Решение № 2714 от 29.04.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……………….

София,

29.04.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ

„В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Татяна Щерева, като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 15395 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.Д.П., Д.К.Й. и К.К.Й. срещу Решение № 356577/08.03.2018 г. по гр. дело № 49740/2017 г. на Софийския районен съд, 157. състав, в частта, с която въззивниците са осъдени да платят на „Т.С.“ ЕАД следните суми: за С.П. – 221,

93 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „********, за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 34, 76 лева – лихва за забава за плащане на горната сума за периода 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г., както и сумата от

51, 78 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за посочения по-горе имот за периода за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното ѝ погасяване; за Д.Й. – 69, 67 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „********, за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г.г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 11, 59 лева – лихва за забава за плащане на горната сума за периода 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г., както и сумата от 11, 51 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за посочения по-горе имот за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното ѝ погасяване; за К.Й. – 69, 67 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „********, за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г.г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 11, 59 лева – лихва за забава за плащане на горната сума за периода 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г., както и сумата от 11, 51 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за посочения по-горе имот за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното ѝ погасяване.

Подадена е и частна жалба от тримата въззивници срещу

Определение № 461557/31.07.2018 г. по гр. дело № 49740/2017 г. на Софийския районен съд, 157. състав, с което е оставено без уважение искането на въззивниците за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, с която въззивниците са осъдени да платят на „Т.С.“ ЕАД съответно: С.Д.П. – 574, 83 лева – разноски в исковото производство; Д.К.Й. – 191, 61 лева – разноски в исковото производство, и К.К.Й. – 191, 61 лева – разноски в исковото производство.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени.

Във въззивната жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно бил осъдил и тримата въззивници (ответници в първоинстанционното дело) да платят консумираната в имота енергия. Твърди се, че въззивниците Д.Й. и К.Й. били „голи собственици“, тъй като не ползвали имота, а първоинстанционният съд не бил съобразил това обстоятелство, като партидата за имота била също водена само на името на С.П.. Излагат се и доводи, че данните за консумирана енергия не били правилни, защото изхождали единствено от счетоводството на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението на първоинстанционния съд, с което същият е отказал да измени решението си в частта за разноските и е определил на „Т.С.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 800 лева, съобразявайки минималните размери в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се доводи, че тази наредба не може да се приложи за юрисконсултите, тъй като същите са служители по трудово правоотношение. Поради това следвало юрисконсултските хонорари по делото да се определят на 50 лева в заповедното производство и 100 лева – в исковото.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на двете жалби от въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице-помагач – „Н.“ ЕАД, не е изразило становище по жалбите.

Първоинстанционният съд е приел, че с представен пред него договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 05.10.1990 г. процесният недвижим имот с адрес:

София, ж.к. „********“, ********, е бил продаден на С.Д.П. и К.Й.П.. Съгласно представено по делото удостоверение за наследници съдът е установил, че К.П.е починал и е оставил двама сина – въззиваемите Д.К.Й. и К.К.Й., и съпруга – въззивницата С.П., които съдът е счел за наследници. Намерил е, че по делото не е установено на С.Д.П. да е учредено вещно право върху топлофицирания имот, поради което и тримата въззивници (ответници в първоинстанционното производство) дължат заплащане на доставената до имота топлинна енергия на основание чл. 153 ЗЕ. Съдът е приел, че се прилагат общите условия на „Т.С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за битови клиенти в град София, тъй като същите са били публикувани по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въззивниците не са възразили срещу тях. Първоинстанционният съд е приел от съвкупната преценка на документите за топлинно счетоводство, подписаните от въззивницата П. отчети за доставена топлинна енергия и заключенията на изслушаните по делото техническа и счетоводна експертизи, че в процесния апартамент е налице потребление на топлинна енергия. Посочено, че съдът се доверява на заключенията на експертизите, тъй като същите са работили въз основа на данни от третото лице – помагач – дружество, осъществяващо услугата „топлинно счетоводство“, за което въззивниците били изразили своето съгласие, поради което съдът приема данните за достоверни. Съдът е установил, че искът е основателен за сумата 418, 07 лева – разходи за доставена топлинна енергия, и 69, 04 лева – цена на услугата „дялово разпределение“. Приел е, че падежът на всяко от задълженията съгласно общите условия на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, е на 30-ия ден след края на периода за заплащане на сметките, който е едномесечен. Поради това и с оглед направеното от въззивниците възражение за изтекла погасителна давност, която според съдът е 3-годишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като вземанията за заплащане на топлинна енергия са периодични. Поради това и с оглед датата на подаване на иска – 21.07.2017 г., първоинстанционният съд е приел, че са погасени всички вземания с падеж преди 20.07.2014 г., т.е. погасена е сметката за месец май 2014 г., която е с падеж на 01.06.2014 г. Съдът е приел, че размерът на непогасеното по давност задължение за топлинна енергия е в размер на 295, 90 лева, за дялово разпределение – в размер на 69, 04 лева, а за законна лихва за забава – 46, 35 лева. Съдът е приел, че от тези суми наследствената квота на въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. е по 1/4. Така е присъдил суми в описаните в началото на мотивната част суми. Съдът е приел, че разноските на ищеца са в размер 749, 55 лева и е присъдил на ищеца – „Т.С.“ ЕАД, тази сума съобразно възприетите квоти за всеки ответник.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен и допустим иск, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд не проверява правилността на фактическите изводи в първоинстанционното решение, ако страните не са изложили оплаквания срещу начина, по който са установени фактите от първоинстанционния съд във въззивната жалба и отговора, или това не се налага с оглед приложение на императивна материалноправна разпоредба (съгласно указанията, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд за въззивното производство). В настоящия случай липсват оплаквания за неправилно установяване на следните факти: че въззивниците са собственици на процесния имот, че същият е в сграда в режим на етажна собственост и е свързан с отклонение на абонатна станция, както и че въззивниците са наследници на починалия К.Й.П. при равни квоти от по 1/3 – съответно съпруга и двама сина, както и общите условия на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, одобрени и влезли в сила през 2014 г.

