Определение № 251 от 08.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 208/2026
- Вид
- Определение № 251
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 404 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за арбитража
- чл. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 47, ал. 2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 51, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 7 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 7, ал. 3 · Закон за международния търговски арбитраж
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251 гр. София, 08.04.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20261001000208 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 9864/03.04.2026 г. по описа на САС, депозирана от Община Чирпан против разпореждане № 78/28.10.2025 г. по ч.т.д. № 33/2025 г. по описа на Окръжен съд – Монтана за издаване изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение в полза на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, Украйна.
Посочено е, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на закона и при липса на предпоставките за това. Посочено е, че освен редовността от външна страна, съдът дължи да провери и съдържанието на арбитражното решение, който извод прави по аргумент от чл. 405, ал. 5 ГПК. Поддържа, че съдът дължи да провери и дали решението е издадено от компетентния съд, дали между страните по спора е налице валидно арбитражно споразумение, както и дали страните са взели участие при разглеждане на делото. Община Чирпан сочи, че видно от арбитражното решение, отношенията между „Евро Интегра Консул“ ЕООД и „Евиданс Инженеринг“ ООД произтичат от договор за цесия, като общината не е страна по този договор, нито по арбитражно споразумение във връзка с него. Посочено е още, че видно от решението, арбитър Ю. С. е обосновал компетентността си с мотива, че ищецът е избрал арбитър К. В., позовавайки се на писмена арбитражна клауза в чл. 28, ал. 3 от Договор за обществена поръчка, като Ю. С. очевидно не бил К. В.. Освен това чл. 28, ал. 3 от Договора за обществена поръчка не сочел на избран арбитър, а приложимото към договора право. Страните по този договор били избрали АС при БТПП да разрешава евентуални спорове , свързани с договора, а и „Евро Интегра Консул“ ЕООД не било страна по този договор. На следващо място се сочи, че според арбитражното решение били проведени закрити заседания, като на общината не била дадена възможност да вземе становище по иска. Едноличният арбитър Ю. С. не отговарял и на изискванията на чл. 11 от Закона за арбитража. По искания за издаване на изпълнителни листове въз основа на арбитражното решение вече били постановени няколко отказа от съдилищата в район Бургас, а подаването на нови искания пред ОС – Монтана се дължало на обстоятелството, че длъжникът „Евиданс Инженеринг“ ООД променило седалището си. Въз основа на изложеното моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде обезсилен издадения въз основа на него изпълнителен лист.
1
„Евро Интегра Консул“ ЕООД е депозирало отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната недопустимост, като основно поддържа, че наведените от жалбоподателя пороци били такива, относими към производството по чл. 47 ЗА пред ВКС, а не към настоящото производство.
Настоящият съдебен състав, след като разгледа делото и събраните по него доказателства и съобрази оплакванията на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице – длъжник по издадения изпълнителен лист, в законоустановения срок (ПДИ е изготвена от ЧСИ на 13.01.2026 г. и връчена на 15.01.2026 г., а частната жалба е изпратена чрез Еконт на 16.01.2026 г.) и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, предвид следното:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗМТА, действал към момента на произнасяне на първата инстанция, по молба на заинтересованата страна окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение, като към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателства, че решението е връчено на длъжника по изпълнението. За производството са приложими общите правила на чл. 404 и сл. от ГПК, съобразно които съдът проверява дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на изпълнителен лист – чл. 406, ал. 1 ГПК. Според чл. 406, ал. 5 ГПК съдът проверява и дали актът е действителен с оглед основанията по чл. 47, ал. 2 ЗА.
