Решение № 15390 от 01.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15390 гр. *, 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110150042 по описа за 2025 година

„*“ ЕАД е предявило срещу Л. В. И. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 4911,06 лева за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 20.01.2025 г. до окончателното изплащане, 599,31 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 15.01.2025 г., 59,60 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва о т 20.01.2025 г. до окончателното изплащане и 11,70 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 15.01.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, ж. к. „*, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3217/2025 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че ответницата е общински наемател на процесния имот, в което качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата чрез особения представител, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се ответницата да е клиент /потребител/ на топлинна енергия, доколкото липсва валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Липсва и изричен писмен договор между страните. Сита, че ОУ не са влезли в сила, 1 доколкото не са публикувани. Прави се искане съдът да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на Наредбата за топлоснабдяването. Сочи, че съдът следва да има предвид, че методиката за изчисляване на ТЕ и дялово разпределение е обявена за незаконна. Счита за неясна базата за формиране на претендираната сума. Счита, че не са представени доказателства за изпадане на ответницата в забава и акцесорните претенции са неоснователни. Релевира възражение за погасяване на претендираните суми с изтичане н 3годишна давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот ищецът е представил Нотариален акт № * от 12.10.2018 г., по силата на който Л. В. И. придобива собствеността върху недвижим имот в гр. *, ж. к. „*“, *. С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № * за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.

2 сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 4910,86 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 59,52 лева. Вещото лице сочи, че липсва Акт за разпределение на кубатурата, без който не може да се определели припадащата се част от ТЕ от сградна инсталация на процесния имот, като без нея сумата, която абонатът би дължал, е в размер на 4608,40 лева. Според главните отчети и изравнителните сметки в процесния имот за периода 2022 г./2023 г. има 3 броя радиатори с ИРРО и щранг-лира без ИРРО, за която се начислява служебна ТЕ по МСРС. Поради липса на водомер за топла вода ТЕ за БГВ се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. За процесния период в имота потребителите са били 2 броя.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.01.2025 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 20.01.2022 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 20.01.2022 г. – 30.04.2024 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията би било основателно за период преди 20.01.2022 г. Доколкото началото на процесния период е 01.05.2022 г. съдът счита, че възражението за давност е неоснователно.

Поради изложеното претенциите следва да се уважат до размерите, посочени в експертизата, а именно за сумата от 2356,23 евро (4608,40 лева), представляваща доставена топлинна енергия и сума за дялово разпределение в размер на 30,43 евро (59,52 лева).

3

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Съдът счита, че не може да упражни инцидентен контрол за законосъобразност на Наредбата за топлоснабдяването, тъй като разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК се отнася единствено за индивидуални и общи административни актове, но не и за нормативни административни актове, какъвто е наредбата.

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в следния размер, определен на основание чл. 162 ГПК, а именно 287,53 евро (562,37 лева). Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение, която се дължи от ответницата, определена на основание чл. 162 ГПК, е 5,97 евро (11,68 лева).

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в общ размер на 750,50 евро от общо направени разноски в размер на 114,15 евро (223,26 лева) – държавни такси в исковото и заповедното производства, 220 евро – депозит за експертиза, 435 евро – депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро.

Ответницата е била представлявана от особен представител в производството и не е сторила разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК * срещу Л. В. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Л. В. И. дължи на „*” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2356,23 евро (4608,40 лева), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 20.01.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 287,53 евро (562,37 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 15.01.2025 г., сумата 30,43 евро (59,52 лева) – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 20.01.2025 г. до окончателното изплащане и сумата 5,97 евро (11,68 лева) – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 15.01.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, ж. к. „*, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3217/2025 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 2356,23 евро (4608,40 лева) до пълния претендиран размер от 4911,06 лева, над сумата от 287,53 евро (562,37 лева) до пълния претендиран размер от 599,31 лева, над сумата от 30,43 евро (59,52 лева) до пълния претендиран размер от 59,60 лева и над сумата от 5,97 евро (11,68 лева) до пълния претендиран размер от 11,70 лева.