Решение № 1318 от 09.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. Варна, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100502404 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета от ГПК.

Образувано е по жалба с рег. № 34256/03.10.2025 год. по рег. на частен съдебен изпълнител Петя Иванова, вписана в регистъра на КЧСИ с № 883, идентична с жалба с рег. № 37372/23.10.2025 год. по рег. на ОС-Варна, подадена чрез пълномощник от С. Г. С. – длъжник по изпълнението по изп. дело № 1053/2025 год. по описа на частен съдебен изпълнител Петя Иванова с район на действие района на Окръжен съд – Варна, срещу Разпореждане № 992/24.09.2025 год., с което е оставено без уважение възражението й по молбата й с вх. № 32779/23.09.2025 год. срещу таксите и възнагражденията по изп. дело, и постановление за разноските, материализирано в протокол за извършено погасяване от 25.09.2025 год., с което в тежест на длъжника са вменени разноски по изпълнението в общ размер на 745, 44 лева, от които: такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 265, 44 лева, включващи и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 114, 56 лева и 480 лева – заплатен от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното дело.

Жалбоподателката навежда оплаквания във връзка с дължимостта на разноските по изпълнението, като твърди, че изълнителното производство е незаконно образувано, тъй като е образувано две седмици след смъртта на длъжника по изпълнителния лист Г. С. С., чийто наследник по закон е жалбоподателката. Твърди още, че покана за доброволно изпълнение не й е изпращана, такава не е изпращана и до баща й. Таксата по т.

1 от ТТРЗЧСИ е начислена два пъти; неправилно са начислени и такси по т. 3 и т. 5 от ТТРЗЧСИ; неправилно е изчислена и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ – 1 вместо върху сумата от 412, 18 лева, таксата е начислена върху сумата от 954, 61 лева.

Отправено е искане за отмяна на Разпореждане – Протокол № 922/24.09.2025 год. по изп. дело № 1053/2025 год. по описа на ЧСИ Петя Иванова, с което молбата/възражение с вх. № 32779/23.09.2025 год. срещу таксите и възнагражденията по изп. дело е оставена без уважение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Профи кредит България“ ЕООД, със седалище гр. С., не е подал писмени възражения по жалбата.

В писмени мотиви частният съдебен изпълнител Петя Иванова счита жалбата за неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК, според която издаденият против наследодателя изпълнителен лист може да бъде изпълняван и против наследниците му. Излага подробни съображения относно всяко едно перо от разноските по изпълнението.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 1053/2025 год. по описа на частен съдебен изпълнител Петя Иванова с рег. № 883, с район на действие района на ОС- Варна е образувано по молба с вх. № 29130/29.08.2025 год., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, със седалище гр. С. и въз основа на прилолжен към нея изпълнителен лист № 442/28.05.2025 год., с който Г.

С. С. ЕГН ********** с пост. адрес в гр. Провадия е осъден да заплати на дружеството – взискател сумата от 412, 18 лева – главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея, считано от 26.02.2025 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 32, 17 лева – разноски за заповедното производство.

След извършена от частния съдебен изпълнител на дата 02.09.2025 год. справка в НБД „Население“ е констатирано, че длъжникът Г. С.

С. ЕГН ********** с пост. адрес в гр. Провадия е починал на 15.08.2025 год., т. е., след издаването на изпълнителния лист и преди образуването на изпълнителното производство. След горната констатация, с писмо, изпратено по електронна поща, частният съдебен изпълнител П. Иванова е уведомила кредитора да подаде молба за конституирането в качеството на длъжник/длъжници на наследниците на починалия на дата 15.08.2025 год. длъжник Г. С. С постаноновление - Протокол № 770/02.09.2025 год. ЧСИ е конституирал като длъжници по изпълнителното дело наследниците на Г. С. С. и е изискал от Община Провадия удостоверение за наследниците му.

С молба до ЧСИ от 15.09.2025 год. взискателят е поискал конституирането на С. Г. С. като длъжник по изпълнението в качеството й на наследник по закон на починалия на дата 15.08.2025 год. Г. С.

С.

На 23.09.2025 год. новоконституираният длъжник и настоящ жалбоподател С. Г. С. е изпратила по електронна поща до ЧСИ запитване относно дълга; приложила е и копие от извлечение от акт за смърт на баща си Г. С. С. и удостоверение за наследниците му, издадено от Община Провадия. В отговор ЧСИ е изпратила на С. С., също чрез електронна 2 поща, на дата 23.09.2025 год. съобщение с изх. № 31922/18.09.2025 год. за образувано изпълнително дело и я е уведомила че дължимата по изп. дело сума, включваща и дължимите такси по ТТРЗЧСИ е в общ размер на 1249, 05 лева.

С молба с вх. № 32779/23.09.2025 год., подадена чрез пълномощник, длъжникът С. С. е възразила срещу образуването на изпълнителното дело и че не дължи никакви разноски по изпълнението, вкл. и за възнаграждения; посочено е в молбата, че след като узнала за изпълнителното дело, се свързала с кредитора с желание да заплати дълга, поради което счита, че не е станала причина за завеждане на изпълнителното дело и не дължи и никакви разноски по изпълнението.

С Рзпореждане по протокол с № 922/24.09.202 5 ЧСИ е оставила без уважение възражението на длъжника с вх. № 32779/23.09.2025 год. против разноските по изпълнението.

На дата 24.09.2025 год. длъжникът С. С. е превела по банковата сметка на частния съдебен изпълнител П. Иванова сумата от 1249, 05 лева.

