Решение № 325 от 27.06.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 874/2024
- Вид
- Решение № 325
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 17.07.2025
- Състав
- Динчер Хабиб
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за собствеността
- чл. 183, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 325 гр. Кърджали, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140100874 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. О. Б. срещу З. Ш. О., с която са предявени следните искове: главен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата, да прекрати неоснователните си действия, с които нарушава правото му на собственост върху Поземлен имот с пл.сн. ****, по действащият ПУП на *****, общ.
Кърджали, обл. Кърджали, одобрен със Заповед ****г., целия с площ 402 кв. м., при граници: изток - имот с *****и имот с ****, запад - имот с пл.сн. ****, север - имот с пл.сн.
****и пътека, юг - имот с пл.сн. *** и имот с пл.сн.**** като премахне поставените в имота ограждения, както и всички изградени от нея незаконни строежи: пристройка изградена южно към западната половина от едноетажна паянтова жилищната сграда, свързано с нея; постройка на допълващо застрояване, изградена в югозападната част на процесния ПИ, ведно с тоалетна, изградена свързано с постройката; масивна ограда с височина 1.70 м., построена извън имотната граница и частично служеща за преградна стена на постройка на допълващо застрояване и бетонови площадки и алеи и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗС за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на ½ /една втора/ идеална част от процесиите постройки.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с пл.сн. ****, по действащият ПУП на ****, общ.
Кърджали, обл. Кърджали, одобрен със Заповед **** г., целият с площ 402 кв. м., при граници: изток - имот с пл. сн. ****и имот с пл.сн. **** запад - имот с пл.сн.****, север имот с пл.сн. **** и пътека, юг - имот с пл.сн. *** и имот с пл.сн****, при квоти по ½ /една втора/ идеална част за всеки един от съсобствениците. Твърди, че ответницата след придобИ.ето на нейната ½ /една/ втора идеална част от имота през 2013 г. е извършила незаконно застрояване на свободната и незастроена площ от процесния ПИ, като е изградила пристройка - южно към западната половина от едноетажна паянтова жилищната сграда през 2023 г.; постройка на допълващо застрояване с тоалетна към нея - в югозападната част 1 на процесния ПИ - през 2019 г.; масивна ограда с височина 1.70 м. - вътре в ПИ, служеща частично за преградна стена на постройка на допълващо застрояване, както и бетонови площадки и алеи върху процесния ПИ. Освен гореописаните незаконни строежи, ответницата е поставила ограждение с телена мрежа в имота, чрез която възпрепятствала достъпа на ответника в частта от процесния ПИ, находяща се зад жилищната сграда, като по този начин ответницата ползвала целия ПИ, а ищецът нямал възможност да ползва припадащата му се част от ПИ, а само преминавал през изградената бетонова пътека, която му осигурявала достъп до входа на жилището му. Счита, че с горепосочените действия, извършени в процесния ПИ, ответницата нарушава и ограничава правото му па собственост, от което той не може да се ползва в пълен обем. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата, на основание чл. 109 от ЗС, да прекрати неоснователните си действия, с които нарушава правото му на собственост върху Поземлен имот с пл.сн. ***** в *****, по действащият ПУП на *****, общ. Кърджали, обл. Кърджали, одобрен със Заповед *****., целия с площ 402 кв. м., при граници: изток - имот с пл. сн.***** и имот с пл.сн. *, за****пад - имот с пл.сн.*****, север - имот с пл.сн.**** и пътека, юг - имот с пл.сн. **** и имот с пл.сн. *****, като премахне поставените в имота ограждення, както и всички изградени от нея незаконни строежи: пристройка изградена южно към западната половина от едноетажна паянтова жилищната сграда, свързано с нея, изградена през 2023г.; постройка на допълващо застрояване, изградена в югозападната част на процесния ПИ, построена през 2019 г., ведно с тоалетна, изградена свързано с постройката; масивна ограда с височина 1.70 м., построена извън имотната граница и частично служеща за преградна стена на постройка на допълващо застрояване и бетонови площадки и ален и евентуално на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗС да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на ½ /една втора/ идеална част от процесиите постройки. В съдебно заседание прави уточнение, че след завеждането на делото ответницата е премахнала тоалетната, която е била в свързано застрояване с постройката на допълващото застрояване или така наречената лятна кухня, като по отношение на последната съобщава, че са премахнати основни конструктивни елементи от същата, но не цялостно, като пояснява, че претенцията й за премахване се простира спрямо тези останали конструктивни части.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез адв. И. Б., с който оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим, а по същество – неоснователен. По отношение на допустимостта на иска с правно основание чл. 109 от ЗС твърди, че към момента на завеждането му всички изброени в исковата молба като незаконни строежи били премахнати, с изключение на положените бетонни пътеки.
