Решение № 8779 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8779 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: АДЕЛИ. Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИ. ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИ. Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110126084 по описа за 2025 годИ.

Предявен е положителeн установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.411, изр.2 КЗ.

В исковата молба от името на ищеца ЗАД „Ф”АД неговият представител твърди, че в качеството си на застраховател по риска „Имуществени щети на РПС" на собственика на локомотив № *** – Ф , ищцовото дружество изплатило по щета № *** застрахователно обезщетение в размер на 24 694,39 лв за вредите, причинени на посочения локомотив в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 05.08.2023г. на железопътня прелез без бариера на км. 274+045 в междугарието Росен-Павликени на път І. Посочва се, че според съставения протокол за ПТП виновен за проишествието е Искра П. Дойнова– Банкова, която е водачката , управлявала автомобил „***”, с рег. № ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.

Искането към съда е да бъде постановено решение , с което да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземането за плащане на сумата от 24 694,39 лв, представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Имуществени щети на РПС" по щета № *** за имуществените вреди на локомотив № ***, причинени при реализираното на 05.08.2023г пътнотранспортно проишествие на железопътня прелез без бариера на км. 274+045 в междугарието Росен-Павликени на път І, дължимо от ответника в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" на собственика на автомобил „***”, с рег. № ***, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на 1 предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.01.2025г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по запведното гр.д. № 1632/2025г., както и разноските по настоящото исково дело и по заповедното дело.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 17.04.2026г. пълномощни на ищеца е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са обосновани и в представената на 20.04.2026г. писмена защита от адвокат на ищеца.

Ответникът ЗД „ФАД оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 30.06.2025г. отговор на исковата молба.

Оспорват се : механизма на процесното ПТП; наличието на противоправно и виновно поведение на водача на автомобил „***”, с рег. № ***; причинната връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по локомотива , застрахован по риска „Имуществени щети на РПС" , и проишествието, както и размера на платеното от ищеца обезщетение.

Предявено е възражение за съпричинителство от страна на водача на локомотива , застрахован по риска „Имуществени щети на РПС" при ищеца.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на предявения иск. В заседанието на 17.04.2026г. , в което са проведени устните състезания по делото , не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 1632/2025г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на иска :

Предявеният установителен иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил „„***”, с рег. № *** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите", с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна полица.

2

В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на автомобил „***”, с рег. № *** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причИ. следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в мИ.л период. Поради тази причИ. е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК).

Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.

Следователно вписванията в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 302/ 05.08.2023г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите ” с обект автомобил „***”, с рег. № ***.

Следва да се отбележи, че информацията , предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд на увредените лица , има за цел да ги улесни при събирането на данни , необходими им за упражняване на правата им , но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство.

Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявения установителен иск , която е едно от условията за неговата основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрИ. материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на 3 предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца вземане, предявеният от него установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото :

Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като с решението искът се отхвърля изцяло.

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, представляващи платените депозит за съдебната авто-техническа експертиза (400 лв) и адвокатско възнаграждение (3 180 лв съгласно посоченото в представения Договор за правна защита и съдействие № 7652/15.07.2025г.).

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат разноски за заповедното производство , тъй като не е осъществил разходи във връзка с това производство, а и не е предявено съответно искане.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от ЗАД „Ф”, ЕИК: **** гр.София,ж.к.. "****, със съдебен адрес : град софия, бул. *** , чрез адв. И. Т. Л. , против ЗД****АД, ЕИК: ***, гр.София 1407, бул."*****, положителен установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.411,изр.2 КЗ за постановяване на решение , с което да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземането за плащане на сумата от 24 694,39 лв (двадесет и четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки), представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Имуществени щети на РПС" по щета № *** за имуществените вреди на локомотив № ***, причинени при реализираното на 05.08.2023г пътно-транспортно проишествие на железопътня прелез без бариера на км.

274+045 в междугарието Росен-Павликени на път І, дължимо от ответника в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" на собственика на автомобил „***”, с рег. № ***, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.01.2025г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по запведното гр.д. № 1632/2025г., както и разноските по настоящото исково дело и по заповедното дело.

ОСЪЖДА ЗАД „Ф”, ЕИК: **** гр.София,ж.к.. "****, със съдебен адрес : град софия, 4 бул. *** , чрез адв. И. Т. Л., ДА ЗАПЛАТИ на ЗД****АД, ЕИК: ***, гр.София 1407, бул."*****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3580 лв ( три хиляди петстотин и осемдесет лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото делоплатените депозит за съдебна автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5