Акт № 2432 от 19.06.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

28.12.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.28

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Янко Янев дело номер

20114100501244 по описа за

2011 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 220/19.08.2011 г., постановено по гр. дело № 1389/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е отхвърлено възражението, направено от ответниците М. К. М. и М. Ц. М., за недопустимост на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД, предявен от В. А. Г., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. В., кв. „Т.”, ул. „Л.” № *, чрез пълномощника му – адв. В.Б. от ВТАК, против ответниците М. К. М., ЕГН * и М. Ц. М., ЕГН *, двамата съпрузи, с адрес с. П., О. Г. О., ул. „Р. К.” № *, като неоснователно. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД, предявен от В. А. Г., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. В., кв. „Т.”, ул. „Л.” № *, чрез пълномощника му – адв. В. Б. от ВТАК, против ответниците М. К. М., ЕГН * и М. Ц. М., ЕГН *, двамата съпрузи, с адрес с. П., О. Г. О., ул. „Р. К.” № *, за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, удостоверен със съставянето на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, дело № 1625/2005 г. по описа на К. Б. – нотариус с район на действие ГОРС, вписана под № 296 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. № *, дело № 4049/2005 г. на Служба по вписванията гр. Г. О., като привиден договор, като неоснователен и недоказан.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от В. А. Г., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. В., кв. „Т.”, ул. „Л.” №*, чрез пълномощника му – адв. В. Б.от ВТАК против Решение № 220/19.08.2011 г., постановено по гр. дело № 1389/2010 г. по описа на Р. с. – Г. О.

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано, в частта, с която е отхвърлен иска, предявен на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че твърденията за неплащане на цената се опровергавали от нотариалния акт. Неправилен бил изводът на първоинстанционният съд относно представеното писмо като „обратен документ” за разкриване на симулацията, тъй като съдържало единствено изявление на продавача и не съдържало преки писмени изявления на страните по сделката, подписани от тях. Излага се, че от една страна писмения документ – писмо изхождащо от М. К. адресирано до ищеца имало процесуална стойност на начало на писмен документ за разкриване на симулацията. В него били изложени мотивите за прехвърлителната сделка. Липсвали данни, че продавачката е получавала продажната цена, което водело до извода, че сделката е симулативна. Налице била относителна симулация, която прикривала договор за гледане и издръжка. Излага се още, че доказателствено средство, чрез което можело да се докаже симулацията в сделката било начало на писмено доказателство. Привидността на извършената покупко – продажба се разкривало и от свидетелските показания на Р. Р., М. Д., И.М., Й. Т. и М. Т., като техните показания кореспондирали изцяло със съдържанието на писмото. Цялостната преценка на всички доказателства водело безспорно до извод за наличие както на прикрита алеаторна сделка, така и на симулативна сделка.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответниците, не са подадена насрещни въззивни жалби, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответниците по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 1389/2010 година по описа на Р.с. – С. е образувано въз основа на предявени от В. А. Г. от гр. В. против М. К. М. и М. Ц. М., двамата съпрузи от с. П., О. Г. О., искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. В исковата молба се излага следното:

