Решение № 362 от 08.04.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пазарджик, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220102540 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и искане по чл.537 ал.2 от ГПК.

Подадена е искова молба от ЕЛ. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пловдив, ул.“******, чрез процесуалния си представител - адв.С.М., вписан в АК – Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №187, ет.5 против Й. М. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Септември, общ.Пазарджик, ул.“********, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че с ответницата са сестри и единствени наследници на М. К. М., с ЕГН **********, бивш жител на гр.Септември, починал на *****г. и Й. И. М., с ЕГН **********, бивш жител на гр.Септември, починала на *****г.

Твърди, че приживе на 20.05.1963г. с Нотариален акт за покупкопродажба, Акт №95, том II, дело 592/1963г., издаден от Съдия при Пазарджишки народен съд, вписан в СВп-Пазарджик, М. К. М., с ЕГН ********** придобил следния недвижим имот, находящ се в гр.Септември, общ.Пазарджик, а именно: УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ Х-1967 в кв.111 - десети за имот хиляда деветстотин шестдесет и седем в квартал сто и единадесет, 1 заедно с построената в него полупаянтова жилищна сграда, състоящ се от 950 - деветстотин и петдесет квадратни метра, застроен и незастрон, по плана на гр.Септември, Пазарджишко, при съседи: Г. Б., М. М., Е. Й. и улица.

Описанието на имота е извършено, съгласно действащия към онзи момент регулационен план на гр.Септември.

Твърди, че след смъртта на М. К. М. и Й. И. М., техните наследници ЕЛ. М. Д., с ЕГН ********** и Й. М. СТ., с ЕГН ********** придобили по наследство по 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот. Ищцата твърди, че от 2003г. до март 2021г. упражнявала в пълен обем правата си на собственик на 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот.

Твърди, че през месец март 2021г., когато посетила Община Септември, за да заплати дължимите от нея данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, установила, че Й. М. СТ. се била сдобила с констативен нотариален акт за собственост, по силата на който последната е призната за собственик на гореописания недвижим имот, изцяло въз основа давностно владение и наследство. Констативният нотариален акт е вписан в СВп-гр.Пазарджик с Акт №140, том 19, дело №3259/2020г., дв. вх. peг.№5522/01.09.2020г.

Сочи, че при съставянето на констативния нотариален акт, пред нотариуса е представен Нотариален акт за покупко-продажба, Акт №95, том II, дело 592/1963г., издаден от Съдия при Пазарджишки народен съд.

Посочва, че описанието на имота по Констативния нотариален акт, вписан в СВп-гр.Пазарджик с Акт №140, том 19, дело №3259/2020г., дв. вх. peг.№5522/01.09.2020г. е извършено, съгласно действащия план на гр.Септевмри от 1980г. и съгласно който недвижимият имот представлява:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-2018 (осемнадесет римско тире две хиляди и осемнадесет) в кв.147 (сто четиридесет и седем) по плана на гр.Септември, одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от 928 кв.м (деветстотин двадесет и осем квадратни метра), който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 (две хиляди и осемнадесет) в квартал 147 (сто четиридесет и седем) по плана на гр.Септември с площ на поземления имот от 965 (деветстотин шестдесет и пет) кв.м., като имотът участва в УПИ XVIII-2018 с 928кв.м (деветстотин двадесет и осем квадратни метра), при неуредени регулационни сметки, с адрес: гр.Септември, ул.“******** (пет), 2 обл.Пазарджик, ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от 60кв.м. (шестдесет квадратни метра), ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 17кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички подобрения и приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009, УПИ Ш-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.

Ищцата оспорва придобиването от страна на Й. М. СТ., с ЕГН **********, въз основа на давностно владение, на 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот.

Твърди, че ответницата не е своила, като своя, притежаваната от ЕЛ. М.

Д. 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот, а напротив, точно обратното. Твърди, че след смъртта на родителите си в продължение на години двете сестри са водили преговори да извършат доброволна делба на недвижимия имот, а впоследствие и преговори за покупко-продажба на недвижимия имот. Ищцата твърди, че е предложила на ответницата да изкупи притежаваната от нея 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот, но ЕЛ. М. Д. е отказала, тъй като не притежавала друго жилище и нямало къде да живее.

Тогава ЕЛ. М. Д. предложила на сестра си Й. М. СТ. да изкупи притежаваната от нея 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот, но ответницата отговорила, че нямала финансова възможност и при първа възможност ще й заплати нейната 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от недвижимия имот и ще оформят нотариално прехвърлянето на имота.

Именно поради обстоятелството, че ответницата е нямала къде другаде да живее, ищцата я е оставила като нейна сестра да живее в недвижимия имот, но това по никакъв начин не водело до извод за своене на вещта, доколкото се касае за наследници.

