Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5700 от 08.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11887/2023
Вид
Решение № 5700
Подписан
08.12.2023
В сила
18.03.2024
Състав
ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4, изр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5700 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110211887 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. Я., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №6763255, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са релевирани доводи за процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. Обсъжда се изтичане на предвидените от закона давностни срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Възразява се срещу размера на наложената глоба, който бил определен в противоречие с чл.27 от ЗАНН. Като съществен порок се обсъжда непълнотата на посочената в електронния фиш, връчен на жалбоподателя, правна квалификация на нарушението, която възпрепятствала възможността му да разбере кой е основният състав на нарушението, сочено като извършено при условията на повторност.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител - адв. С. Я., който поддържа аргументите, изложени в жалбата.

Допълва доводите си, обсъждайки отсъствие на доказателства за изпълнение на императивните изисквания на Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на 1 автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и тези на Закона за движение по пътищата относно реда за установяване и заснемане на нарушение с мобилни автоматизирани технически средства или системи (АТСС). Акцентира върху липсата на представени заповеди за компетентност на органите, реализирали контрола. Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения санкционен акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице.

Тя съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от изложените от жалбоподателя аргументи.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 02.08.2022 г., в 13:52 часа, в гр. София, по бул.“Ген. Данаил Николаев“, в района до №10, с посока на движение от пл.“Сточна гара“ към ул.“Злетово“, при ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, лек автомобил марка „Х“, модел „Х“, с рег.№ХХХХ, се движел със скорост от 74 km/h, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %. Изготвена била справка за собственост на МПС, видно от която собственик се явявал жалбоподателят С. С. Я.. Нарушението било заснето с клип №11743f0/0316142, установено с мобилна система за видеоконтрол - автоматизирано техническо средство (АТСС) тип „СПУКС”, с радар ARH CAM S1, с регистрационен № на устройството: 11743f0.

Същата била монтирана на участъка от пътя от служители на ОПП – СДВР, патрулиращи със служебен автомобил, с рег. № СВ8700СХ. Заснетото нарушение е онагледено със снимков материал. Отчетено било превишение от 24 km/h на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

С оглед така констатираното нарушение на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.4 от ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К №6763255 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на въззивника Я. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер 200, 00 /двеста/ лева за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с допълнението, че нарушението е извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4076131. Фишът бил връчен на нарушителя на 04.08.2023 г., според данни от жалбоподателя, доколкото съобразно писмото от ОПП – СДВР, няма обратна разписка, удостоверяваща друга дата. В този случай следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на 18.08.2023 г.

2

Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал клип №11743F0/0316142, както и снимков материал, заснел позиционирането на камерата и полицейския автомобил, извлечение от базата данни за регистрации на МПС, поддържана от ОПП – СДВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 02.08.2022 г., справка – картон на водача Я., ежедневна форма на отчет на наряда към ОПП – СДВР, протокол №13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, извлечения от система на ОПП – СДВР, с данни за фиш серия К/4076131, пълномощни за процесуално представителство, писмо от ОПП - СДВР, с УРИ №433200-101204/14.09.2023 г., с приложения „Ръководство за работа със СПУКС от потребители – оператори“, справка от Български институт по метрология (БИМ) изх.№ 57-00-163-1/13.09.2023 г. с приложения, справка от Столична община с регистрационен индекс и дата- СОА23–ДИ11-4564(1)/15.09.2023 г., с приложение проект на организация на движението на бул.”Ген. Данаил Николаев” в интригуващия делото участък.

Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства. Анализирани поотделно и в своята съвкупност те позволяват установяване на част от релевантните към предмета на доказване по делото обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си. В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото писмени доказателства – часови график на нарядите, протокол за използ-ване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система, протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетите с техническото средство клипове. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите доказателствени източници. От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на техническо средство, часови график и приложения снимков материал се извеждат характеристиките, респ. факта на тариране на ползвания измервателен уред, както и зададените му параметри за работа.

Фигурира и обозначение, че става въпрос за мобилно техническо средство, активирано в стационарен режим на заснемане (съвпадащо както с характеристиките на уреда, описани в приложение към удостоверението за одобрен тип средство за измерване, представено от БИМ, визуализирано в приобщения снимков материал), което е прието за допустимо и от действащите понастоящем норми, регламентиращи съответната материя. Черпят се и сведения относно автомобила, към който е било монтирано техническото средство, респ. персоналния състав на патрула, който е реализирал посредством него контролната дейност.

Категорично установена е засечената скорост на движение, като същата е фиксирана и съобразно допустимия толеранс, предвиден за случаите, в които се ползва техническо 3 средство за контрол. Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал извлечения от заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена. Пореден аргумент в полза на този извод съдът прави и въз основа на прочита на приобщеното към делото приложение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване, допълнено с обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип, представен на хартиен носител по делото. Изрично на стр. 4 от приложението, абзац последен е посочено, че контролни маркери в средата на страниците на изображението (наподобяващи стрелки – бел.с.) показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаване на превозно средство, определено от пресичането им. При съпоставка на това изискване с наличния снимков материал е видимо, че маркерите, разположени в средата на всяка от страните на фотоизображението, са свързани с прави мислени линии, преминаващи и пресичащи се в точка, именно през заснетия т.а. „Х 6“, с рег. №ХХХХ. Последното недвусмислено сочи, че именно скоростта на този обект е регистрирана от високочувствителната техника за контрол.

Представеното от СДВР фотоизображение, на което е заснета заснемащата камера и мястото на нейното разположение, действително, не позволява върху него да бъдат различени дигитални обозначения за дата и час на заснемане. Отсъствието на подобни индивидуализиращи белези обаче не възпрепятства възможността да се заключи положително, че е спазено изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Снимката се явява приложение към протокола, изискуем съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт, който в конкретния случай е изготвен без допуснати пропуски. Той е годно доказателствено средство и позволява да се установи разположението на мобилното АТСС. В него изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, идентификация на служебния автомобил, с който е свързано АТСС, началото и края на работната смяна и броят на установените нарушения. Изрично е отбелязано и че е изготвена дигитална снимка на монтираното АТСС - обстоятелства, удостоверени и с подписите на надлежно оправомощените длъжностни лица, съставили и проверили протокола, в чиято достоверност съдът няма основание да се съмнява. Данните, вписани в обсъждания документ, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на посочения като контролиран участък.

Същевременно, не без значение се явява обстоятелството, че при използването на АТСС контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство, като измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радаркамера-компютър. Още повече че процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез 4 който се установяват географските й координати при поставяне на началото на работния процес, които, впрочем, се визуализират ясно върху извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото те се отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Като неразделна част от протокола, снимката на позиционирането на използваната камера, поставена върху тринога, е предназначена да позволи придобиването на визуална представа къде точно е мястото на монтиране на АТСС. Тази информация е необходима за извода, дали се разкрива съответствие с мястото на заснемане, включително посоката, в която е било насочено мобилното устройство, отразени от контролните органи в изготвения от тях протокол за ползването на последното. В конкретния случай, върху приложеното изображение ясно се визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото на позициониране на камерата, недвусмислено съвпадащи с описаните в протокола, включително тези на патрулния автомобил, а видно от приложената схема за организация на движението, представена от Столична община, за целия участък ограничението на скоростта е 50 км/ч за населено място, установена по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. С тези аргументи съдът приема, че със събраните доказателства се установява положително съответствие между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен фиш, както и с местоположението на използваното АТСС.