Решение № 3957 от 03.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.06.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия СВЕТОСЛАВ

СПАСЕНОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14696 по описа на 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14696/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “О.Ф.Б. ” ЕАД *** срещу решение №387296 /без дата/ на СРС , 124 състав по гр.дело №37036/2016 г по описа на СРС ; с което

- са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; да бъде признато за установено , че В.В.Т. ЕГН ********** *** му дължи следните суми придобити като цесионер с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2013 г с „Банка ДСК“ ЕАД : сумата от 3133,07 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2008 г и допълнително споразумение от 05.05.2010 г с „Банка ДСК“ ЕАД ; ведно със законната лихва от 23.11.2012 г до окончателното заплащане на главницата ; сумата от 703,11 лева договорна лихва за периода

22.05.2011 г – 22.11.2012 г ; и сумата от 208,80 лева наказателна лихва за периода 22.03.2012 г -22.11.2012 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 07.12.2012 г по ч.гр.д.№55707/12 г на СРС , 124 състав в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД .

- са отхвърлени евентуални осъдителни искове на въззивника срещу В.В.Т. ЕГН ********** *** за аналогични суми и законни лихви .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като цесията е надлежно съобщена от него цесионера , но упълномощен за целта от цедента „Банка ДСК“ ЕАД . Дори да се приеме , че ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията с писмо с обратна разписка , то той е уведомен с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея , като едно от приложенията е именно въпросното уведомление . Особеният представител по чл.47 ал.6 ГПК може да получи препис от исковата молба и уведомлението за цесията от името на ответника . Самите вземания са доказани по основание и размер .

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима.

Решението е връчено на въззивника на 14.05.2018 г , поради което въззивната жалба от 28.05.2018 г /по пощата/ е депозирана в срок и е допустима.

След преценка на оплакванията по жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да отхвърли основните и евентуалните искове СРС е приел , че не е налице извънсъдебно съобщаване на цесията на ответника , нито съобщение за същата е приложено към исковата молба , съответно е връчено от съда на ответника . Отделно , ответникът е представляван от особен представител по реда на чл.47 ГПК , чрез който не може да бъде уведомен за цесията .

Решението на СРС е неправилно . Действително , липсват доказателства , че ответникът е бил надлежно уведомен за цесията на процесните вземания от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца “О.Ф.Б. ” ЕАД *** ; преди започване на исковото производство пред СРС . Невярна е обаче констатацията на първоинстанционния съд , че не е представено от ищеца уведомление до ответника за цесията като приложение към исковата молба – същото се намира на стр.31 от делото пред СРС .

Въпросното уведомление изхожда от цесионера , но същият е упълномощен от цедента да извърши съобщаване на цесията с пълномощно на стр.29 от делото пред СРС . Практиката на ВКС допуска цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщаване на цесията - решение №137 от

02.06.2015 г по гр.д.№5759/14 г на ВКС , III ГО , решение №156 от 30.11.2015 г по т.д.№2639/14 г на ВКС , II ТО решение №114 от 07.09.2016 г по т.д.№362/15 г на ВКС , II ТО и решение №204 от 25.01.2018 г по т.д.№2230/16 г на ВКС , I ТО .

Не следва друго от това , че е извършено връчване на ответника по реда на чл.47 ал.6 ГПК . Съгласно чл.47 ал.6 във вр.ал5 ГПК назначаването на особен представител е предпоставено от вече извършено редовно връчване чрез залепване на уведомление . Щом връчването чрез залепване е редовно връчване , то от него настъпват същите материално-правни последици като при всяко друго връчване . В случая трябва да се приеме , че цесията е съобщена с връчване чрез залепване на исковата молба , а назначаването на особен представител е за нуждите на исковото производство с оглед защита правата на ответника . В своята практика ВКС допуска връчване на нотариални покани т.е. на съобщения с материално-правни последици по реда на чл.47 ал.5 ГПК - решение №7 от 21.02.2014 г по т.д.№822/12 г на ВКС , I ТО , решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , решение №217 от 12.05.2015 г по т.д.№62/14 г на ВКС , I ТО .

Налице е валидно прехвърляне на процесните вземания на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2013 г с „Банка ДСК“ ЕАД и приложение към него , а цесията е надлежно съобщена с връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника .

Самите основни искове са доказани по основание и размер с договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2008 г , допълнително споразумение от 05.05.2010 г с „Банка ДСК“ ЕАД и ССЕ . С допълнителното споразумение от 05.05.2010 г са уговорени вноски и краен срок за плащането им от 96 месеца / 8 години/ , който вече е изтекъл през 2018 г и не е необходимо да се изследва предсрочна изискуемост на задълженията – същите са падежирали . Според ССЕ още към 23.11.2012 г задълженията на ответника са в претендираните от ищеца размери , като забавата е още от 25.04.2011 г . Липсват данни за последващи плащания на ответника , поради което не може да има намаляване , а единствено увеличаване на задълженията на последния .

Налага се изводът , че решението на

СРС трябва да се отмени и да се уважат основните искове по чл.422 ГПК като се присъдят разноски в заповедното и в исковото производство пред СРС и СГС. Поради уважаване на основните искове не е настъпило процесуалното условие за разглеждане на евентуалните осъдителни искове и те трябва да се оставят без разглеждане.

На основание чл.280 ал.3 т.1

ГПК – поради наличие на материален интерес под 20 000 лева по търговско дело по всеки от предявените искове – настоящото решение не подлежи на обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение

№387296 /без дата/ на

СРС , 124 състав по гр.дело №37036/2016 г по описа на

СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “О.Ф.Б.

” ЕАД *** срещу В.В.Т. ЕГН ********** *** , които искове са с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.99 ЗЗД във вр.чл.430 ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; че В.В.Т. ЕГН ********** *** дължи следните суми придобити от “О.Ф.Б. ” ЕАД като цесионер с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2013 г с „Банка ДСК“ ЕАД : сумата от 3133,07 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2008 г и допълнително споразумение от 05.05.2010 г с „Банка ДСК“ ЕАД ; ведно със законната лихва от 23.11.2012 г до окончателното заплащане на главницата ; сумата от 703,11 лева договорна лихва за периода 22.05.2011 г – 22.11.2012 г ; и сумата от 208,80 лева наказателна лихва за периода 22.03.2012 г -22.11.2012 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 07.12.2012 г по ч.гр.д.№55707/12 г на СРС , 124 състав в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД .

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ осъдителни искове на “О.Ф.Б. ” ЕАД *** срещу В.В.Т. ЕГН ********** *** , които искове са с правно основание чл.99 ЗЗД във вр.чл.430 ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; да се осъди В.В.Т. ЕГН ********** *** да заплати следните суми придобити от “О.Ф.Б. ” ЕАД като цесионер с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2013 г с „Банка ДСК“ ЕАД : сумата от 3133,07 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2008 г и допълнително споразумение от 05.05.2010 г с „Банка ДСК“ ЕАД ; ведно със законната лихва от 23.11.2012 г до окончателното заплащане на главницата ; сумата от 703,11 лева договорна лихва за периода 22.05.2011 г – 22.11.2012 г ; и сумата от 208,80 лева наказателна лихва за периода 22.03.2012 г -22.11.2012 г.

ОСЪЖДА В.В.Т. ЕГН

********** *** да заплати на “О.Ф.Б. ” ЕАД *** сумата от 1086,67 лева деловодни разноски в заповедното производство и пред СРС и сумата от 280,90 лева деловодни разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.