На 25.09.2025 год. Община Провадия е изпратила на частния съдебен изпълнител П. Иванова удостоверение за наследниците на Г. С.

С., б. ж. на гр. Провадия, починал на 15.08.2025 год. На 25.09.2025 год. е съставен протокол за извършено погасяване на постъпилата по изпълнителното дело сума от 1249, 05 лева, според който разноските по изпълнението, вменени в тежест на длъжника, са в общ размер на 745, 44 лева (сумата от 24 лева – повторно начислена такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ е върната на длъжника С. С. на дата 07.10.2025 год.), от които: такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 265, 44 лева, включващи и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена в размер на 114, 56 лева, и 480 лева – заплатен от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното дело. За удовлетворение на кредитора е определена сумата от 954, 61 лева, от които: вземането по изпълнителния лист – 474, 61 лева, включващи и законната лихва за забава върху главницата от 412, 18 лева за периода от 26.02.2025 год. до 25.09.2025 год. и 480 лева – разноски по изпълненителното дело, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следниет правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е отчасти основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Длъжникът не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая – 1) когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК; 2) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или 3) когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни 3 способи, които не са приложени.

Съгласно чл. 428, ал. 3 ГПК при смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният идзпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван върху имуществото на неговите наследници.

От анализа на цитираните две разпоредби следва, че чл. 428, ал. 3 ГПК урежда правоприемството в изпълнителния процес, т. е., правоприемство, настъпило в хода на надлежно образувано – против съществуващ в правния мир правен субект – изпълнително дело. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК у р е ж д а правоприемството в изпълнителния лист, при което не е необходимо кредиторът да се снабдява с нов изпълнителен лист против наследниците на своя длъжник, а може да образува изпълнитело дело против наследниците, въз основа на издадения против наследодателя им изпълнителен лист.

Горното разграничение между двата вида правоприемство, уредено в ГПК – правоприемството в изпълнителния процес и правоприемството в изпълнителия лист – е необходимо, тъй като в случая към момента на образуването на изпълнителното дело № 1053/2025 год. на ЧСИ П. Иванова, длъжникът е починал, т. е., изпълнителното дело е образувано против несъществуващ правен субект. По общо правило съдебен процес (без значение исков или изпълнителен) против несъществуващ правен субект е недопустим, а ако е образуван той подлежи на прекратяване.

В случая, с оглед установените по делото факти, е налице правоприемство в изпълнителния лист – хипотезата на чл. 429, ал. 2 ГПК, поради което и изпълнителното дело е следвало да се образува против наследника на длъжника по изпълнителния лист. Няма пречка изпълнителното производство против наследника на починалия преди образуването му длъжник да продължи под същия номер изпълнително дело, под който първоначално е образувано, но в този случай наследникът ще отговаря само за тези разноски по изпълнението, които са сторени по повод на неговото участие в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, но не и за разноските, сторени или дължими по отношение на наследодателя му, починал преди образуване на делото, т. е., наследникът ще отговаря за тези разноски, за които би отговарял ако изпълнителното производство бе образувано надлежно, а именно: образувано против наследника въз основа на издадения против наследодателя му изпълнителен лист, съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК. Небрежността на кредитора, респ. липсата на проявена от негова страна активност да издири надлежния длъжник/длъжници преди да образувава изпълнително дело и да поиска образуване на изпълнително дело против надлежен правен субект (чл. 429, ал. 2 ГПК) не може да бъде „възнаграждавана“ и да утежнява положението на наследника-длъжник.

4

Предвид горните съображения длъжникът С. С. отговаря за разноските по изпълнението, съставляващи таксите по ТТРЗЧСИ, сторени или дължими за действия, извършени след дата 15.09.2025 год., т. е., след молбата на кредитора с вх. № 31447/15.09.2025 год. (л. 13 от изп. дело), с която той е поискал конституирането в качеството на длъжник С. Г. С. – наследник на длъжника по изпълнителния лист, тъй като на практика тази молба е равнозначна на искане за образуване на изпълнително дело против нея, която съобразно чл. 429, ал. 2 ГПК е надлежен длъжник по изпълнението, върху чието имущество (в смисъл активи) може да се изпълнява за удовлетворяване на взискателя.

По отношение на разноските по изпълнението, съставяващи адвокатски хонорар за взискателя в размер на 480 лева, съдът намира следното:

Доказателства за заплатен такъв за конкретното изпълнително дело липсват. С молбата за образуване на изпълнителното дело кредиткорът е представил: пълномощно; фактура № 4805/26.08.2025 год. с доставчик адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл сървисис“, гр. С. и получател „Профи кредит България“ ЕООД, със седлище гр. С. на стойност 7740 лева – с вписано наименование на доставката (услугата) - АХ [вероятно адвокатски хонорар] за образуване и водене на ИД, съгласно възлаагателен протокол от 08.2025 год.; платежно нареждане за заплатена от взискателя на адвокатското съдружие сума от 7740 лева по цитираната фактура. Описаният във фактурата възлагателен протокол липсва, поради което и не е възможно да се установи дали платената сума от 7740 лева касае изобщо настоящото изпълнително дело и дали именно сумата от 480 лева, ако се приеме, че е част от сумата от 7740 лева, е заплатена за образуването и воденето именно на настоящото изпълнително дело 1053/2025 год. по описа на ЧСИ П. Иванова. При това положение разноски по изпълнението по настоящото изпълнително дело, съставляващи заплатен от взискателя адвокатски хонорар от 480 лева за образуване и водене на изпълнителното дело длъжникът С. С. не дължи.