Решение № 1026 от 02.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100514674 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 27.08.2021 г., постановено по гр. д. № 10363/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД дължи на ищеца „Е.П.А.К. ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 38,09 лв., представляваща вземане за връщане на заплатена на 09.07.2014 г. без основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена по фактура № 0135871004/05.10.2013 г. и прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 07.09.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39400/2019 г. по описа на СРС, 87 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК. Излага съображения, че в обжалваното решението неправилно е прието, че потребителят е бил лишен от достъп до разпределителната мрежа, тъй като съгласно §1, т.

15 ДР ЗЕ понятието „достъп“ следва да се разбира като право на използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена, при условия, определени с наредба. Неправилно е прието, че при прекъсване на електрозахранването в имота и демонтиране на средствата за търговско измерване от страна на преносното предприятие или краен снабдител, разпределителната мрежа не се ползва, не се потребява електрическа енергия и възможността да бъде използвана договорената мощност е преустановена. Неправилно е прието, че при правомерно прекъсване на електрозахранването в обекта, поради неплащане на задълженията, клиентът бил лишен от достъп до мрежата против волята му, респ. същият не дължал заплащане на съответната услуга. Излагат се аргументи, че в периода от 2007 г. до момента между „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и „Т.“ ЕООД е сключен договор и са налице съоръжения за присъединяване, както и че такси/цени за мрежови услуги се дължат за всеки ден от договора, без значение дали се потребява електрическа енергия. Излага се, че дължимостта 1 на сумата по процесната фактура е за цената на услуга „достъп до разпределителната мрежа“ и е свързана само с резервираната по договора на клиента мощност от 65 квт и се дължи, без значение реалното потребление на електрическа енергия в имота. Поддържа се, че дружеството не е било лишено от достъп до електроразпределителната мрежа, нито от резервираната мощност от 65 квт, която операторът на мрежата се задължава да може да осигури. Излагат се съображения за неправилност на изводите, че при преустановена доставка клиентът е лишен от възможността да ползва мощността. Съгласно чл. 28 от ПТЕЕ, одобрени с решение на ДКЕВР от 23.07.2013 г., приложими за процесния период, е въведено задължение за потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, да заплащат на крайния снабдител всички мрежови услуги за всеки ден, включително и цена за достъп до разпределителната мрежа, която цена е утвърдена с решение на ДКЕВР. Поддържа се, че решението на регулатора сочи, че дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързано с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или анагажирания от потребителя капацитет на мрежата. Сочи се, че освобождаването от задължението след присъединяването на заявената от потребителя и договорена мощност може да е следствие само от прекратяване на облигационната връзка по договора или от преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа. Позовава се на чл. 19, ал. 1 от Общите условия, съгласно които потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР цени за снабдяване и цена за разпределение.

Изалагат се съображения за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет, както и че липсва уведомяване за цесията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Е.П.А.К. ЕООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма - съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 38,09 лв., представляваща главница по фактура № 0135871004/05.10.2013 г., издадена от ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, платена без основание с разписка № 04000256079512/09.07.2014 г. от „Т.“ ООД, което вземане е цедирано в полза на ищеца „Е.П.А.К. ЕООД с договор за цесия от 07.09.2017 г.

По заявление на „Е.П.А.К. ЕООД е издадена на 10.11.2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39400/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, съгласно която длъжникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД дължи на заявителя сумата от 38,09 лв., представляваща недължимо платена от заявителя сума по фактура фактура № 2

0135871004/05.10.2013 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 09.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 325 лв. разноски по делото, от които 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за адвокат.

Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и в изпълнение на указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при направени възражения от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже извършено плащане в полза на ответника на сумата от 38,09 лв., който от своя страна носи доказателствена тежест да установи наличие на основание за получаването ѝ.

