Определение № 782 от 28.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782 гр. Варна, 23.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20243001000597 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, София, чрез пълномощника на страната адв.Н. М. от САК срещу определение №1318/09.10.2024г., постановено по т.дело №54/2024г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молба на страната за изменение на решението, постановено по делото, в частта за разноските.

В жалбата се излага, че определението по чл.248 ГПК е неправилно и незаконосъобразно частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати разноските на ищеца за производството.

Твърди се, че същото е постановено при несъобразяване процесуалния закон и практиката на СГС.

Жалбоподателят излага, че отказът на съда да уважи искането му по чл.248 ГПК, обоснован с приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК – в която ответникът не дължи сторените от ищеца разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, е неправилно. Твърди, че ищецът за първи път в исковата молба се е позовал на изтекла давност като това обстоятелство в нито един момент до завеждането на иска не е било предявено пред кредитора, а отделно последният не е инициирал действия по търсене и събиране на вземането си. В жалбата се цитира относима според жалбоподателя практика на СГС. Твърди се, че са налице и двете предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК, поради което разноските на ищеца не е следвало да се възлагат в тежест на ответника – кредитор. С отговора на исковата молба последният е признал иска като не е давал и повод за образуване на производството. Ищецът сам е решил да упражни субективното си право като поиска съдебно установяване липсата на вземане срещу него въз основа на институт, който не се прилага служебно. Не на последно място се твърди, че обстоятелството, че кредиторът разполага с изпълнителен титул срещу ищеца, който не е обезсилен, безспорно обосновава интерес от отрицателния установителен иск, но не представлява извънсъдебно поведение на ответника по оспорване правата на ищеца, съответно не представлява повод за образуване на производството.

Претендира се отмяна на определението и вместо това уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от Н. С. К., представляван от адв.И. Т. от БАК, с който се оспорва нейната основателност. Страната счита постановеното определение по чл.248 ГПК за правилно и съобразено с постоянната съдебна практика, част от която е цитирана в отговора. Счита, че доколкото кредиторът разполага с изпълнителен лист като е образувал 1 изпълнително производство по изп.дело №550/2012г. на ЧСИ Н.П., последни изпълнителни действия по което са извършвани през 2019г., за ищеца е бил налице интерес от отричане вземането на кредитора чрез позоваване на изтеклата давност по съдебен път, на която не може да се позове направо пред съдебния изпълнител. Като допълнителен аргумент се излага, че въпреки перемиране на изпълнението, изп.производство не е прекратено и наложените по него изпълнителни запори не са вдигнати. Претендира се оставяне на жалбата без уважение.

Съдът, при преценка редовността на сезиращата жалба установи, че същата е подадена от надлежна страна в производството, в срока по чл.248 ГПК, чрез редовно упълномощен процесуален представител. Жалбата е надлежно администрирана и производството по нея е допустимо.

Разгледана по същество, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, поради следното:

Производството пред ВОС по т.дело №54/2024г. е образувано по искова молба на Н. Ст.К. срещу Юробанк България АД, за установяване между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество – правоприемник на кредитодателя Алфа банк -клон България АД, вземането, основано на договор за потребителски кредит от 16.10.2007г. и анекси към същия, представляващо част от главница в размер на 100 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 08.08.12г. до окончателното изплащане, разноските по заповедно производство пред ВРС ведно с ю.к. възнаграждение, за които суми е била издадена заповед за изпълнение №6121/09.08.2012г. по ЧГД №11410/2012г. на РС-Варна и образувано изп.дело №550/2012г. на ЧСИ Н.П., СГС. Като основание за несъществуване на вземането ищецът изтъква изтекла погасителна давност.

В срока за отговор ответното дружество Юробанк България АД не е депозирало становище по иска. Негов представител не се е явил и в насроченото открито съдебно заседание, с което е разрешен правния спор. След отмяна хода по същество с определение №807/14.06.2024г., съдът е съобразил постъпилата преди насрочването писмена молба на Юробанк България АД вх.

№14885/12.06.2024г., с която е изразено становището на ответното дружество по предявения иск. С молбата е направено признание на иска както и искане по чл.78, ал.2 ГПК, тъй като страната не е дала повод за образуване на делото и е направила изрично признание на иска. Цитирана е съдебна практика, намерила отражение и в постановеното по делото определение по чл.248 ГПК – определение на ВКС по ЧГД №510/2018г., IVг.о. В евентуалност е направено и възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна.

С решение №355/09.08.2024г. съдът е уважил предявения отрицателен установителен иск въз основа на направеното признание на иска на основание чл.237, ал.2 ГПК. Сторените от ищеца разноски за адв.възнаграждение и държавна такса, са възложени върху ответника като съдът е изложил обстойно аргументите си, поради които е счел, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК. Същевременно, съдът е разгледал възражението по чл.78, ал.5 ГПК и намалил почти на 50% претендираното адв.възнаграждение.