В случая делото е образувано по молба на „Евро Интегра Консул“ ЕООД, украинско дружество против „Евиданс Инженеринг“ ООД, гр. Монтана и Община Чирпан. Представено е нотариално заверено копие на осъдително решение от 05.06.2024 г. по арб. д. № 3/2024 г. на арбитър ad hoc Ю. С., за когото в решението е посочено, че е български гражданин с адрес в гр. София; удостоверение от арбитъра, че решението е връчено на ответниците и е влязло в сила, както и придружителни писма за изпращането му, върху които страните са посочили кога са получили решението; удостоверение за актуално състояние на молителя - украинско дружество и доказателства за платена държавна такса.
Предмет на арбитражния спор е обезщетение за договорно неизпълнение по Договор за обществена поръчка с предмет СМР и мораторна лихва, поради което решението е действително, като не са налице основанията за нищожността му по чл.
47, ал. 2 ЗМТА.
При преценка на решението от външна страна, част от което е обстоятелството, дали решението е постановено в надлежно учредено арбитражно производство, настоящият съдебен състав намира следното:
Видно от съдържанието на арбитражното решение в раздел „Конституиране на решаващия орган. Приложимо право. Компетентност на арбитража.“, там е посочено, че ищецът е избрал за арбитър Ю. С., позовавайки се на писмена арбитражна клауза в чл. 28, ал. 3 от Договор за обществена поръчка (според приложенията Договор № 115/01.07.2013 г.) и съобразно възможностите по чл. 7 ЗМТА (сега Закон за арбитража). Според чл. 1 вр. чл. 7 от ЗМТА, действал към момента на постановяване на арбитражното решение, за да бъде разгледан спорът от арбитраж, страните следва да са постигнали споразумение за това в арбитражно споразумение, което трябва да бъде писмено. Арбитражното споразумение е процесуална предпоставка за компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнатия пред него правен спор. Според чл. 7, ал. 3 ЗМТА, смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола 2 на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража. Видно обаче от арбитражното решение, арбитражното производство е протекло в „закрити заседания“, като в него не е посочено исковата молба да е изпращана на ответниците, нито да им е давана възможност да вземат становище по нея. Т.е., не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА и ответниците не са приели спорът между тях и ищецът да се гледа от избраният от ищеца арбитър ad hoc Ю. С.. Т.е., арбитражното производство е инициирано едностранно от ищеца, разгледано е от избран от него арбитър, като не е налице арбитражно споразумение между страните по спора в никоя от хипотезите на чл. 7 ЗМТА. Липсва надлежно учредена правораздавателна власт на арбитъра Ю. С., поради което постановеното от него решение не представлява арбитражно решение по смисъла на закона, което да разполага с публичноправни последици, включително изпълнителна сила и не е годно да удостовери подлежащо на изпълнение парично задължение.
Посоченото е достатъчно, за да се приеме за неоснователна молбата за издаване изпълнителен лист въз основа на решение от 05.06.2024 г. по арб. д. № 3/2024 г. на арбитър ad hoc Ю. С.. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено и вместо него молбата следва да бъде оставена без уважение, а издаденият въз основа на обжалваното разпореждане изпълнителен лист - обезсилен.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 78/28.10.2025 г. по ч.т.д. № 33/2025 г. по описа на Окръжен съд – Монтана за издаване изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение от 05.06.2024 г. по арб. д. № 3/2024 г. на арбитър ad hoc Ю. С. в полза на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, Украйна за сумата 450 000 лева – част от вземане за законна лихва, присъдено с арбитражното решение и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4840/5100/28.10.2025 г. по описа на ОС – Монтана за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение от 05.06.2024 г. по арб. д. № 3/2024 г. на арбитър ad hoc Ю. С. в полза на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, Украйна за сумата 450 000 лева – част от вземане за законна лихва, присъдено с арбитражното решение.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на разпореждане № 78/28.10.2025 г. по ч.т.д. № 33/2025 г. по описа на Окръжен съд – Монтана изпълнителен лист по арбитражно решение от 05.06.2024 г. по арб. д. № 3/2024 г. на арбитър ad hoc Ю. С. в полза на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, Украйна за сумата 450 000 лева – част от вземане за законна лихва.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4