Решение № 4809 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4809 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110109667 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Л. П. К..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на съсобственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ж.к. „Х Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сума в размер на 296,17 лева – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 37,92 лева – мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 41,25 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,73 лева – мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 1 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34003/2023 г. по описа на СРС, 87 състав.

Претендира разноски за исковото и заповедното производства, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба чрез назначен от съда особен представител. Оспорва, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот, както и наличието на облигационни отношения с ответника и няма качеството на потребител на топлинна енергия. Позовава се на разпоредбите на ЗЗП, като специален закон спрямо ЗЕ, където се посочва, че потребител не дължи заплащането на стойността по непоръчана доставка на стоки, а в процесния случай навежда, че не се доказва ответникът да е поръчвал доставката на топлинна енергия.

Оспорва и иска за дялово разпределение, доколкото титуляр на вземането за такси за услугата „дялово разпределение“ е фирмата за дялово разпределение „Директ“ ЕООД. Оспорва и исковете за обезщетение за забава. Изрично посочва, че оспорва предявените искове единствено по основание, като признава размера на претендираните вземания и моли съдът да не назначава съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове.

Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител, който моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 296,17 лева – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 37,92 лева – мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г., сумата от 41,25 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,73 лева – мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34003/2023 г. по описа на СРС, 87 състав.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно 2 облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава (настъпване на падежа или изпращане на покана до длъжника – при безсрочни задължения) и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства - 1) за периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г. до имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ж.к. „ е доставена топлинна енергия на стойност 296,17 лв. и са заплатени суми за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. на стойност 41,25 лв.; 2) дължимото обезщетение за забава върху посочените суми е в следните, посочени в исковата молба размери – за периода 15.09.2021 г. до 01.06.2023 г. се дължи мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 37,92 лева, а за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. се дължи мораторна лихва върху сумата за такса за дялово разпределение в размер на 8,73 лв.

Спорно е дали ответникът е собственик, респ. ползвател на процесния недвижим имот, дали има облигационни отношения с ищцовото дружество, както и относно изпадането на ответника в забава и съответно основанието за начисляване на мораторни лихви и дължимостта на таксите за дялово разпределение.

От представените по делото доказателствата се установява, че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с "Топлофикация София" ЕАД при публично известни общи 3 условия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – Заповед № РД41-787/10.05.1984 г., издадена от ИК на СНС, на осн. чл. 100 ЗТСУ, се установява, че процесният топлоснабден имот е собственост на ответника, в качеството му на обезщетен собственик на отчужден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ /отм./ - действаща материалноправна норма към момента на издаване на процесната заповед, собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ /отм./, т.е. същата има вещноправен ефект. С този стабилен административен акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения като обезщетение имот, а по късно издадения нотариален акт има само констативно /удостоверително/ значение. Видно от изисканата справка от ИР, не са налице данни за вписвания по прехвърляне на собствеността на имота, като от представената по делото справка от АВп., с № г. за отдалечен достъп по данни за физическо лице – ответника Л. П. К., липсват записи относно процесния топлоснабден имот (информационната система е от 1998 г., а имотът е придобит през 1984 г.), като вписванията по партидата на ответника касаят различни имоти.

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът Л. П. К., дължи заплащане на стойността на ползваната услуга, чийто размер е безспорен по делото, поради което предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, следва да бъде уважен, като основателен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016 г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33, ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.

Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ, съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители, размерът на законната лихва върху дължимите суми от общите фактури и дебитните известия, считано от датата на изпадане на абоната в забава до 01.06.2023 г. е на стойност 35,90 лв. – лихва, изчислена върху главница за ТЕ в размер на 296 лв., поради което акцесорният иск е основателен до този размер и следва да бъде уважен, а за разликата над посочената сума, до пълния предявен размер от 37,92 лв. – отхвърлен.

4

По иска за главница за такса за дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента, така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65298b73-01c0-41f5-ac24-c7dcddc0c8c1