Решение № 406 от 17.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. ХАСКОВО, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. Г. при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Гражданско дело № 20255600100774 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХІІІ от ГПК

Обстоятелства по иска и отговора на същия

Делото е образувано по искова молба, предявена от А. И. М., ЕГН:

********** и К. А. Ш., ЕГН: **********, двамата от *********, против В. И.

К. от ********, ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора Пловдив за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от по 200 000 лева за всеки ищец.

Предявени са активно субективно и обективно съединени осъдителни искове, в съотношение на главен и акцесорен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че с присъда № 28 от 13.03.2023 г. по Наказателно дело от общ характер № 20235300200189 по описа за 2023 година на Окръжен съд - Пловдив, влязла в законна сила на 14.02.2024 г. ответникът В. И. К., роден на **** г. в гр. Първомай, обл. Пловдивска, живущ в ********, българин, български гражданин, без образование, неженен, работещ като пастир, осъждан, ЕГН **********, в качеството му на подсъдим по делото е признат за виновен в това, че на 24.01.2022 г. в гр. Първомай, област 1

Пловдивска, умишлено е умъртвил Д. А.ов М. с ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 25.01.2022 г., поради което на основание чл. 115 от НК вр. чл. 54, ал.1 от НК го осъжда на петнадесет години „лишаване от свобода“.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия В. И. К. наказание в размер на петнадесет години да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК приспада от така наложено на подсъдимия В. И. К. наказание „лишаване от свобода“ времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 25.01.2022 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане да се счита за един ден лишаване от свобода.

В резултат на убийството, за което е осъден ответника и настъпилата от това смърт на обичания им син Д. А.ов М. ЕГН **********, починал на 25.01.2022 г. в гр. Първомай ищците претърпели и продължавали да търпят неимуществени вреди-морални страдания и психически травми, изразяващи се в неутешимата им скръб и дълбока душевна болка от загубата на скъпия им и обичан син, с който въпреки, че не живеели заедно, се виждали и чували много често, и който бил най-близкия им човек, към който били много привързани, както и той към тях. Между ищците и пострадалато лице съществувало разбирателство, взаимно уважение и взаимопомощ. Синът им бил тяхната опора и смисъл на живота. Разчитали на подкрепата му в бъдеще и когато остареели, от която били лишени поради неговата внезапна и нелепа загуба. Тези страдания се засилвали още повече от обстоятелството, че не било нормално и е напълно непоносимо за един родител за погребе детето си, което е жизнено, в млада възраст и живота е пред него. Смъртта на детето на ищците била напълно неочаквана и шокираща. Болката им била неутешима.

Тези страдания продължавали да изпитват всекидневно и щели да изпитват и в бъдеще докато са живи, и никога нямало да ги превъзмогнат и да ги преодолеят окончателно, тъй като няма по-голяма болка, скръб и мъка от тази на родителят, който е загубил своето дете. Безспорно е сочат ищците, че човешкият живот не може да бъде оценен в пари, а страданията на близките на пострадалия от неговата загуба ще продължат във времето докато са живи.

С оглед на гореизложеното като родители на починалия Д. А.ов М. предявяват претенция на основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях, за причинените от горепосоченото деяние неимуществени вреди, както и такива, 2 които са търпели, търпят и ще продължават да търпят до края на живота си На основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД се дължала и законната лихва върху обезщетението за всеки от тях от датата на увреждането-25.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищците извеждат и че съгласно чл. 300. ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това исковете били безспорно и несъмнено доказани по основание.

Съобразно изложеното, ищците искат от съда да присъди на ищеца А. И. М.-баща на починалия Д. А.ов М. сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, за което е осъден ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането до окончателното й изплащане и направените по делото разноски, и на ищеца К. А. Ш.-майка на починалия Д. А.ов М. сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, за което е осъден ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът В. И. К. не представя отговор на предявеният иск и не ангажира становище по делото.

В съдебно заседание същият признава всички твърдени факти и права по исковата молба,заявени от ищците.

Правни съображения

Предявените искове от ищците са основателни и заявените за защита субективни техни права са установени несъмнено по пътя на пълното и главно доказване.

Към процесния случай е относима хипотезата на чл.300 от ГПК с всимчки обвързващи я правни последици.В тази насока правопораждащия я фактор е присъда № 28 от 13.03.2023 г. по становена НОХД №

20235300200189/2023 година на Окръжен съд - Пловдив, в законна сила от 3

14.02.2024 г.Съобразно същата ответникът В. И. К., роден на **** г. в гр.

Първомай, обл. Пловдивска, живущ в ********, българин, български гражданин, без образование, неженен, работещ като пастир, осъждан, ЕГН **********, в качеството му на подсъдим по делото е признат за виновен в това, че на 24.01.2022 г. в гр. Първомай, област Пловдивска, умишлено е умъртвил Д. А.ов М. с ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 25.01.2022 г., поради което на основание чл. 115 от НК вр. чл. 54, ал.1 от НК го осъжда на наказание петнадесет години „Лишаване от свобода“. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия В. И. К. наказание в размер на петнадесет години да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК приспада от така наложено на подсъдимия В. И. К. наказание „лишаване от свобода“ времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 25.01.2022 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане да се счита за един ден лишаване от свобода.