Спорни са въпросите относно количеството доставена до имота топлинна енергия, размера на задължението на въззивниците, дали за имота е учредено право на ползване за С.П., както и относно припадащите се на всеки от тримата въззивници части от твърдяното задължение към „Т.С.“ ЕАД. С оглед служебните задължения на съда да следи за неравноправни клаузи в договорите с потребители съдът следва служебно да се занимае и с въпроса за размера на погасената по давност част от вземанията на „Т.С.“ ЕАД.

По въпроса за собствеността върху процесния имот и качеството „потребител“ на тримата въззивници настоящият съдебен състав намира следното: съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имот в сграда в режим на етажна собственост е задължен да заплаща доставената до имота топлинна енергия и енергията за отопление на сградната инсталация в сградата, определена по нормативен път. По делото се установява от представения на лист 16 – 17 от първоинстанционното дело Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 05.10.1990 г., че към посочената дата собственици на процесния топлоснабден имот с адрес: София, ж.к. „********“, ********, са били С.Д.П. и К.Й.П.. От извършена в Националната база данни „Население“ справка (на лист 39 от първоинстанционното дело), че К.Й.П. е починал на 04.02.1996 г. и е оставил като наследници съпругата си С.Д.П. и синовете си Д.К.Й. и К.К.Й. – обстоятелство, което не е спорно по делото. В отговора на исковата молба се признава, че въззивниците са приели наследството на починалия К.П., като изрично се посочва, че въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. са собственици на идеални части от процесния имот.

Неоснователно се явява твърдението на въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й., че същите били „голи“ собственици, защото не ползвали имота. Понятието „гол“ собственик се свързва не със ситуация, в която един от няколко съсобственици фактически не ползва имота, а когато върху имота е учредено вещно право (най-често – вещно право на ползване), по силата на което „голият“ собственик губи правомощието си да ползва имота. За да се установи подобна ситуация следва да се установи учредяване на ограничено вещно право върху процесния имот, което би създало пречки въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. правомерно да ползват същия.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че такова право не е установено по делото, като не са представени документи за учредяване на ограничени вещни права върху процесния имот.

По делото е представена молба-декларация с вх. № ТО6889/11.09.2002 г. на С.Д.П. до „Т.С.“ ЕАД (на лист 14 – 15 от първоинстанционното дело).

Същата обаче не установява, че е учредено вещно право на ползване в полза на въззивницата П. за процесния имота, а само установява волята на същата тя да бъде отразена като титуляр на партидата за заплащане на топлинна енергия. Съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на Върховния касационен съд (ВКС) подаването на подобна декларация има значение за определянето на лицето, което се задължава да заплаща доставената до един имот топлинна енергия само в случай, че това лице не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота. В случая е подадена декларация от само един от съсобствениците и съгласно мотивите към цитираното Тълкувателно решение съществуването на правоотношение с другите двама съсобственици – въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й., се определя с оглед тълкуване на договорките между страните, включително общите условия на топлоснабдителното предприятие, които се прилагат съгласно чл. 150 ЗЕ.

Разпечатката съдържа 37 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/652750c3-8603-429b-b7f8-801dbbfc0f8f