Решение № 450 от 09.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Смолян, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100726 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Николай Н. В. е предявил срещу „***“ АД, представлявано от *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 340 лв., с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща недължимо платени лихви, такси и други възнаграждения по недействителен договор за паричен заем № 5520479/11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира за деловодните разноски

Адв. О. – пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК и по него подлежи на връщане само чистата сума на отпуснатия кредит. Договорените допълнителни плащания за допълнителни услуги и неустойки не са включени в ГПР на кредита, въпреки, че представлява разход по кредита, като реалното им включване води до надхвърляне на 50 % от допустимия ГПР. При коректното им изчисляване ще се установи, че размерът им надвишава максималния законов праг за ГПР и надхвърлят трикратния размер на законната лихва във връзка с ГЛП, което представлява и нарушение на добрите нрави.

Платените суми над дължимата чиста стойност на кредита са платени на нищожно 1 основание и подлежат на връщане, тъй като с тях ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който счита исковата молба за нередовна, като съдът не приема за основателни доводите за нередовност. Оспорва иска и като неоснователен. Прави възражение за погасителна давност. Отрича посочените нарушения на ЗПК. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал. 2 ЗАдв., тъй като счита, че не са дължи на посоченото основание за осъществена безплатна правна защита на материално затруднено лице, счита претенцията за злоупотреба с права, предвид наличието на множество дела, предявени от този ищец чрез адв. О.. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, претендира за разноски. Заявява, че кредитната преписка е унищожена поради изтичане на 5- годишния срок за пазенето й.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител адв. О. моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл.

ДДС.

Ответникът не се представлява.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2019 г. между „***“ ООД като заемодател и Н. Н. В. като заемател е сключен договор за паричен заем *** План № 5520479-11.04.2019 г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 600 лева, който последният се задължил да плати на 14 двуседмични погасителни вноски в размер на 64,94 лв. всяка, включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане, като първата вноска е с падеж 25.04.2019 г. и последната е с падеж 24.10.2019 г. Заемателят се задължил да върне кредита ведно с месечна договорна лихва от 40,32 %, при ГПР 49,39 %. Общата сума за плащане е определена на 909,16 лв., включваща главница и лихва и такса за експресно разглеждане.

С ал. 3 на чл. 1 от договора страните се договорили заемателят да заплати такса за допълнителната услуга експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 237,02 лв.

С чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3 - дневен срок от усвояване на сумата по този договор за предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задължението му по този договор: Поръчител-физическо лице, отговарящо на посочените в ал. 1, т. 1 условия или Банкова гаранция, издадена след усвояване на заема в размер на цялото задължение на заемателя по договора.

В чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 заемодателят дължи неустойка в размер на 158,06 лв. Страните се договорили неустойката да се разсрочи и да се 2 заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 76,23 лв., а общото задължение по договора става в размер на 1 067,22 лв.

Видно от представените от ищеца разписки, същият е платил на каса на „***“ АД по сметка на ответника 6 вноски в общ размер на 940 лв., като последното последното плащане е извършено на 17.06.2019 г. – 4 месеца преди крайния падеж на договора.

Съгласно представената от ответника справка, на 02.12.2021 г. ищецът е платил общо 940 лв. в това число 600 лв. главница; 39,61 лв. договорна лихва за периода 12.04.2019 – 17.06.2019 г.; 53,37 лв. неустойка; 237,02 лв. такса експресно разглеждане на документи, както и 10 лева такси за събиране на просрочени задължения.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор. Безспорно се установи също, че ответникът е изпълнил задължението и е предоставил кредит в размер на 600 лв. на ищеца, поради което за последния е възникнало задължението да върне предоставения му кредит на ответника.

Безспорно се установи още, че ищецът е платил на ответника сума в общ размер 940 лв. няколко месеца преди настъпването на крайния падеж на кредита.

Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв следва да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ищеца като потребител се явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални средства. Като потребител по договора за кредит ищецът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.

Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри, са индивидуално договорени.

Съдът не споделя доводите на ответника, че договорът е индивидуално договорен, тъй като същият представлява стандартен продукт и е сключен при действащите общи условия за този продукт, които предварително са зададени от кредитора и в него няма уговорени индивидуални клаузи.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

3

Съгласно чл. 10, ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва в общата подлежаща на връщане сума не е включена неустойката за неосигуряване на обезпечение.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен и е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е направено. От страна на ответника не се представя пълния договор за кредит, ведно с погасителния план, а видно от представения от ищеца договор такъв погасителен план липсва. При това положение към момента на подписването на договора за кредит за ищеца като кредитополучател не са били ясни нито размерите на отделните вноски, нито техните падежи, нито какво са включвали те.

Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1 на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в условията към него липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и 4 икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Кредитополучателя не следва да бъде поставян в положението, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за яснота. Изискването за посочване на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите, отчетени при формирането му. Липсата на яснота и правила за формирането на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.

В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.