Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1128 от 25.07.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 876/2023
Вид
Решение № 1128
Подписан
25.07.2023
В сила
15.08.2023
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. Варна, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110200876 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Крафт крю" ЕООД, ЕИК 206717789 против Наказателно постановление № 03 - 2201219/04.01.2023 год., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна с което му е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда , за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 , вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) .

В жалбата се навеждат доводи, че описаното в постановлението нарушение не е допуснато, тъй като на същата дата в обекта се е намирал работника С., но това е било на основание сключен договор за съвместна дейност между няколко дружества на основание чл. 120 от КТ. Оспорва се съставомерността на нарушението. В заключение се иска отмяна на постановлението.

Алтернативно се моли да бъде намален размера на наложеното адм. наказание.

В съдебно заседание, въззивната страна не се представлява, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю. к. О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и 1 за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2022 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда", между които св.Н. И. И. по повод получен сигнал за работещи лица без трудов договор извършили проверка кораборемонтен завод "Одесос", находящо се в гр.

Варна. На кей № 6 установили множество лица който извършвали почистване на палубата на моторен кораб "Сий Лайън". Доколкото на територията на кораборемонтния завод има ограничение на достъпа при обхода до работните места били съпроводени от служители на предприятието. На кораба за извършва действие по почистването му си служителите на ДИТ – Варна установили 10 лице между който работника Н. С. С., ЕГН *********. На работника в обекта от била предоставена декларации, която той собственоръчно да попълни. Той попълнил дадената му декларация, като в нея посочила, че работи като общ работник от 24.11.2022 г. с работно време от 08. 00 ч. до 16. 30 ч., с уговорено трудово възнаграждение. Работникът декларирал, че няма трудов договор, сочи извършваните от него трудови дейности. На место било съставено Постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение с работника Н. С. С. Служителите на Д"ИТ"-Варна насрочили и допълнителна документална проверка. При нея се установило, че между въззивното дружество и Н. С. С. няма сключен трудов договор.

В последствие проверяващите органи описали констатациите си в Констативен протокол № ПР2240642/07.12.2022 год.

Поради това актосъставителя Н. И. И. и св. Е. Д. Н. съставили срещу въззивника АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 , вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ , тъй като на 24.11.2022 г. в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Н. С. С. изпълнявайки трудови функции на "общ работник, почистване", с работно място гр. Варна на палубата на моторен кораб Сий Лайън, с установено работно време от 08: 00 часа до 16: 30 часа и договорено месечно трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

Процесния АУАН е бил съставен, въз основа на правилата, залегнали в разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда , която разпоредба се явява специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН и е приложима в случая. Разпоредбата предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Тъй като след изпратена покана редовно разписана от упълномощено лице не е явил представляващ дружеството или упълномощено лице, АУАН е бил изпратен на адреса на седалище и управление на дружеството. Така изпратения АУАН е бил получен от 2 представител на въз. дружество.

В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН , в Д"ИТ" не постъпили писмени възражения.

АНО изцяло възприел констатаците на актосъставителя и наложил на възз. дружество административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лв. на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда , за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 , вр. чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ .

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде св. И., който възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на разпитания свидетел са последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.

На следващо място видно от приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Н. С. С. в нея той самия е вписал, че няма подписан никакъв договор с въззивника - нито трудов, нито граждански, както и каква дейност е извършвал на моторния кораб в полза на възз. дружество в деня на проверката.

Фактите посочени в процесното НП не се оспорват от страната, не се ангажират доказателства който да ги оборят.

Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на св.И., дадени в с. з., АУАН, идентификационна карта, декларация, обяснения, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страналице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7дневен срок /съгласно редакцията на ЗАНН към момента на връчване на НП/ от връчване на издаденото НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.

3

Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.

399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и. д. директора на Дирекция "ИТ" В. който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е приложената по делото Заповед на ИД на "ГИТ" № 3-0693 издадена на 15.08.2022 год. Видно от т. 4 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от " "ИТ".

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - име, адрес, ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът не споделя и наведените в жалбата възражения за допуснато от АНО нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН . Съгласно посочената разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Задължение обаче за произнасяне по възраженията с нарочен акт или тяхното обсъждане в НП (правораздавателния акт) в закона не е предвидено. Отделен е въпроса, че правото на защитата в производствата с наказателен характер се реализира срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен начин - а именно за това, че е допуснало до работа лице да престира за него труд без 4 да е сключен трудов договор в писмена форма.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм. наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 , вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства - показанията на св.И.., които не са оборени, от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ изходяща от работника Н. С. С. по безспорен начин се установява, че на 24.11.2022 г. той е изпълнявал трудови функции като "общ работник в полза на възз. дружество, без да е имал сключен трудов договор в писмена форма между страните. От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие става ясно, че при визуално наблюдение на кораба работника е почиствал палубата, като той е потвърдил, че извършва такава дейност за възз. дружество вписано и в писмената декларация. От друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни, почивка в рамките на работния ден и уговорено заплащане.

В същност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и Н. С. С. не е бил налице не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата той е бил работник на въззивника - изпълнявал е трудови функции в негова полза.

Съдът намира, че обстоятелството, че работника е изпълнявал трудова функция в полза на възз. е установено по делото по безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и Н. С. С., като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.