Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1088 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 390/2023
Вид
Определение № 1088
Подписан
28.05.2024
В сила
28.05.2024
Състав
Росица Божилова, Анна Ненова, Ивайло Младенов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 26.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002900390 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 10086 от 09.08.2022г. по в.т.д. № 3283/2018г. на Апелативен съд – София е потвърдено решение № 4753 от 20.09.2017г. по т.д. № 138/2014г. на Окръжен съд – Благоевград.

С първоинстанционното решение „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на "Булгаргаз“ ЕАД сумата от 1 525 936. 98 лева, представляваща част от главница за неплатена цена на доставен природен газ по т. 1.1 от споразумение от 26.03.2014г., сключено за изплащане на просрочени задължения по договор № 206-2013 от 13.12.2012г. за доставка на природен газ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (26.11.2014г.) до окончателното плащане на сумата. Също с решението „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е осъдено да заплати сумата от 61 010.

72 лева, представляваща договорна неустойка по т. 1.2 от споразумението от 26.03.202014г., начислена върху главницата до 10.03.2014г., 24 176. 10 лева, договорна неустойка по т. 3, предложение второ от споразумението, начислена върху главницата за периода от 11.04.2014г. до 26.03.2014г., датата на споразумението, и сумата от 92 851. 75 лева, представляваща 1 договорна неустойка по т. 6 от споразумението от 26.03.2014г. върху неплатените на падежа погасителни вноски от главницата по т. 1.1 от споразумението за периода от 31.05.2014г. до 26.11.2014г., датата на исковата молба. Предявените от "Булгаргаз“ ЕАД срещу „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) искове за главницата по т. 1.1 от споразумението от 26.03.2014г. над уважения размер от 1 525 936. 98 лева до предявения размер за сумата от 4 417 951. 54 лева, за неустойка по т. 6 от споразумението над уважения размер от 92 851. 75 лева до предявения размер за сумата от 103 736. 75 лева, както и искът за неустойка по т. 5 от споразумението от 26.03.2014г., предявен за сумата от 147 958. 12 лева, са отхвърлени като неоснователни.

С подадена касационна жалба "Булгаргаз“ ЕАД обжалва решението на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Благоевград в отхвърлителната част – за разликата на присъдената главница по споразумението от 26.03.2014г. до пълния предявен размер от 4 417 951. 54 лева, за разликата на присъдената неустойка по т. 6 от споразумението до претендирането 103 736. 75 лева, както и в частта на неустойката по т. 5 от споразумението за цялата предявена сума от 147 958.

12 лева.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е обсъдил и е игнорирал направените във въззивната жалба съображения за нарушение на чл. 297 от ГПК относно незачитане на влязлото в сила решение по частичните искове (т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград), за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД с отъждествяване на критериите „обременителност“ и „по-стар дълг“, както и възражението за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на неустойката по т. 5 от споразумението от 26.03.2014г. Не са изложени мотиви относно приложението на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и изводи относно дължимостта на неустойката по т. 5 от споразумението. При постановяване на решението си Апелативен съд – София не се е съобразил изцяло със СПН, формирана с решението по частичните искове, като пряк 2 израз на незачитането на СПН е изводът, че задълженията на ответника по текущите фактури за доставка на газ и по Споразумението са еднакво обременителни. С влязлото в сила решение е било прието, че като пообременителни следва да се приемат по-рано падежиралите задължения по текущите фактури и по вноските по споразумението. Неправилно от въззивния съд е определена поредността на погасяването на задълженията на „ В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД към касатора по споразумението от 26.03.2014г. и по текущите доставки чрез плащанията, извършени от ответника и „НЕК“ ЕАД. Неправилно е определен и моментът, в който се преценява обременителността на задълженията по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД – при разрешаване на спора относно погашенията, направени със съответното плащане.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната и незадължителната практика на Върховния касационен съд, както и въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора "Булгаргаз“ ЕАД въпроси са:

1. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви по всички възражения на страните и направените от съда изводи?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 19 от 07.08.2018г. по т.д. № 2124/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 25.01.2018г. по т.д. № 1826/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 198 от 11.10.2018г. по т.д. № 570/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 144 от 22.11.2019г. по т.д. № 2579/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 192 от 29.01.2018г. по т.д. № 44/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи в решението си свои собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на 3 събраните по делото относими и допустими доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, или може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение?

