Решение № 153 от 14.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Надежда Трифонова

Петя Колева при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200932 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Постъпила е жалба от защитника на подс. М. Ч. – адв. Б. срещу присъда № 20 от 07.07.2023 г. на апелативен съд - София по ВНОХД № 762/2022 г. по описа на същия съд, с претенция за отмяна на постановения съдебен акт, с който е била ангажирана наказателната отговорност на подзащитния му и оправдаване на подсъдимия.

В жалбата адв. Б. навежда касационните основания нарушение на материалния и процесуалния закони. Сочи, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в направена непълна проверка на правилността на присъдата.

Ако бил сторил всестранна проверка, въззивният съд щял да стигне до различно решение и щял да достигне до единствения възможен и правилен извод, обоснован от събраните доказателства, че подсъдимият оставяйки патроните в джоба на якето си е осъществил маловажен случай на контрабанда при евентуален, а не при пряк умисъл.

В допълнението към жалбата твърди, че подсъдимият и свид. Д. са нямали намерение да преминават през територията на Р България, но поради ковид кризата били принудени да преминат през Р България след като били върнати от гръцкия контролно пропускателен пункт. Подсъдимият при 1 откриване на патроните на гранично контролно пропускателен пункт /ГКПП/ - Златарево заявил, че са негови и са били забравени в якето, което също е негово. Акцентира на обстоятелството, че подзащитният му бил редовен член на клуб за стрелба в Р Австрия и има разрешително за притежаване на късо нарезно оръжие, категория Б и боеприпаси за него. Твърди, че намерените боеприпаси калибър 25/6, 25 мм са извадени от употреба и се ползват единствено от клубовете по спортна стрелба, които твърдения на подсъдимия не са опровергани от никакви доказателства по делото. Относно причината за различните обяснения на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, сочи, че се дължи на различното психическо състояние на подзащитния му в Р България и Р Австрия. Акцентира на факта, че обясненията му са ирелевантни за делото и авторството, което той е признал от самото начало. По отношение претенцията, че е налице маловажен случай твърди, че следва да се отчетат обществената опасност на деянието и личността на дееца. Напомня, че неговият подзащитен има само една криминална проява в Р Австрия, за която е санкциониран с глоба, която той частично е заплатил и частично му е опростена. Изразява съгласие с извода на първоинстанционния съд, че данните за личността на подсъдимия предполагат ниска степен на обществена опасност на личността му.

Акцентира и върху стойността на инкриминираните вещи – 80 лв. Според Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ М.алното количество притежаване боеприпаси е 50 бр., но нито един от двата съда не е събрал доказателства за това колко е разрешеното за притежаване количество патрони по законите на Р Австрия.

Затова иска отмяна на присъдата на апелативния съд и налагане на административно наказание глоба.

Подс. Ч., уведомен за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява.

Защитникът на подс. Ч. в съдебно заседание изразява желание жалбата да се уважи по съображенията, изложени в нея, като набляга на факта, че в момента в Р България текат обсъждания за промяна на допустимото количество патрони, с които едно лице може легално да разполага.

Прокурорът от Върховна прокуратура изказва становище, че не открива сочените от защитата слабости в работата на въззивния съд. Намира, че втората инстанция е извършила коректен анализ на всички обстоятелства и с основание е заключила, че не може да приложи института на маловажния случай, нито да наложи административно наказание на подсъдимия.

Наложените на подс. Ч. наказания са в рамките на предвидения специален минимум на чл. 242, ал. 1, б.“г“ НК, поради което предлага присъдата на апелативния съд да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С присъда № 19 от 14.06.2022 г. на окръжен съд – Благоевград, постановена по НОХД № 893/2021 г., подс. М. Ч. бил признат за невиновен по 2 обвинението по чл. 242, ал. 1, б. „г“, пр. 5 НК, поради маловажност на случая.

На основание чл. 242, ал. 6 вр. ал. 1, б. „г“ НК вр. чл. 233, ал. 1 ЗМ на подс. М. Ч. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. за деяние, извършено на 29.10.2020 г., представляващо маловажен случай на контрабанда по чл. 242, ал. 6 вр. ал. 1, б. „г“ НК.

На основание чл. 242, ал. 7 НК в полза на държавата са отнети 100 бр. патрони модел GECO калибър 6,35х25 мм на обща стойност 80 лв. и един брой пълнител за пистолет модел „Люгер“ 9 мм за 8 бр. патрони.

Подс. Ч. е осъден да заплати направените по делото разноски.

С присъда № 20 от 07.07.2023 г., постановена по ВНОХД № 762/2022 г. присъдата на окръжен съд – Благоевград, постановена по НОХД № 893/2021 г. по описа на същия съд, била отменена и подс. М. Ч. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „г“, пр. 5 НК, за което бил осъден на „лишаване от свобода“ в размер на три години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено с изпитателен срок от пет години и глоба в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

На основание чл. 242, ал. 7 НК в полза на държавата били отнети 98 бр. патрони и 2 бр. гилзи от експериментално изстреляни патрони GECO 25 калибър 6,35 мм.

В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.

