Решение № 46 от 26.03.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Враца, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря М.а Й. Софронова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500482 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 138/06.06.2025 г., по гр. д. № 1364/2023 г. по описа на Районен съд – Козлодуй отхвърлени предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /ЕРМ Запад/, с ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул.

„Цариградско шосе" № 159, район Младост, Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от двама члена на управителния съвет, срещу Р. А. Г., с ЕГН **********, с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че съществува вземането на „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /ЕРМ Запад/, с ЕИК 130277958, за сумата от 968,64 лева, по фактура № 0003396470/13.12.2021 г., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, което вземане е предмет на заповед № 403/26.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 696/2023 г. по описа на Районен съд Козлодуй, като неоснователни. С решението е осъдено „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /ЕРМ Запад/, да заплати на Р. А. Г., направените разноски по делото в размер общо на 1 000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /ЕРМ 1

Запад/. Жалбоподателя твърди, че решението, като постановено при нарушаване на процесуалния закон и необосновано. Съдът приемал едновременно, че е налице извършена промяна в схемата на свързване и неправомерно присъединяване на обекта на потребление, които били две различни хипотези на неизмерване на ел. енергия, уредени в ПИКЕЕ, за които се прилагат различни методики и срокове за преизчисление. На стр. 4 от решението било посочено, че е спазена методиката на чл. 51, ал. 1 според заключението на вещото лице; на стр. 5 било посочено, че ищецът следва да докаже неправомерното присъединяване на обект, както и че между страните не се спори, че на обекта липсва електромер и същият е неправомерно присъединен; на стр. 3, че е установена твърдяната промяна в схемата на свързване. Ищецът от момента на образуване на производството до постановяване на съдебното решение твърдял и доказвал извършена промяна в схемата на свързване. От процесния констативен протокол - стр. 1 на същия, било видно, че на обекта е имало средство за търговско измерване с фабр. № 18504598, а от стр. 3, че на място при проверката е установена промяна в схемата на свързване. Тези факти се установили безспорно по делото, видно от всички събрани и приети доказателства - СТЕ, свидетели, писмени доказателства. Именно, тъй като по делото предмет било неизмерване на ел. енергия в резултат на извършена промяна в схемата на свързване, а не неправомерно присъединяване на обекта, не можело и това да послужи като основание за отхвърляне на исковете.

Действително в хипотезата на неправомерно присъединяване между оператора на мрежата и ползвателя не съществувала облигационна връзка, както и между ползвателя и крайния снабдител, тъй като за обекта не била премината процедура по присъединяване и същият не бил клиент на нито едно от двете дружества - снабдителя и оператора на мрежата.

Процесната хипотеза не била такава и това било видно от исковата молба, с която очертали предмета на спора, нямало изменение на същата, което да навежда на други изводи. Съдът отхвърлил исковете, тъй като не доказали, че към момента на проверката ответникът имал качеството на потребител като собственик, наемател или носител на вещно право на ползване за процесния обект на потребление. На стр. 4 от съдебното решение било посочено, че към датата на проверката е установено, че в разписните книги на Община Козлодуй дворът на къщата е записан като собственост на бащата на ответника - Г. И., който е починал през 1991 г.. Дворът не подлежал на присъединяване към разпределителната мрежа, тъй като липсва обект, до който да се доставя електроенергия. Съгласно Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи се присъединяват само обекти, които консумират ел. енергия - напр. жилищни сгради, търговски обекти, преместваеми обекти и т.н.. Дворното място не попадало в тази категория. Следователно собствеността върху двор, неописан като разположение, адрес и т.н. нямало никаква връзка с делото. На следващо място невярно било заключението на съда, че Г. И. е баща на Р. Г., тъй като видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 306/07.06.2022 г. бащата на ответника се казвал А. Г. И.. Неясно било и защо съдът решил, че е доказано, че дворът е собственост на бащата на Р. Г. или на лицето Г. И.. Такова твърдение, че неопределен като адрес и връзка с делото двор е собственост на бащата на ответника, съгласно записаното в разписните книги, не било правено от нито една от страните по спора, 2 видно от исковата молба, отговора на същата, както и от съставените по делото протоколи от проведените открити съдебни заседания. Дори да се приеме, че има такова твърдение, то не ставало ясно от коя страна е направено, защото ищецът не правил такива твърдения. По делото липсвали и доказателства в тази посока. Съдът приел, че не са доказали качеството потребител, защото било установено в разписни книги, които нито са описани като документ, нито са представени като копия, за да се установи имат ли същите доказателствена стойност и каква, че бащата на ответника бил собственик на неиндивидуализиран двор. В нарушение на процесуалните правила съдът приел за доказан факт, който не е бил предмет на спора, тъй като липсват подобни твърдения, а, ако са направени, то същите не били доказани, като мотивирал решението си с този факт. Ако все пак се приеме, че дворът е собственост на бащата на ответника и че в същия този двор е построена процесната къща, то това обстоятелство следвало също да бъде установено безспорно по делото, тъй като къщата била обект на потребление, а не дворът. И тук идвала поредната непоследователност в изводите и мотивите на съда - след като съдът приема, че бащата на Р. Г. е собственик на процесния обект на потребление и видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на същия ответникът е негов наследник, то по силата на Закона за наследството Р. Г. се явявал съсобственик на къщата. Съгласно разсъжденията на районния съдия и цитираната от същия съдебна практика на стр. 5 от решението, потребител било лицето, което е собственик, наемател или носител на вещно право на ползване върху обекта. След като ответникът като наследник на починалия си баща става собственик на идеални части от къщата, то същият имал качеството на потребител на ел. енергия и отговарял за задълженията за обекта. Следвайки собствената си, изложена на стр.

