Определение № 36897 от 13.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36897 гр. София, 13.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20241110103039 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените в полза на ответника Р. Г. А. разноски за платено адвокатско възнаграждение с искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в по-малък размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата изразява становище за неоснователност на искането.

Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, съображенията за което са следните:

По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от страната, станала повод за образуване на делото, като съгласно ал. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В случая предявените искове срещу Р. Г. А. са отхвърлени, поради което и същият има право на направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение. В действителност с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Ето защо за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид фактическа и правна сложност на делото – от една страна обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение - за доставка на топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични производства в СРС, по които ищец е „Топлофикация София“ ЕАД. От друга страна обаче следва определяща не е основно цената на исковете, а следва да бъдат съобразени извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия по защита срещу предявените искове. Ето защо съдът намира, че наред с горното видът и обемът на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от определените такива в исковото производство от 400 лева и в заповедното производство от 50 лева, доколкото определените от съда размери са по-скоро в минимален размер предвид конкретните обстоятелства в случая.

По изложените съображения, молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на 1 решението на съда, с което в полза на ответника Р. Г. А. са присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователна.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на решение № 14868 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 3039/2024 г., по описа на СРС, 74 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2