Определение № 16803 от 04.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16803 гр. София, 04.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско дело № 20211110173600 по описа за 2021 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

04.07.2022 г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №73600 по описа за 2021г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на кредитора „фирма“ АД, срещу Г.С. . Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 24.03.2022г., като в срок на 21.04.2022г., чрез упълномощен процесуален представител, е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

С Определение от 10.05.2022г., получено на 16.05.2022г. от представител на заявителя, са дадени указания на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението кредиторът може да предяви иск относно 1 твърдените от него вземания, като представи доказателства за това по делото. На заявителя са указани процесуалните последици при неупражняване на процесуалното си право в законен срок да предяви по исков ред претенцията си.

В едномесечния срок заявителят не е представил доказателства по делото, че е предявил съдебен иск за процесното вземане.

На основание чл.415, ал.5 от ГПК в случай, че заявителят не представи доказателства за предявен в срок иск издадената заповед за изпълнение се обезсилва и се прекратява производството по делото.

По искането за заплащане на разноски в подаденото възражение съдът намира следното:

В гражданския процес отговорността за разноски се изразява в правото на страната, спрямо която неоснователно е бил инициран граждански спор, да иска заплащане на направените от нея разноски, както и съответно в задължението на насрещната страна да заплати тези разноски. Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът разглеждащ иска за съществуването на вземането, оспорено чрез възражение в заповедното производство, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора съдът разпределя отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Разпоредбите на закона обвързват съдебния състав да се произнесе по въпроса за разноските в акта, с който приключва делото, при направено своевременно искане в тази насока. При непредявяване на иск за съществуването на вземането от заявителя съдът по исковото производство не може да бъде сезиран, поради което актът, с който приключва делото е този, с който се обезсилват издадената заповед за изпълнение.

Настоящият съдебен състава намира, че заповедното производство е специално съдебно производство, предхождащо исковия процес, чиято цел е да установи дали предявеното вземане се оспорва или не. В хипотезата на подадено в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение и при липса на сезиране от заявителя на исков съд с иск за съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК, заявителят следва да понесе отговорността за сторените от насрещната страна разноски в проведеното заповедно производство. Видно от представения с подаденото възражение препис на договор за правна защита и съдействие са направени разноски от длъжника във връзка с издадената заповед за изпълнение. При подадено възражение от длъжника заявителят следва да установи съдебно правата си по исков път и оглед изхода на правния спор да бъде разпределена отговорността за сторените разноски. Недопустимо е претенцията на длъжника за направените разноски да бъде поставяна в зависимост от волята на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Обратното виждане е в състояние да доведе до промяна в характера на отговорността за разноски, разбирана като санкция за страната, която неоснователно е предизвикала правния спор.

С оглед на горното в тежест на заявителят следва да се присъдят разноски от 300 лв. за 2 заплатен адвокатски хонорар,съобразно представен договор за правна защита и съдействие, /стр.21/.

Така мотивиран и на основание чл.415, ал.5 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.01.2022г., издадена по ч.гр.д. №73600/2021г. по описа на СРС, 165 граждански състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от В. Тренев- Изпълнителен директор, да заплати на Г. АНГ. СТ., ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис от определението на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3