТП не е допустимо и доказването на произшествието следва да се извърши в всички останали допустими от процесуалния закон доказателствени средства.

Неоснователно е и възражението на ответника за изплащане от ищеца на обезщетение по непокрит риск, тъй като съгласно представената полица и ОУ ,при клауза „Пълно каско“,каквато е налице в случая , покрити рискове са щети, причинени от застрахователно събитие, между които изрично е посочено и ПТП, като е пояснено, че последното представлява събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство ,вкл. и попадане в дупка или неравност по пътното платно,което е предизвикало повреда на ППС или др. материални щети. Други допълнителни покрития към клаузата „Пълно каско“,отнасящи се до „гуми“ и изключения в покритите рискове, в ОУ не са предвидени.

Респективно в случая са били налице всички необходими елементи от фактическия състав за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по полицата за имуществено застраховане и същият е дължал изплащането на обезщетение за вредите настъпили включително по гумите на процесния автомобил ,вследствие на попадането им в дупка .

Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования,но и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.Предвид приетото и неоспорено заключение на вещото лице по САТЕ , стойността ,необходима за възстановяване на лекия автомобил възлиза на 1244,28лв. ,поради което съдът намира за основателна 4 претенцията на ищеца – застраховател до този размер.Към тази сума следва да бъдат прибавени и ликвидационните разноски от 15лв.

При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства последният да е погасил вземането на ищеца

Или следва ответникът да заплати на ищеца сумата от 1259,28лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /03.11.2023год. / до окончателното й заплащане, като до пълния предявен размер от 1393,10лв. ,искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.