Определение № 2354 от 15.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2354 гр. София, 15.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002100703 по описа за 2023 година

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 10581 от 16.11.2022 г., подадена от Земеделска кооперация за производство и услуги (ЗКПУ) „Сарафово“, представлявана от председателя К. С., която е приподписана от адвокат Е. К. – Д. от САК и е насочена срещу въззивно Решение № 162 от 03.10.2022 г. по в.гр.д.№ 263/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Ответникът по касация Община Бургас е подал отговор на касационната жалба чрез юрисконсулт З. Р.. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като отсъства основание за това. Евентуално моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като решението е правилно.

Постъпил е отговор и от Държавата, представлявана от министър на земеделието, чрез юрисконсулт В. Г. – в качеството на трето лице – помагач на касатора. Счита, че касационната жалба е обоснована, а въззивният акт – неправилен, поради което моли да се допусне обжалването, да бъде отменено въззивното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените от ЗКПУ „Сарафово“ отрицателни установителни искове.

По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 260195 от 13.05.2022 г. по гр.д.

№ 1187/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от ЗКПУ „Сарафово“ срещу Община Бургас обективно съединени отрицателни установителни искове да се приеме за установено, че ответникът не е собственик на терен, представляващ 1 стопански двор на ЗКПУ „Сарафово“, кв. Сарафово, с адрес: гр. Бургас, кв. "Сарафово", ул.

„Буревестник“, с площ от 7 954 кв.м., при сегашни граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, който имот е разположен в десет поземлени имоти съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на изп.директор на АГКК (последно изменение със заповед № КД-14-02-1688 от 23.10.2013 г. на началника на СГКК Бургас), които имоти подробно са описани в атакуваното решение.

На първо място съдът е изложил становището си по допустимостта на претенциите. Прието е, че е налице правен интерес за ищеца да предяви исковете, тъй като съгласно т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице не само когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, но и тогава, когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва само фактите, от които произтича правния му интерес, без да доказва фактите от които произтича правото му. От друга страна в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтича отреченото от ищеца право. В случая правният интерес произтича от твърденията на ищеца за възможността да придобие собствени права върху процесния терен, ако отрече правата на общината върху него. Интересът е установен от обстоятелството, че за твърдяната собственост върху сгради, разположени в процесния терен, ищецът е представил констативни нотариални актове за собственост и протокол № 56 от 05.10.1995 г. за приемане и предаване на имущество на правоимащите съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Прието е, че в рамките на предмета на спора по предявените отрицателни установителни искове тези обстоятелства са достатъчни да обосноват правния интерес на ищеца и активната му процесуална легитимация за предявяване на исковете, като в случая осъществяването им е прието за подкрепено от събраните по делото писмени доказателства и заключението на в.л.

М.. Тъй като пълното доказване на правата на ищеца върху сградите, постройките и площадките, разположени в процесния терен, е извън предмета на спора по предявените отрицателни установителни искове, въззивният съд не се е произнесъл по оспорването на тези права от страна на ответника.

За установено е прието, че сградите, навеса и асфалтовата площадка по КНА и протокола от 05.10.1995 г. попадат в процесните имоти, за които се твърди, че общината не е собственик (всички – заснети в КККР на гр. Бургас), а именно: 1. Реална част с площ от 5 967 кв.м. от ПИ № ***, при граници на тази част: ПИ ***, ***, новопроектирана улица ***, с адрес: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Буревестник”, с площ на целия поземлен имот от 15 867 кв.м.; 2. ПИ № ***; 3. ПИ № ***; 4. ПИ № ***; 5. ПИ № ***; 6. ПИ № ***; 7.

ПИ № ***; 8. ПИ № ***; 9. ПИ № ***; 10. ПИ №

***. Посочените имоти са част от терен, представляващ стар имот с планоснимачен номер 913 с площ от 35 000 кв.м.

Прието е за установено, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният терен е 2 обособен като стопански двор и се е намирал извън регулация; сградите и навесите са отразени в кадастралния план. Страните не спорят, че към този момент теренът е бил собственост на държавата.

Със заповед на кмета на Община Бургас № 1491 от 15.10.1992 г. за терен, включващ и процесния, са одобрени кадастрален план, регулационен план и застроителен план.

