Решение № 1795 от 06.11.2025, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1795

Перник, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20257160700278 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с чл. 171, т. 1, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. Р. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат К. Г. от АК – С., неин пълномощник, против заповед № 25-0249-000019 от 02.05.2025 година, издадена от Ч. И. Б. – полицейски инспектор в Районно управление (РУ) – Б.**, към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – П., с която спрямо А. Р. Т. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУ на МПС), за срок – до отпадане на основанието за това.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на процесуалния и материален закон, издадена от некомпетентен орган, без дължимото от закона съдържание между съобразителна и нормативна част, а описанието на нарушението е фактически и юридически неясно. Иска се същата да се отмени или да се прогласи за нищожна.

В съдебното заседание, проведено на 24.10.2025 година жалбоподателят се явява лично и с адв. К. Г., от АК – С.**. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, както и да се присъдят сторените по делото разноски. В указания срок не депозира писмени бележки.

В съдебно заседание, проведено на 24.10.2025 година ответникът по жалбата – Ч. И. Б. – полицейски инспектор в РУ – Б., към ОД на МВР – П.**, за представител изпраща юк. З. В.. Оспорва жалбата като неоснователна и пледира същата да се отхвърли. Заявява искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в минимален размер, както и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение. В указания срок депозира писмени бележки, в които доразвива аргументите си от пледоарията по същество.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата се приема за процесуално допустима в хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК, като подадена от активно легитимирано лице, разполагащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, депозирана е срещу надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, с искане за прогласяването му за нищожен.

По фактите:

На 27.04.2025 година Д. Н. Д. депозира в РУ-Б.** заявление, в което подробно посочва, че е станал свидетел на рисково шофиране от страна на водач на МПС с рег. № [рег. номер], който е извършил множество нарушения на ЗДвП на тази дата в района на общ. Б.*. Образувана е преписка № 249000-792/2025 година. Спътничката на Д., Ф. А. А. потвърждава изнесеното от него, като посочва, че има видеозапис на случилото се.

На 27.04.2025 година А. Р. Т. депозира в РУ-Брезник заявление, в което подробно посочва, че е преследвана по пътя в района на общ. Б.**, обиждана и заплашвана от Д. Д., водач на МПС, с рег. № РК3516. Образувана е преписка № 249000-791/2025 година.

На 27.04.2025 година, полицейски орган на основание чл. 65 от ЗМВР предупреждава Д. Д. да не се саморазправя и да не отправя закани и заплахи спрямо Ф. А., видно от протокол за предупреждение.

За снемане на сведения и изясняване на фактическата обстановка станала на 27.04.2025 година, на 02.05.2025 година, в РУ-Брезник се явяват лицата Д. Н. Д. и Ф. А. А.. Д. Д. Д. дава сведения, Ф. А. изчаква отвън. Около 10:20 часа на същата дата на паркинга на районното управление пристига А. Т. със собствения си лек автомобил „**“ с рег. № [рег. номер], придружена от малолетното си дете. М. А. Т. и Ф. А. възниква скандал, при което Т. нанася щети на странично пасажерско огледало на автомобила – „***“ с рег. № [рег. номер], в който А. изчаква да се яви, за даде сведения, както и отправя обидни думи и закани, и се държи неадекватно и агресивно.

На 02.05.2025 година са съставени два броя актове за установяване на административни нарушения против А. Т., с които е прието, че същата на 27.04.2025 година, в района на общ. Брезник виновно е нарушила разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка и създава опасност за превозните средства движещи се по пътя. Актовете са предявени на А. Т., която отказва да ги получи и са връчени при отказ.

На 02.05.2025 година, полицейски орган на основание чл. 65 от ЗМВР предупреждава А. Т. да не нарушава обществения ред и всички спорни въпроси с Д. Д. и Ф. А. да се решават по установения ред без закани и заплахи, видно от протокол за предупреждение.

На 02.05.2025 година, полицейски инспектор при РУ-Р. изготвя докладна записка, с която предлага да се приложи спрямо А. Т. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП, с цел недопускане нарушения на безопасността на движението, опазване живота и здравето на другите участници в движението, тъй като според полицейския орган поведението на А. Т. на 02.05.2025 година след пристигането ѝ на паркинга на РУ – Брезник, видимо не отговаря на медицинските или психологически изисквания. Проявява агресия, нервност, уврежда с действията си движимо имущество, отправя заплахи за саморазправа с управляваното от нея МПС към лицето Ф. А., невъзприема отправените ѝ полицейски разпореждания. С цел недопускане нарушения по ЗДвП и опазване живота и здравето на лицето и другите участници в движението прави предложение да се издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП.

Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0249-000019 от 02.05.2025 година, издадена от Ч. И. Б. – полицейски инспектор в РУ – Б.* към ОД на МВР – П.*, с която спрямо А. Т. в приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологически изисквания, за срок – до отпадане на основанието за това.

На 02.05.2025 година А. Т. отказва да получи и срещу подпис, екземпляр от ЗППАМ, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. Налице е редовно връчване по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ГПК и от 03.05.2025 година е започнал да тече срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за обжалване, който е изтекъл на 16.05.2025 година, петък, работен ден. Последващо връчване на ЗППАМ, не новира срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Видно от фискален бон, издаден от Български пощи жалбата против ЗППАМ № 25-0249-000019 от 02.05.2025 година е депозирана на 19.05.2025 година, т.е. извън срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Поради изложените съображения жалбата се разглежда само по отношение на доводите свързани с нищожност на процесната принудителна административна мярка.

По делото е представена и приета Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, с която са определени структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които и ОД на МВР в рамките на обслужваната територия (т. 1.3), като контролът се осъществява включително от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 (патрулно постова дейност) и т. 2 (териториално обслужване на населението) от ЗМВР, в районните управления на ОД на МВР, за дейностите по чл. 165, ал. 1, т. 1- 3, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗДвП (т. 1.3.3).

По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР – П., с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР са определени да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР – П.*, длъжностни лица, сред които полицейските инспектори от звената „ППД“ към група ОП (т. 1.7) и полицейските инспектори в „Териториална полиция“ към група ОП в РУ при ОДМВР – П.* (т. 1.6) По делото е представена и приета служебна бележка УРИ № 313р-12032 от 27.06.2025 година, от която е видно, че инспектор Ч. И. Б., към дата 02.05.2025 година изпълнява длъжност „полицейски инспектор“ в група „ОП“ към РУ – Б.*, при ОД на МВР – П.*.

По делото е представена и приета справка нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР, от която е видно, че А. Т. притежава СУМПС [номер], валидно до 04.04.2035 година, с отразяване: отнето със ЗППАМ № 25-0249-000019 от 02.05.2025 година.

По делото от страна на жалбоподателката е представена и приета карта за предварителен медицински преглед изх. № 71 от 05.05.2025 година, издадена от д-р Ю. М. – психиатър, с УИН: ***, с данни от извършен на А. Т. преглед, с данни от прегледа – психично здрав, не се води на психодиспансерен отчет, със заключение – може да управлява МПС като шофьор.

По делото от страна на жалбоподателката е представено и прието удостоверение за психологическа годност № **, издадено по протокол № 6 от 09.10.2025 година на основание чл. 171 от ЗДвП.

По делото от страна на жалбоподателката е представено и прието свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, валидно до 04.04.2035 година, издадено на А. Т..

Горната фактическа обстановка се възприе изцяло от представените до делото документи от административния орган, както и от представени от жалбоподателя документи, всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Според правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен за всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение. Прието е, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Основанията за прогласяване на нищожност на административните актове са: липса на компетентност; липса на форма; пълна липса на правно основание; невъзможен предмет; несъществуващ адресат и др.

Доводите на жалбоподателя, за прогласяване нищожността на обжалваната заповед се възприемат като некомпетентност на издателя й и липса на визираните в закона материално-правни предпоставки за издаване на процесната принудителна административна мярка. Същите се преценяват като неоснователни, а доводите за това са следните:

Заповеди за налагане на принудителни административни мерки от вида на процестната, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, а именно принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които са и звената, осъществяващи охранителна дейност. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР-П.*, са определени длъжностни лица, на които е възложено издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Издателят на заповедта се позовава на тази заповед, а от доказателствата по делото се следва, че към дата на издаването й заема длъжност - 1.7, посочена в обхвата на заповедта. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. При тази законова регламентация и доказателствата по делото, съдът приема, че оспореният административен акт не е нищожен, а е валидно издаден от орган, притежаващ материална, териториална и времева компетентност за това.