Твърди, че нещо повече - в периода 2003-2015г. ищцата многократно е посещавала недвижимия имот и къщата в него, в които има множество собствени на ищцата движими вещи - бял кухненски диван, пералня, масивен гардероб, пътеки, одеяла, чугунени радиатори и други.

Сочи, че през 2013г., във връзка с поредните разговори между сестрите да бъде извършена покупко-продажба, ищцата ЕЛ. М. Д. е упълномощила с 3 нотариално заверено пълномощно съпруга си Н. Б. Д., с ЕГН **********, който да я представлява пред държавни и частни институции и да извършва действия на управление и разпореждане с притежаваните от нея недвижими имоти, в това число наследствените й. Така през пролетта на 2013г. Н. Б. Д., с ЕГН ********** в качеството си на пълномощник на ищцата посетил недвижимия имот и жилищната сграда, в която е влезнал и започнали отново разговори с ответницата за ликвидиране на съсобствеността между сестрите, но между тях се разразил спор, тъй като ответницата заявила, че нямала пари и нямало къде другаде да живее и по тази причина подала сигнал в РУП Септември, който бил регистриран. Дежурен униформен от РУП-Септември посетил адреса и регистрирал сигнала. Спорът между страните се разразил в къщата, а при пристигането на униформен от РУ-Септември, страните са разпитани от него на пейка, находяща се в дворното място.

В допълнение на гореизложеното ищцата сочи, че от 2003г. до 2020г. е заплащала изцяло всички дължими от нея данъци и такса битови отпадъци за притежаваната от нея 1/2 (една втора) идеална част от гореописания недвижим имот, за което притежава платежни нареждания към Община Септември.

Твърди, че към настоящия момент ответницата е сменила ключовете на входната врата на къщата и не допуска ищцата в недвижимия имот, основавайки се на придобитата по давност 1/2 идеална част на ищцата.

Снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на 1/2 идеална част за това, че ответницата я е придобила съответно ищцата я е загубила обосновавало правния интерес на Е.Д. да оспори собствеността в размер на 1/2 идеална част, като при уважаване на отрицателно установителния иск ищцата, като наследник, с ответницата ще притежава 1/2 идеална част от имота като наследник.

Посочва, че в конкретния случай от съществено значение е, че страните са наследници и с констативния нотариален акт се твърди единият наследник - ответницата, да е придобила идеалната част на другия наследник, при която хипотеза презумпцията по чл.69 от ЗС не е приложима.

Сочи, че с Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически 4 факт, различен от наследяването. Владението като фактическо отношение е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.

С оглед на гореизложеното твърди, че не е налице осъществено от ответницата десет годишно явно манифестирано, несъмнено, спокойно и манифестирано отричане на владението и правата на ищцата като съсобственик. Твърди, че в конкретния случай липсват действия от страна на ответницата, чрез които да е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си в период от десет години. Липсвало и явно, несъмнено и продължително владение от страна на ответницата, тъй като обстоятелството, че ищцата като нейна сестра я е оставила да живее там, поради липсата на друго жилище не води до извод за своене на вещта.

Твърди, че с оглед изложената фактическа обстановка, че ответницата е била държател на собствената на ищцата 1/2 (една втора) идеална част от гореописания недвижим имот и не е изминал период по-дълъг от 10 години, в които ответницата да е владяла имота и да е демонстрирала, че свои същия изцяло за свой. Напротив, ищцата посещавала имота, нейн пълномощник е водил преговори с нея и се е стигало до спор, за който е изпратен сигнал в РУ-Септември през 2013г. Владението не е било необезпокоявано, напротив противопоставяни са на ответницата собственически права от страна на ищцата лично и чрез нейни пълномощници.

Ищцата твърди, че е плащала данъци за притежаваната от нея идеална част от недвижимия имот от датата на наследяване на същия до 2020г. когато е установила, че с декларация по чл.14 ЗМДТ е деклариран имота, като собственост на ответницата. Твърди, че едва през март 2021г. ответницата е демонстрирала спрямо ищцата намерение за своене на имота, когато е сменила ключовете на входната врата и препятствала достъп на ищцата.

Твърди, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална 5 доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК.

(Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. №11/2012 г., ОСГК.

Оспорва констатациите на нотариуса и оспорва като неверни дадените свидетелски показания пред него.

Предвид изложените твърдения и правни съображения за ищцата съществувал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК, с който да се установи, че ответницата не притежава 1/2 (една втора) идеална част от гореописания недвижим имот и като последица от уважаване на иска, на основание чл.537 ал.2 ГПК съда следва да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право, при което се касае не до предявен самостоятелен иск по чл.537 ал.2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт. Сочи, че в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, както и Решение №49 от 18.05.2018г. по гр. д. №1957/2017г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.