Премахването на постройките се случило в резултат на подадена от ищеца жалба до Община Кърджали, въпреки даденото от него съгласие и неформално разрешение при първоначалното им изграждане. На следващо твърди, че в РС – Кърджали е образувано гр. дело ***18/2024 г. с предмет разпределение на ползването на процесния имот, което е от преюдициално значение за настоящия случай. По отношение на основателността на иска се противопоставя на твърдението на ищеца, че тя е поставила ограждения от телена мрежа в имота и препятства достъпа до частта от имота, находяща се зад жилищната сграда. Според ответницата поставянето на телената мрежа е било извършено от собственик на съседен имот, със знанието и съгласието на ищеца и по негово настояване - за да бъде ограничен достъпът на животни до тази част от имота, като мрежата не е била трайно закрепена, можело да бъде лесно откачена, поради което счита, че достъпът до имота по никакъв начин не е ограничен, още повече ответницата не е поставяла ограждението и не е ограничавала ищеца. Отрича, че единствено тя ползва целия имот. Счита иска за недопустим и неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК счита, че същият е недопустим поради липса на предмет - постройките са били премахнати преди завеждането 2 на исковата молба от самата ответница вследствие заповед на Кмета на Община Кърджали.
В случай, че съдът го приеме за допустим намира същия за неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС:
Уважаването на иск с правно основание чл. 109 от ЗС е обусловено от наличието на две предпоставки – ищеца да е собственик на претендираната вещ (имот) и друго лице (включително съсобственик) да извършва неоснователно въздействие или поддържа неправомерни състояния, които ограничават възможността от пълноценно упражняване на правото на собственост от страна на титуляра му.
В настоящата хипотеза правната защита, търсена с този иск, се състои в искане за премахване на създаденото от ответницата състояние, което пречи на ищеца да упражнява пълноценно, спокойно и в пълен обем своето право според предназначението на имота, чрез възстановяване на състоянието съществувало преди извършване на нарушението.
По отношение на първата предпоставка, касаеща материално-правната легитимация на страните и пространствения обхват на правото им собственост върху процесния имот, по делото не се спори. Няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ½ идеална част от Поземлен имот с пл.сн. ******* в *****, по действащият ПУП на *****, общ. Кърджали, обл. Кърджали, одобрен със Заповед ***** г., целия с площ 402 кв. м., ведно източната половина от едноетажна паянтова жилищна сграда, цялата със застроена площ 60 кв. м. в североизточната част от имота, която част от сградата представлява самостоятелно жилище със застроена площ 30 кв. м., с отделен вход от юг съдържащо коридор, две стаи, кухня и баня и с обор – едноетажна паянтова стопанска постройка със застроена площ 28 кв. м., изградена източно от жилищната сграда, свързано с нея. Собственик на другата половина от описания поземлен имот е ответницата по делото.
При тези данни, спорния по делото въпрос на който следва да се отговори, е дали и коя част от извършеното в имота на ответницата строителство, по начина по който е осъществено и на мястото на което е реализирано, съставлява неоснователно въздействие, което ограничава, смущава и пречи на нормалното и пълноценно ползване на имота на ищеца, по смисъла на чл. 109, ал. 1 от ЗС изяснен по-горе.
В производството по делото е прието заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е осъществило оглед на имота и е установило, че в поземления имот има изградени две сгради в цялост и една развалина (лятна кухня).
Видно от заключението на вещото лице основната сграда, от която страните притежават обособени самостоятелни жилища, всяко едно от тях със застроена площ от 30 кв. м., съгласно приложени по делото документи за собственост – нотариални актове, е обозначена като сграда *** като към жилищната сграда на ответницата е налице разширение функционално свързано с нейната основна сграда, обозначена като сграда *** и съгласно описанието на вещото лице представлява едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 36 кв. м., изградена от частични стоманобетонни елементи, тухлена зидария и двускатен покрив. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че по този начин е извършено преустройство на жилищната сграда на ответницата, чрез нейното разширение, която е с вътрешна свързаност и с общ вход (между т. 5 и т. 6 от приложеното геодезическо заснемане (приложение ***) към заключението). Следващата сграда *** обозначена като „МС“ е описана като склад със застроена площ от 8 кв. м., изграден от частични стоманобетонни елементи и едноскатен покрив, за която се изяснява, че е разположена северно и граничи с гореспоменатото разширение на жилищната сграда, с направено уточнение в съдебно заседание, че представлява старо строителство (съгласно приложения нот. акт за собственост: обор-едноетажна паянтова стопанска постройка със застроена площ 3
10 кв. м.). По нататък е посочена развалина *** за която вещото лице конкретизира, че понастоящем представлява съществуващи на терен конструктивни елементи от премахнатата лятна кухня, което потвърждава и в съдебно заседание. Констатирана е още масивна ограда с обща дължина 4.50 метра и достигаща 1.70 метра височина, в частта, представляваща южната стена на частично премахнатата лятна кухня. Също така от вещото лице на място са установени и две бетонови алеи, отразени в приложение *** към експертизата с номерация от **********. Първата бетонова алея, която е определена с точки ********** вещото лице уточнява, че е видимо по-рано изградена от другата и се ползва за достъп от страните по делото, като за втората от точки ***** заявява, че е изградена видимо и специално за обслужване на вече несъществуващата „лятна кухня“.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено като възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
По отношение на лятната кухня по делото е наличен констативен протокол на Община Кърджали от 06.02.2024 г., с който е даден тримесечен срок на ответницата З. Ш. О. да премахне същата. Впоследствие с констативен акт *** г. по отношение на лятната кухня е констатирано, че е без разрешение за строеж и без строителни книжа, същият е връчен на ответницата на 18.06.2024 г. Премахването на строежа е констатирано на 11.07.2024 г., съгласно представен констативен протокол от същата дата.