Жалбата е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Не е налице претендираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Развитите доводи за неправилна оценка на доказателствата, извършена от въззивния съд, представляват оплаквания за необоснованост, която не е касационно основание.

Видно от данните по делото апелативният съд е извършил цялостна и всеобхватна проверка на атакуваната пред него първоинстанционна присъда, провел е въззивно съдебно следствие и на тази база е достигнал до различни правни изводи. Това обаче не означава, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Поради липса на конкретни доводи в какво точно се е изразило претендираното от защитата допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, настоящият състав ще посочи общо, че не се установи да е извършено от проверяваната инстанция изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Различна е само правна оценка, направена от двете долустепенни съдилища на базата на едни и същи доказателствени средства, което не е недопустимо.

При осъществената от касационната инстанция проверка на въззивната присъда не се установи и претендираното от защитника нарушение на материалния закон.

Изводите на съда относно виновното поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице кореспондират с доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че първата инстанция е направила един правен извод и е оправдала подс. Ч., а въззивната – противоположния, се корени в преценката им дали в случая следва да се приложи чл. 9, ал. 2 НК или не.

3

В обжалвания съдебен акт е направен обективен анализ на обстоятелствата от значение за преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 НК - характер на обекта на посегателство, степента, в която той е засегнат, общественоопасните последици от деянието и характеристиката на дееца, която отразява обществената опасност на неговата личност. В случая, проверяваният съд е достигнал до законосъобразния извод, че деянието, осъществено от привлеченото към наказателна отговорност лице, е общественоопасно.

На първо място, обществената опасност на деянието не е ниска, поради пренасянето на не малък брой патрони – 100 бр., които са боеприпаси за огнестрелно оръжие и които могат да бъдат употребени безконтролно.

На второ място, подс. Ч. не е разполагал с предварително писмено или по електронен път разрешение за носене и/или транспортиране на боеприпасите на територията на Европейския съюз, или с такова за внос и износ на същите на територията на Р България, както изисква българското законодателство в чл. 56, ал. 1, чл. 120, ал.1 и чл. 122, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Подсъдимият е преминал през редица европейски държави, пътувайки от Р Австрия в посока Р Турция без необходимия документ. Без значение за съставомерността на деянието е от къде е искал да премине подсъдимият, дали са извадени от употреба съответните боеприпаси в Р Австрия, както и какво е допустимото количество патрони за носене в Р Австрия, а и в Р България. В случая, той е обвинен за това, че не е декларирал пред митническите власти носените от него 100 бр. боеприпаси. Факт е, че деецът е спрян за проверка на гранично контролен пункт – Златарево, а според българския закон всяко лице, което транзитно преминава през територията на Република България и не декларира на ГКПП пренасяните от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, се наказва. Следователно, подс. Ч. е бил длъжен да разполага със съответно разрешение за носене, транспортиране или внос и износ на боеприпаси, както и да декларира пред митниците пренасяните от него боеприпаси.

На следващо място, боеприпасите са били пренасяни по начин, така че да бъдат укрити от митническите власти – в яке под куфар, покрит с други две якета в автомобила, като деецът не е декларирал на контролно пропускателния пункт в Р България пренасяните от него боеприпаси, а до последния възможен момент е отлагал изваждането на якето, в което са били поставени патроните. В него, освен двете кутии с патрони, е бил поставен и празен пълнител за друго – различно по вид от разрешеното му огнестрелно оръжие.

Четвърто, инкриминираните 100 броя патрони не могат да се ползват с оръжието, за което подс. Ч. притежава разрешително в Р Австрия.

Не е без значение и обстоятелството, че привлеченото към наказателна отговорност лице е притежавало разрешение за носене на късо нарезно оръжие в Р Австрия от 2015 г. и следователно, деецът знае реда за пренасяне на оръжия и боеприпаси, но умишлено не се е съобразил с него, а твърдението му, че е забравил патроните в якето си не го оневинява и не 4 прави деянието му несъставомерно.

Наред с това, подс. Ч. е осъждан през 2017 г. за нанесена телесна повреда, а като служител в бензиностанция на него боеприпасите не му трябват във връзка с работата му. Освен това не дава и логично обяснение защо са му били необходими при предприетото пътуване до Р Турция.

Аргументът, че подсъдимият е член на клуб по спортна стрелба в Р Австрия също не го оневинява. Законодателят в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ допуска възможността лица, пребиваващи на територията на други държави членки да транспортират огнестрелно оръжие за спортни цели и боеприпаси към тях без предварително писмено съгласие от Министерство на вътрешните работи, но с Европейски паспорт за огнестрелно оръжие и покана или друг документ, удостоверяващ участието в спортното, ловното или културно мероприятие. В случая подсъдимият и защитника му не ангажират подобни доказателства. Напротив, установено е, че откритите при митническата проверка патрони не могат да се ползват с оръжието, за което той притежава разрешение в Р Австрия.

По изложените съображения деянието на подс. Ч. не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК нито като административно нарушение. Деянието, по което подсъдимият е признат за виновен от въззивния съд, не разкрива признаците на административно нарушение по чл. 205 от ЗОБВВПИ, защото то очертава значително по-висока степен на обществена опасност от тази на административните нарушения.