Тази присъда обхваща като фактическа обстановка изцяло обстоятелствата относно правопораждащия за търсените обезщетения деликт.Поради това за настоящия съд е задължително изведеното в акта на наказателно правораздаване относно обстоятелствата дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.От горното гражданския съд по силата на закона приема,че описаното деяние в исковата молба е настъпило на точно както се твърди в исковата молба като време, място, участници,същото съставлява престъпление от общ характер в наказателно правен аспект и деликт в гражданско правен аспект,като виновността за причиняването му от страна на ответника В. И. К. е също така доказана.

Безспорно е доказано по делото,че същият умишлено е умъртвил сина на двамата ищци Д. А.ов М.-в тази насока представената присъда-л.417,извлечение от акт за смърт-л.18,справка родствени връзки от НБД“Население“-л.25

Следва да се установи доколко описаните неимуществени вреди в исковата молба са действително настъпили и същите са пряко и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника.

Разпитаните по делото свидетели И. А.ов И. и Г.Г. М.а изрично 4 установяват,че ищците като родители на убития си син са преживели и преживяват и към настоящия момент изключително интензивни негативни емоции,които модифицират изцяло начина им на живот в изцяло отрицателен аспект.Тези емоции и чувства са породени само и единствено от настъпилата преждевременна неочаквана за никого насилствена смърт на сина им Д. А.ов К.,който бил здрав физически и психически млад мъж и пред който иначе стоели да изживвяване още дълги години.Ищците били в изключително близки отношения приживе със сина си,разчитали на неговата помощ,надявали се същият да ги гледа и помага при насъпила старост,били сплотено семейство.С настъпилата смърт всички тези топли и близки отношения им били отнети,както и вярата в съвместното им бъдеще като семейство и най-близки роднини.Смъртта на сина им за ищците била дълбок и прекомерен шок,който трудно преживявали-плачели,изпитвали мъка,страдали за него,били тъжни.След смъртта на Д. М.,ищците не можели да се радват,не били същите,продължавали тежко да преживяват настъпилата неотменима загуба,която очевидно ще ги съпъства до края на живота им.

Съобразно изложеното се доказа,че всички претърпени неимуществени вреди от страна на ищците са резултат само и единствено от противоправното поведение на ответника,довело до настъпване на смъртта на техния син.Същите са пряка последица от осъществения деликт от ответника,поради което В. И. К. трябва да понесе гражданска отговорност за тези си действия.

По силата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.В случая безспорно е осъществената хипотезата на този текст,тъй-като се установи че ответникът виновно и противоправно е причинил описаните неимуществени вреди за ищците,които са пряка последица от действията му,довели до убийството на сина им.

Предявения размер от 200 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на всеки един от ищците е съразмерен на същите и обхваща изцяло тяхната сила,интензитет и продължителност.При анализ на тяхната тежест,характер и обхват,продължителност,както и интензитета на негативно въздействие в живота на пострадалите,което продължава и досега,обсъдени по-горе и при съобразяване на икономическата конюнктура в страната,се налага извода,че съобразно правилата справедливостта приложими съобразно чл.52 от ЗЗД адекватно мерило на 5 същите в материален план се явява сумата именно исканата сума от по 200 000 лв. за всеки ищец поотделно.Същата конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди,претърпени от всеки ищец за времето от инцидента досега, съставлява точно измерение на гражданската отговорност и съставомерното поведение на ответника ,а в общ план е в синхрон с обществените условия и морал.Следва да се посочи,че винаги загубата на собствено дете е изключително тежка емоция,непреодолима до края на живота на всеки родител,която по правило модифицира битието му само в отрицателен аспект с висок интензитет.Ето защо В. И. К. трябва да се осъди да заплати на всеки ищец по 200 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 24.I.2022г.до окончателното й изплащане.

Съобразно чл.83 ал.І т.4 от ГПК ищците са освободени от всякакви държавни такси и разноски по делото,поради което същият не дължи такива.Според чл.83 ал.ІІІ от ГПК разноските в хипотезите на целия текст се поемат от съда.Държавните такси обаче остават извън този особен ред,тъйкато правилото изрично третира само съдебните разноски,не и следващите се такси.Този извод се налага освен от изричността на правилото,така и от логическото и сравнително тълкуване на ал.І и ал.ІІІ на чл.83 от ГПК.В първата алинея изрично са обхванати и разграничени като отделни величини разноски и такси,а в ал.ІІІ-само разноските.Следва да се има предвид и фискалното естество на обсъдените норми,поради което разширително тълкуване не е допустимо.Тъй-като ищецът е изцяло освободен от такси и разноски,само последните остават за съда,то таксите следва да се поемат от ответника в рамките на основателността на претенцията.Ето защо В. И. К. трябва да заплати държавната такса по чл.1 от Тарифа за ДТКССГПК от 4% върху уважената част на осъдителните искове от по 200 000 лева за всеки ищец или 16 000 лева.