4 и 5 от съдебното решение логика, съдът трябвало да уважи исковете, а не да приема, че Р.

Г. няма качеството на собственик на проверения обект. Цитираното TP № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС не било приложимо, тъй като същото се отнасяло до ползвателите на топлинна енергия, за които изрично в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката законодателят поставил изискване да бъдат носители на вещни права, за да придобият качеството на потребители. Относно потребителите на ел. енергия законодателят не поставял такова изискване, липсвало каквато и да е разпоредба, даже навеждаща на извода, че и за потребителите на електроенергия важи същото изискване да са носители на вещни права на собственост или ползване върху обекта на потребление. Напротив, в чл. 2, т.

10 от Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г. като „битов клиент" се определя лице, което купува електроенергия за собствена битова консумация, а т. 27г от ДР на ЗЕ посочва, че краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Видно от цитираните разпоредби определящ за законодателя е фактът на ползването на обекта, а не основанието, на което същият се ползва. Качеството потребител на електроенергия произтичало от самото ползване на обекта, което било безспорно доказано в производството с ред доказателства, ангажирани и от двете страни по делото - свидетеля на ответника, влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1059/2022 г., представения Нотариален акт, вписан под акт № 137, том 4, дело № 713/13.07.2022 г. и други. В този смисъл била и посочена от въззивника съдебна практика. Това разбиране било и в унисон с чл. 104а, ал. 1 3 във вр. с ал. 4 от ЗЕ, съгласно който крайните клиенти използват електроразпределителната мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, като публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Самото правоотношение с крайния снабдител за битови клиенти възниквало по силата на закона със самия факт на ползването на обекта и обвързвало страните отново с общи условия - чл. 98 а от ЗЕ. Това разбиране било свързано със същността на договора за продажба, като един неформален и възмезден договор, при който се заплаща предоставената услуга - било то консумирана ел. енергия или ползвани мрежови услуги. Цитираното от първия съд решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. 439/2018 г. на ВКС, 3-то ГО, намира за неприложимо. При внимателен прочит на същото се виждало, че в мотивите си ВКС стъпва на определения за битов клиент, които към момента са отменени, респ. изменени - чл. 97, ал.

1, т. 4 от ЗЕ; т. 33а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ). По-нататък съдът заключил, че отговорност за неизмерената ел. енергия следва да се носи от лицето, което се ползва от извършената промяна в схемата на свързване (тук отново неточно било посочено неправомерно присъединяване - такова не било твърдяно от нито една от страните по делото и съответно не било предмет на спора). На първо място, видно и от отговора на исковата молба, постоянният адрес на ответника съвпадал с обекта, на който е извършена проверката на 08.12.2021 г.. На следващо място Р. Г. твърдял, че обектът е необитаем от години.

Възниквал логичният въпрос откъде същият има данни за това, ако няма нищо общо със същия, както твърди. По делото било представено копие на нотариален акт от 13.07.2022 г., с който ответникът бил признат за собственик на процесния обект на основание наследство и давностно владение. Имот можел да се придобие по силата на давностно владение, продължило 5 или 10 години. Процесната проверка била извършена на 08.12.2021 г., няколко месеца преди издаването на документа за собственост. Следователно към датата на проверката Р. Г. владял и ползвал имота, съгласно издадения нотариален акт и направената проверка от нотариуса. Документът бил издаден и на основание наследство, тоест нотариусът установил, че наследодателят на ответника е бил собственик на процесния обект, от което автоматично следвало, че и Р. Г. след смъртта на наследодателя си - А. Г. И., е станал собственик на обекта на потребление в съответна идеална част. Като съсобственици на електроснабдената къща всички наследници, в това число и ответникът, станали крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 2а, вр. т. 27г от ДР на ЗЕ. Електроразпределителното дружество нямало нито законово, нито договорно задължение да следи служебно за смърт на свой абонат. Точно обратното, по силата на чл. 19, т. 9 от Общите условия на оператора на мрежата, ответникът, като съсобственик, бил длъжен да уведоми дружеството за промяната в обстоятелствата, свързани с титуляра на собственост на имота, което задължение не било изпълнено от Р. Г. и това било установено по делото. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. Ноторно известно било, че, за да се консумира електроенергия, лицето трябва да ползва мрежата, а оператор на мрежата за лицензионната територия, от която е част гр.