Решение № 4622 от 21.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4622 гр. София, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. С.А като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110215387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на М. Л. С. против Наказателно постановление № 25-4332022853/15.09.2025 г., издадено от началника на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 185 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуално нарушение (твърде обобщено описание; свидетелят в АУАН не е очевидец; непрецизно позоваване на чл. 40, ал. 4 ЗАНН; непълна цифрова квалификация по пункт втори; необсъдено възражение).

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които допълва с възражение за недоказано авторство. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмено становище по същество оспорва жалбата, обсъждайки наведените възражения.

Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2025 г., около 11:30 ч. малолетният Г.Х. Б., ЕГН **********се намирал в гр.

София, кв. „Филиповци“, придвижвайки се пеша по ул. „Земеделска“.

1

По същото време, на същото място и със същата посока на движение, жалбоподателят М.

С. управлявал лек автомобил С.Й.Р., ДК № ***. Пътната настилка била в недобро състояние, което не позволявало права траектория на придвижване на автомобила.

Поради липса на достатъчно внимание и предпазливост към малолетния пешеходец, С. реализирал леко ПТП с него, удряйки го със страничното си огледало, след което продължил движението си, без да остане на местопроизшествието и да уведоми органите на МВР.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля М. Х.; АУАН НП; сведение; декларации; възражение; справка от Гаранционен фонд; докладна записка; картон на водач; заповеди за компетентност.

Сериозна част от възраженията на жалбоподателя касаят релевантната фактология. Тук е мястото да се отбележи, че макар да е процесуално възможен, разпитът на самото пострадало лице за травмиращ пътен инцидент, според настоящия съдебен състав, не би бил оправдан, на две отделни основания: на първо място, с оглед неговата възраст и времевата отдалеченост на случая във времето и на второ – при наличието на производни доказателства, позволяващи алтернативно изграждане на картина на случилото се. Касателно доводите за недоказаност, почиващи на коректен прочит на протокола за разпит на св. Х. в съдебно заседание, няма как да не бъде отчетен и характерът на производството – административно наказателно такова, в преписката по което се съдържа и сведение от Х., в което, макар с характер на производни данни, се посочват индивидуализиращи белези на превозното средство, предизвикало колизията. Съпоставка на тези два годни източника на данни за индивудлизиращи белези на возилото (като отправна точка и за авторството), обаче, позволяват да бъде направен извод, че същите получени не от самото пострадало лице, а чрез средство за видеонаблюдение. Нещо повече – самият свидетел заявява липса на видеозаписи или статични изображения, т. е. обвинителната теза се крепи върху сведенията на настъпил удар от сив високопроходим автомобил и преминаването на превозно средство със сходни характеристики покрай дома му, оборудван със средства за видеонаблюдение (до паметта на които, по силата на цитираното обстоятелство, той би следвало да има достъп, респективно – възможност да ги предостави). В този смисъл и се налага извод, че заключението за реализиралия ПТП автомобил се извлича, само и единствено от преминаването му в района (което не се оспорва и от самия жалбоподател в саморъчно попълнената декларация).

Сведения за предходни нарушения по ЗДП съдът черпи от приложената по делото справка от ОПП-СДВР.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

2

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възражението за допуснато процесуално нарушение по пункт втори от обвинителната теза е частично основателно. Това е така, не защото АНО не е обсъдил подаденото възражение (макар това да е съществена част от прозрачността в работата на контролните органи), доколкото, пристъпвайки към издаване на НП, той имплицитно ги е приел за неоснователни (в този смисъл Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в; Р 1770/2023 АССГ, II кас с-в; Р 1770/2023 г. АССГ, II кас с-в и др.), нито доколкото неправилно се цитира разпоредбата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН (самото формално посочване е непротивопоставимо на отбелязванията в АУАН). Наличието на очевидец на процесните събития неизменно е предполагало вписването му в АУАН и обратно – пристъпвайки към съставянето му, при несъобразяване с това обстоятелство, е опорочило съставения АУАН (в този смисъл Р от 08.04.2008 г. по а.д. 916/2008 АССГ, X кас с-в; Р 20.03.3009 по а.д. 152/2009 VII кас с-в и др.). Самото обжалвано НП също страда от порок. Коректно се сочи, че цитираната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДП, регламентира три отделни категории задължения на участниците в ПТП (точки „а“, „б“ и „в“), конкретизацията на което е повече от уместна, на първо място, а на второ – налице е несъответствие между квалификацията в НП (чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДП) и АУАН (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП), като противоречието между АУАН и НП нееднократно е било коментирано, в контекста на процесуалните нарушения (в този смисъл Р 2014/2013 АССГ, I кас. св; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, I I кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.).

Предвид изложеното, пункт втори от атакуваното НП е опорочен и подлежи на отмяна, на процесуално основание.

По приложението на материалния закон

Касателно обвинението по пункт първи, макар от данните по преписката да може да бъде градено обосновано предположение за инцидента и автора му, същото се отличава с относително ниска степен на доказателствена обезпеченост (поради липса на конкретни постъпки както на св.

Х., така и на контролните органи), като наличните косвени доказателства не позволяват да бъде изградена ясна и непрекъсната верига, непозволяваща различен извод (в този смисъл Р 93/ 3

27.06.1994 г. по н. д. № 95/1994 г., ВК на ВС), поради което и доколкото задължение на наказващия орган е – да докаже тезата си (в този смисъл Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к .н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др.), но това не е сторено, то и атакуваното НП подлежи на отмяна и по този пункт, с всички условности, че към тази категория инциденти следва да се подхожда със силно завишено внимание и точно толкова занижена толерантност.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. При наличие на възражение за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН) и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът, намира, че посоченият в договора размер, с който едно трето лице, при определен изход на производството, се задължава да заплати конкретна сума, явяваща се необоснована, „с оглед на целта“, по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС (вж. и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), в който смисъл и справедливо възнаграждение се явява това от 400 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-022853/15.09.2025 г., издадено от началника на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 185 ЗДП, на М. Л. С. била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДП, както и, на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на М. Л. С., ЕГН ********** сумата от 400 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5