Между страните не е спорно и видно писмените доказателства по делото, че между „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и трето за спора лице - „Т.“ ЕООД е възникнало облигационно отношение въз основа на договор за продажба на електроенергия за стопанска и обществена дейност № 75267/17.03.2003 г., споразумение № 1/17.03.2003 г. към договора и споразумение № 2/ 17.03.2003 г., с които ответното дружество се е задължило да доставя електроенергия до стопанисван от ищеца обект - хижа „Бели брези“, при заявена мощност 35 квт за абонатен № 411621043 и мощност 30 квт за абонатен № 411621044, или общо 65 квт, срещу цена по нормативно определена тарифа. Представени са приложимите към договора Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети от ответното дружество и одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., които регламентират правата и задълженията на страните.

Безспорно е и видно от представената фактура № 0135871004/05.10.2013 г., че ответникът е начислил сумата от 38,09 лв. с включен ДДС за достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност (по обекти) за клиентски номер 210007930686.

От разписка № 04000256079512/09.07.2014 г. е видно, че е извършено плащане на сумата от общо 40,77 лв., включваща сумата по фактура № 135871004/05.10.2013 г. в размер на 38,09 лв. и неустойка за просрочено плащане в размер на 2,68 лв., за клиентски номер 210007930686, извършено чрез „Изипей“ АД.

Представени са преписи на решение от 19.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 4913/2013 г. по описа на СГС, IV „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение 10.01.2013 г., постановено по гр. д. № 22653/2012 г. по описа на СРС, 48 състав, с което е признато за установено, че „Т.“ ЕООД не дължи суми за доставена електроенергия за периода 01.08.2004 г. - 29.02.2008 г.

Представено е решение от 21.10.2016 г., постановено по гр. д. № 20190/2016 г. по описа на СРС, 78 състав, което е потвърдено с решение от 24.08.2017 г. по в. гр. д. № 101/2017 г. по описа на СГС, IV „В“ въззивен състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на дружеството сумата от 39,18 лв.

По делото не се спори и видно от представения договор за цесия от 07.09.2017 г., че вземането, което произлиза от недължимо платена с разписка № 04000256079512/09.07.2014 г. сума по фактура 135871004/05.10.2013 г. към „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕООД е цедирано в полза на ищеца по делото. Съгласно т. 4 от договора цедентът се задължава да уведоми длъжника за прехвърленото вземане. Представена е писмо от ищеца и от „Т.“ ЕООД - телепоща, съдържаща уведомление за цесията до ответното дружество, връчено на 13.09.2017 г., видно от обратната разписка.

3

Съгласно писмо от 08.05.2012 от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД до „Т.“ ЕООД, на 30.01.2012 г. електрозахранването на средствата за търговско измерване на клиентски номер 21000790686 е преустановено поради непогасени задълженияна основание чл. 42, ал. от Общите условия.

Посочено е, че след извършена проверка и установено самовключване на 15.03.2012 г. електромерите са демонтирани от мрежата.

Съгласно писмо от 02.07.2014 г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до „Т.“ ЕООД, цената за достъп до електроразпределителна мрежа не зависи от потреблението на електрическа енергия, а от ангажирания капацитет на мрежата. Цената се достъп е дължима и в случаите, когато електрозахранването е преустановено, поради което липсва основание за сторниране на суми по издадени фактури.

Представено е писмо от 02.12.2014 г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до „Т.“ ЕООД, съгласно което дори електрозахранването в обекта е било преустановено на 15.03.2012 г., то след заплащане на 09.07.2014 г. на задължения по фактури, издадени в периода 03.08.2012 г. - 21.07.2014 г. за клиентски номер 21000790686 в размер на 918,03 лв. е отпаднала причината за временно преустановяване на доставката на електроенергия и снабдяването на обект е възстановено.

Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г.) крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Съгласно чл. 10.1. от Глава първа, Раздел втори от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД продавачът има задължение да продава електрическа енергия на всеки потребител на територията, обслужвана от продавача. Потребилетят има задължение по чл. 19, ал. 1 от Общите условия за заплащане на продавача на стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдена от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.

Безспорно е по делото, че с процесната фактура е начислена единствено такса за достъп до разпределителната мрежа за брой и предоставена мощност (по обекти) за м.09.2013 г. за обект на небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ЗЕ, присъединен към електроразпределителната мрежа.