Ищeцът твърди, че е син на М. М. К., б.ж. на гр. Г. О., която е живяла сама до смъртта си (*) в гр. Г.О. на ул. „К.” № *. Излага се, че М. К. страдала от множество заболявания и се предвижвала трудно с патерици, а в края на месец май 2005 г. станала обект на престъпление – изнасилена и ограбена, вследствие на което е била силно стресирана. Посочва, че за нея полагали грижи социална работничка, съседи и наематели. Ищецът твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * на нотариус К. Б., майка му е прехвърлила на ответниците собствения й имот, находящ се в гр. Г. О., ул. „К.” № *, представляващ *, заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа, срещу сумата от 7 283.50 лв., като М.М.К. е запазила пожизнено правото си да ползва имота. Ищецът твърди, че е научил за тази сделка от ответниците в деня на погребението на майка си - *. Счита, че така сключеният договор между майка му и ответниците е симулативен, тъй като е прикривал договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение на ответниците за гледане и издръжка. Твърди, че това обстоятелство се разкрива от писмо, изхождащо от М.К. до него, което се намирало в оригинал по гр. дело № 717/2006 г. на ГОРÐ и имало процесуална стойност на начало на писмен документ (насрещно писмо) за разкриване на симулацията. Излага, че до смъртта си М. К. ползвала услуги от социален работник по проект на МТСП и Програма на ООН (СЕЙН), включително и след прехвърлянето на имота. Твърди, че при наличието на евентуален сключен алеаторен договор, осигуряващ и грижи и издръжка до края на живота й, социалната програма не би могла да бъде ползвана от нея. Излага, че към датата на изповядване на фиктивната сделка пред нотариуса, ответниците не са престирали посочената в нотариалния акт продажна цена и вписаното в договора, че същата е получена преди подписването му, представлявало невярно обстоятелство. Посочва, че в писмото на Коева до него разкрива клаузите от прикритата сделка, а именно срещу прехвърления имот, в бъдещо време ответниците е трябвало да престират грижи - основно медицински, да осигурят на прехвърлителката ,,луксозен” живот, да извършат ремонт на долния етаж, да плащат възнаграждение на жена, която ще се грижи за К. Счита, че тези уговорки са я мотивирали да даде своето съгласие за прехвърлянето на имота, но същевременно са я поставили в зависимост - като длъжник. Излага, че от писмото се разбирало, че М. К. е споделила за извършената сделка само на две лица - квартирантът Р. Р., който й помагал, и М. Д. – нейна доверена приятелка. Твърди, че целта на ответниците била користна: да се обогатят за сметка на неговото наследство, като придобият в патримониума си недвижима собственост, без да заплатят цената му. Заявява, че след узнаването за извършеното прехвърляне на процесния имот било образувано неуспешно исково производство по гр. дело № 717/2006 г. по описа на ГОРС за унищожаване на сключената сделка, но именно в това производство се разкрили нови факти и обстоятелства, обосноваващи правния извод за наличие на симулативно извършване на покупко-продажба. Твърди, че са налице предпоставките за нищожност на привидната сделка, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като към момента на сключване на тази сделката К. е престирала имота си, а приобретателите не са престирали нищо друго, освен обещания да й осигурят луксозен живот. Между страните било налице предварително взето решение, че първо ще се прехвърли собствеността върху имота с договор за покупко-продажба, а приобретателите ще престират в бъдеще време грижи за медицинско лечение, ще заплащат такси за ток и вода, а таксата за телефон К. ще плаща самостоятелно. Твърди, че привидността на извършената сделка се разкривала от свидетелските показания на Р. Р., М. Д., И.М., Й. Т. и М. Т. – свидетели по гр.д. № 717/2006 г. по описа на Г. р. с., кореспондиращи изцяло със съдържанието на писмото на К. до ищеца. Цялостната преценка на доказателствата водела до безспорен извод за наличие на прикрита алеаторна сделка, както и на симулативна, която била оформена, за да постигне целения резултат от ответниците да станат собственици на процесния недвижим имот, която сделка е била насочена във вреда на ищеца - той да не получи наследство. За това не само прикритата, но и прикриващата сделка е трябвало да бъде пазена в тайна до смъртта на прехвърлителката. Посочва, че съгласно константната практика на съдилищата ни, нищожен би бил и договора за гледане и издръжка срещу прехвърляне на имот, когато приобритателят знае, че е предстояща или близка смъртта на прехвърлителя.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договора за покупко - продажба, с който М. М. К.е прехвърлила на М. К. М. и М. Ц. М., правото на собственост върху собствения й имот, находящ се в гр. Г. О., ул. „К.” № *, представляващ *, заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа, срещу сумата от 7 283.50 лв., като М. М. К. е запазила пожизнено правото си да ползва имота и се прогласи нищожността на прикритата сделка, както и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят направените по производството разноски.

Пред първоинстанционния съд ответниците в отговора на исковата молба излагат, че предявеният иск е недопустим, а по същество неоснователен. Считат предявеният иск за недопустим, тъй като с влязло сила решение по гр. дело № 717/2006 г. по описа на ГОРС, между същите страни съдът се е произнесъл по всички доводи, наведени с исковата молба, т.е. недопустимо е разглеждането повторно на един и същи спор. Считат, че в настоящият случай не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД, тъй като договорът, сключен на 05.10.2005 г. между тях и М.К. не е нито симулативен, нито прикрива договор за гледане и издръжка. Твърдят, че не са обещавали на М.К. да полагат ежедневни грижи за нея и да я издържат, продажната цена по сделката е заплатена от тях и е получена от нея преди подписването на нотариалния акт, не са поемали задължения спрямо К. да полагат за нея медицински грижи, да й осигурят луксозен живот, да извършват ремонт на долния етаж и да плащат възнаграждение на жена, за да се грижи за нея. Излагат, че при симулативните сделки не се говори за насрещно писмо, а за обратно писмо, което обаче представлявало изявление на двете страни по симулацията, изразяващо тяхната изрична воля привидната сделка или договор да не ги обвързват. В случая липсвали техни изявления, каквито са изискуеми при наличието на обратно писмо. Не става ясно какви нови факти и обстоятелства са се разкрили, които да са в състояние да обосноват правен извод за наличие на симулативно извършване на покупко - продажбата. Твърдят, че ищецът не посочва нищо ново и различно от установеното по гр. дело № 717/2006г. на ГОРС. Излагат и считат за опровергано от събраните по делото доказателства твърдяното от ищеца обстоятелство, че К. не е получила цената по договора.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното по делото заверено копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, дело № 1625/05.10.2005 г. на Нотариус К.Б., рег. №* на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Г. О. се установява, че М.М. К. е продала на М. К. М. и М. Ц. М. наследствения си недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул. „К.” № *, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *, заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА - КЪЩА, състояща се от: първи етаж, включващ антре, две стаи и килер и втори етаж, включващ три стаи, коридор и санитарен възел, който имот е с уредени сметки по регулация и с приложена улична регулация, при граници на имота: от две страни улици, поземлен имот *, за сумата от 7 283.50 лв., която сума продавачът е получил лично, напълно и в брой от купувачите преди подписването на този нотариален акт, като продавачката М. М. К. си запазва правото на пожизнено ползване и обитаване на имота.