Решение № 97 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20231100901399 по описа за 2023 година

На 16.01.2024 г. от молителя „А.И. 1“ ООД е подадена молба да се разпореди вписване в имотния регистър към Агенция по вписванията на постановената с решението по чл. 630, ал.1 ТЗ обща възбрана и запор.

Съдът при разглеждане на молбата констатира, че е налице допусната в съдебното решение очевидна фактическа грешка.

С решение № 15/04.01.2024 г. на основание чл. 630, ал.1 ТЗ е обявил неплатежоспособността на длъжника „В.С. ***“ ООД, определена е начална дата на неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е указано на кредиторите да предявят вземанията си в срока по чл. 685 ТЗ. Посочено е и че се допуска обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор на имуществото на „В.С. ***“ ООД.

Произнасянето на съда по налагането на обезпечителни мерки по чл.

630, ал. 1, т. 4 ТЗ, макар да е инкорпорирано в съдържанието на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, не е елемент от същинската част от решението, която се изчерпва с обявяването на неплатежоспособността/свръхзадължеността, определянето на началната дата и откриване на производство по несъстоятелност. В частта за обезпечителни мерки решението има характер на определение, подобно на определението по чл. 629а ТЗ за налагане на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност.

Обезпечителните мерки по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ се налагат само ако по делото е налице необходимост от същите, не са задължителна част на решението. В настоящия случай молителят не е направил искане за налагане на конкретни обезпечителни мерки, а само на обща възбрана и запор. Общата възбрана и запор обаче не представляват обезпечителни мерки по чл. 630, ал.1, т.4 ТЗ .

Едва с обявяването на длъжника в несъстоятелност /независимо в коя фаза и на кой етап от развитието на производството по несъстоятелност/, съдът 1 постановява налагането на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника / чл. 711, ал. 1 т. 2 от ТЗ /, не като обезпечителна мярка, а като необходима последица, с оглед обявяването му в несъстоятелност, прекратяване дейността на предприятието му и пристъпването към осребряване на имуществото на длъжника. При открито производство по несъстоятелност предприятието на длъжника остава действащо и налагането н а обща възбрана и запор на практика би възпрепутствало дейността на предприятието и възможността за оздравяването му. В горния смисъл е и практиката на ВКС - определение № 69 от 10.03.2015 г. по т.д. 2878/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

В настоящия случай, видно от мотивите на съдебното решение, съдът не е изложил такива относно необходимостта от налагане на обезпечителни мерки, каквото изрично искане за конкретни мерки липсва, а посоченото в диспозитива на решението не съответства на обективираната воля за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал.1 ТЗ по отношение на длъжника, на което е несъвместимо налагането на обща възбрана и запор.

Касае се за погрешно обективиране на формираната според мотивите правна воля, което следва да бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК.

За пълнота, с оглед конкретното искане на молителя в молба от 16.01.2024 г., следва да се посочи, че налагането на обща възбрана и запор представляват общо ограничение на възможностите на длъжника да се разпорежда с имуществото си и противопоставимостта им на трети добросъвестни лица настъпва с вписване на решението в търговския регистър и същите не подлежат на самостоятелно вписване в други специални регистри и в частност в имотния такъв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА , допусната в решение № 15/04.01.2024 г., постановено по т.д. № 1399/2023 г. на СГС, VI-26 състав, като на стр. 7 думите „ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на „В.С. ***“ ООД, ЕИК *******“ не се четат.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в 7-мо дневен срок, считано от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2