С молба по чл.248 ГПК от 24.09.2024г. Юробанк България АД е направила отново искане за ревизия на решението в частта за разноските, възложени върху нея, аргументирайки с чл.78, ал.2 ГПК и поддържайки, че са налице кумулативно предвидените предпоставки на цитираната норма.

С насрещна молба ищецът чрез адв.Т. е оспорил искането по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение рег.№1318/09.10.2024г. съдът е оставил без уважение молба вх.

№23481/24.09.2024г. за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият състав намира за правилно и законосъобразно определението, предмет на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, независимо от уважаване на претенцията. В постоянната практика на ВКС по приложение на разпоредбата е възприето разрешение, че за да се разпределят разноските според правилото на чл.78, ал.2 ГПК, следва да са осъществени две кумулативни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата предпоставка винаги е обусловена конкретните факти по спора. В тази връзка в определение № 2168 от 31.07.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1351/2024 г. се цитират хипотези, относими към тази 2 преценка. Така например, съгласно определение № 534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., по предявен отрицателен установителен иск, основан на твърдения за изтекла погасителна давност на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е прието, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора - ответник само в случай, че той предприеме действия за събиране на погасеното по давност вземане или оспори иска; кредиторът не следва да отговаря за разноски, ако признае иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността да поиска извънсъдебно от него да зачете давността; отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки срещу длъжника или ако оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В същия смисъл е и практиката в останалите цитирани в изложението определения на ВКС, в които е изразено принципното становище, че при предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане, основан на твърдения за изтекла погасителна давност, кредиторът отговаря за разноски, ако е предприел действия за принудително удовлетворяване на погасеното по давност вземане и/или ако оспори предявения основателен иск на длъжника. В идентичен смисъл е и цитираното от самия жалбоподател в молбата му по чл.248 ГПК – определение по ч.гр.дело №510/2018г. на IV г.о. на ВКС.

Обжалваното определение обективира преценката на съда, че е налице отсъствие на една от кумулативните предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за предявяване на отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането, тъй като разполага с изпълнителен лист срещу ищеца и че въз основа на същия поддържа висящността на изпълнителното производство за принудително събиране на вземането. За това обстоятелство съдът е събрал доказателство чрез изискване справка по изп.дело №550/2012г. като е обсъдил същото в мотивите на акта си досежно преценката по чл.78, ал.2 ГПК. Дори при прекратяване на изпълнителното дело /поради перемирането му/, изпълнителният лист позволява на кредитора да образува ново изпълнително производство срещу ищеца, в което той отново не би могъл да се позове на изтеклата погасителна давност по обвързващ за съдебния изпълнител начин.

Същевременно ответникът не е инициирал прекратяване на изпълнителното производство по свой почин. Защитата на длъжника чрез позоваване на изтекла погасителна давност е възможна единствено чрез предявяване на давността пред съда, който факт е относим към приложението на чл.78, ал.2 ГПК. /в идентичен смисъл определение № 708/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на І г. о., определение № 242/31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ІV г. о., определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на ІІ т. о. и др./ Доколкото по спора е установено, че считано от 2012г. кредиторът разполага с изпълнителен титул срещу ищеца като е предприел принудително изпълнение за събиране на вземането, основано на заповедта по чл.417 ГПК, което изпълнително дело не е прекратено към настоящия момент, независимо от перемирането му, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за приложение нормата на чл.78, ал.2 ГПК кредиторът да не е дал повод за образуване на делото. Поради това, въпреки направеното изрично признание на иска от ответника, не е налице изискуемата кумулативност на двете предпоставки на нормата и не е налице основание за изключението по ал.2 на чл.78 ГПК. С оглед уважаването на иска, сторените от ищеца разноски следва да бъдат възложени на ответника.

Определението на първата инстанция следва да бъде потвърдено на основание чл.248 ГПК. /не е правено искане за преразглеждане преценката на съда по чл.78, ал.5 ГПК във връзка с извършеното намаляване на адв.възнаграждение/

Поради липса на събрана държавна такса по частната жалба, независимо от посочване приложено банково бордеро, съдът следва да събере същата на основание чл.77 ГПК.

Воден от изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1318/09.10.2024г., постановено по т.дело №54/20214г. по описа на ВОС, ТО, с което е оставена без уважение молба на ответника Юробанк България АД за изменение на решението по т.дело №54/2024г. на ВОС, ТО в частта за разноските.

ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, София да заплати по сметка на ВнАС дължима по частната жалба държавна такса в размер на 15.00 лева, на основание чл.77 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4