Съгласно заключението на в.л. К. в кадастралния план са нанесени процесните сгради, а предвижданията на регулационния и застроителния планове по повод на процесния терен са за нова улична регулация, минаваща през стопанския двор, както и нов квартал 5 с отреждане за комплексно жилищно строителство, обществено обслужване и изолационна зеленина. В периода 05.06.1995 г. - 06.09.1995 г. (за който ищецът твърди, че е придобил собствеността върху сградите и постройките, разположени в бившия стопански двор на ЗК „Христо Ботев“ /заличена/) имотът е имал статут на включен в строителните граници на населеното място и неподлежащ на реституция, поради което е останал държавна собственост. През 1995 г. е съставен акт за държавна собственост № 11905 от 04.10.1995 г. за включените в регулация части от селскостопанския фонд и конкретно за терен от 26 декара, в който попада и процесният терен, за комплексно жилищно строителство, общинско обслужване и изолационна зеленина. След въвеждането на нов имот с планоснимачен № 913 през 1998 г. в кв. "Сарафово", последният с площ 35 декара е актуван е акт № 1022 от 02.11.1998 г. за частна общинска собственост. Имот № 913 включвал парцел I кв. 5, парцел I кв. 16, парцел от I до VIII в кв. 15 и парцели от I до XI в кв. 17. Със заповед на кмета на общината № 367 от 07.03.2006 г. УПИ I, кв. 5 е разделен чрез обособяване на два самостоятелни УПИ: I, отреден за комплексно жилищно строителство и изолационна зеленина и УПИ X, отреден за хотел и обществено обслужване. По действащия към момента застроителен план не е предвидено запазване на съществуващите сгради. Със заповед на областния управител на гр. Бургас № РД-11-41 от 02.03.2018 г. е отписан от актовите книги за държавна собственост терен с площ 26 декара, част от бивш имот № 913, актуван с АДС № 11905 от 04.10.1995 г. Като основание за отписването е посочено, че имотът е преминал в собственост на Община Бургас по силата на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС и е разпоредено предаването му на общината.

От правна страна е прието, че за първи път възможност за придобиване на собственост върху терени, представляващи части от бивши стопански дворове, е предоставена с допълненията на чл. 27 от ЗСПЗЗ, направени с ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г., с чиято нова ал. 6 е предвидено лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР, да могат да придобият собствеността върху ползваната от тях застроена и незастроената част от земята чрез три алтернативни способа. Ищецът не се е възползвал от предоставените с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ възможности за уреждане на отношенията по повод на земята, включваща процесния терен. Възможността за придобиване на собственост върху процесната земя по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ в редакцията след последното й изменение (ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) е обусловена преди всичко от това, към момента на искането за закупуване, теренът да е държавна собственост.

Прието е че, тази предпоставка не е налице за процесния терен след влизането в сила на 3 изменението на ЗОС, направено със ЗИДЗОС, ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.

Съгласно § 42 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Прието е, че предпоставките за приложение на тази норма са съществували към момента на влизане в сила на ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.), поради което пряко по силата на закона ответната община е придобила собствеността върху процесната територия. Без значение е дали за собствеността си общината е издала или не акт за общинска собственост, тъй като тези актове имат само констативно, а не правопораждащо действие. Обстоятелството, че към момента, в който ищецът е проявил желание за закупуване на прилежащия терен под и към сградите, постройките и площадките, този терен вече не е собствен на държавата, изключва възможността за придобиване на терена по силата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ.

Ето защо исковете са преценени като неоснователни и като такива -подлежащи на отхвърляне, независимо от това, че не са установени предпоставките за придобиване на собствеността от общината върху процесния терен на другото твърдяно основание земеделска реституция. В тази връзка са споделени изводите на първата инстанция, че представеното Решение № 1909А от 05.04.1994 г. на ПК - Бургас (за възстановяване в полза на общината собственост в стари реални граници върху пасище от 65 дка в землището на с.

Сарафово, включително процесния терен) подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност. Независимо дали вярната дата на издаването му е през 1994 г. или през 1998 г., респ. – независимо дали е валидно като постановено от лица, явяващи се надлежни членове на ПК – Бургас или не, решението се явява незаконосъобразно, тъй като процесният терен (в качеството му на част от стопански двор, върху който са били изградени сгради и съоръжения) е представлявал реализирано мероприятие, което на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е пречка за извършване на земеделска реституция в реални граници. В тази хипотеза е без значение дали сградите са били законно изградени или не. Предвид установената по делото собственост на общината върху процесния терен на второто твърдяно основание, което обуславя изхода от спора, въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че изводите за липсата на реституционни предпоставки са във вътрешно противоречие с извода да неоснователност на предявените искове.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. „Придобива ли общината по силата на закона - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (обн., ДВ, бр.

96 от 05.11.1999 г.), собствеността върху имоти, които към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ са попадали в стопански двор, включен в територията, върху която са разположени обекти на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и е отговарял на предвидените в закона изисквания, непозволяващи възстановяване върху него на право на собственост и определящи го като държавна собственост?“ – с довод за противоречие с 4

Решение № 430 от 17.05.2016 г. по гр.д.№ 7408/2014 г. на ВКС, IV г.о.

2. „Разпореждането на областния управител, с което е деактувал и обявил като общински имоти, които съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ са земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаетите със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са държавна собственост, противопоставимо ли е на лицето, което има право да придобие собствеността, а именно лицата по чл. 27, ал. 1 и ал. 6 ЗСПЗЗ, които разполагат с изключителното право да придобият собствеността върху земята, в която се намират придобитите от тях сгради и съоръжения? В правомощията на областния управител ли е да се разпорежда и да деактува земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаетите със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са държавна собственост?“ - с довод за противоречие с Решение № 204 от 23.07.2012 г. по гр.д.№ 607/2011 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр.д.