Касаторът се позовава на решение № 310 от 08.01.2019г. по гр.д. № 915/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 146 от 26.07.2017г. по гр.д. № 61210/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 198 от 08.01.2014г. по гр.д. № 1619/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

3. Разпростира ли се СПН, формирана с решение по частичен иск, върху правопогасяващите и правоизключващите възражения на ответника и длъжен ли е съдът, пред който е предявен искът за останалата част от вземането, да третира като преклудирани правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и решение № 141/14.07.2016г. по гр.д. № 7446/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

4. При наличие на множество парични задължения на длъжник към един и същи кредитор кой е моментът, към който следва да бъде извършена преценката кое задължение на длъжника е по-обременително по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и кои са критериите за определяне на по-обременителните задължения към този момент (по-рано настъпилият падеж на дълга, по ранното му възникване, др.)?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Венцислава

Стефанова, синдик

4 на несъстоятелното дружество, конституирана като страна в производството при възобновяването му по реда на чл. 637, ал. 3, т. 2 от ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД съгласно решение от 20.02.2019г. по т.д.н. № 252/2016г. на Окръжен съд – Благоевград, не е дала становище по жалбата.

Третото лице подпомагаща страна на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) - „Национална електрическа компания“ ЕАД, оспорва жалбата.

Отговор не е подаван от Комисията за енергийно и водно регулиране, също подпомагаща страна на ответника.

Срещу решението на Апелативен съд – София, в частта на потвърденото решение на Окръжен съд – Благоевград в осъдителната му част е подадена касационна жалба от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) с оплаквания за недопустимост и неправилност. Недопустим е по-късно предявен частичен иск между същите страни, на същото основание, но за различна част от вземането, поради това, че размерът на претенцията не е индивидуализиращ белег на спорното право. За пределен период настоящото производство и това по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград са били едновременно висящи. По същество въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че възраженията на касатора – ответник относно недействителност на договора от 13.12.2012г., споразумението от 26.03.2014г. актовете на държавния регулаторен орган за формиране на цената на доставен природен газ са преклудирани с разрешаване на спора по т.д. № 88/2014г. на Окръжен съд – Благоевград. С издаването на решенията, с които е утвърдил цените за продажба на природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД и за изкупуване от „НЕК“ ЕАД на електрическата енергия, произведена от ответника, регулаторният орган КЕВР е нарушил чл. 102 от ДФЕС. Допуснато е грубо нарушение на чл. 37 от ДФЕС, забраняващ държавата за фаворизира държавните монополи от търговски характер за сметка на други предприятия.

Ответникът е жертва на злоупотреба с господстващо положение. Тази злоупотреба се осъществява чрез мерки, имащи отстраняващ от пазара ефект, като например ценова преса, ценова дискриминация, недопустимо крос5 субсидиране и прекомерно високи цени. Националната юрисдикция е длъжна служебно да изследва оспорените актове.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на

Върховния касационен съд и с актовете на Съда на Европейския съюз – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, както и въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно – касационно основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД (в несъстоятелност) въпроси са:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по отхвърлено от първостепенния съд възражение за прекратяване на производството поради наличието на две висящи производства с един и същи предмет, но предявени като частични искове?

2. Допустимо ли е прекратяването на по-късно предявен частичен иск, който има за предмет друга част от вземането?

3. Налице ли е идентитет при предявяване на искове между едни и същи страни на едно и също основание, но с искане за присъждане на различни части от общия размер на претендираното вземане?

Според касатора по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 674 от 23.09.2014г. по ч.гр.д. № 3991/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и определение № 843 от 05.12.2011г. по ч.т.д. № 622/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.

4. Противоречие на материалното право с чл. 101, чл. 102 и чл. 37 от ДФЕС счита ли се за противоречие с обществения ред на Република България и като такова представлява ли нарушение на разпоредбите на ДФЕС издадените решения на КЕВР за утвърждаване цените за продажба на природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД и за изкупуване от „НЕК“ ЕАД на електрическа енергия, произведена от ответника?

5. В производство по предявен иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ във връзка с 6 чл. 79, ал. 1 от ЗЗД разглеждане на възражение за нищожност на решенията на КЕВР представлява ли преценка по съществото на спора?