Определение № 46408 от 14.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46408 гр. София, 14.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110106670 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от

„***********************“ АД, чрез юрк. К.Н., срещу Агенция „****************“ и *************, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника Агенция „****************“ да заплати на ищеца сумата в размер на 5490 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „*******” по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Агенция „****************“ да заплати на ищеца сумата в размер на 126,31 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 18.11.2022 г. до 03.02.2023 г.; както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника ************* да заплати на ищеца сумата в размер на 5490 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „*******” по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 11.09.2021 г. при движение в района на ********************** в посока към ********** при отбивката за **********, водачът А.С.П., управляваща лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег. № ********, попаднала в несигнализирано и необезопасено препятствие на платното за движение (насип), в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „*******“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № ***************, със срок на застрахователното покритие от 05.12.2020 г. до 04.12.2021 г. Във връзка с настъпилото ПТП собственикът на застрахования автомобил предявил пред ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, заведена под № **********. С решение № ****** от 11.08.2022 г., 1 постановено по гр. д. № ***** по описа за 2022 г. на ***************, застрахователят бил осъден да заплати на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 5490 лева, ведно със законната лихва върху него, както и сторените в производството разноски. В това производството ************* била привлечена като трето лице-помагач на страната на застрахователя. Присъдените суми в общ размер на 6184,97 лева били заплатени от застрахователя по сметка на правоимащото лице на 12.09.2022 г. Твърди, че ПТП било настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на който отговаряла Агенция „****************“ – ответник в настоящото производство. До АПИ била изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, получена на 07.11.2022 г., но до настоящия момент задължението не било погасено. В условията на евентуалност искът е предявен срещу *************, в случай че бъде установено, че пътният участък, на който настъпило процесното ПТП, е част от общинската пътна мрежа. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на главния ответник Агенция „****************“, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез гл. юрк. Г.Н.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, че към датата на настъпване на застрахователното събитие имало ремонт на пътя и насип на платното за движение.

Възразява, че не били спазени изискванията на общите условия на застрахователя при настъпването на подобно застрахователно събитие, поради което същият не следвало да изплаща застрахователно обезщетение. Твърди, че при подобни повреди по автомобила същият не можел да се движи на собствен ход, поради което посещението на мястото на инцидента и съставянето на протокол за ПТП от органите на „**************“ било задължително, а в случая това не било направено. По делото не били представени доказателства, които да установяват наличието на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач, който не съобразил поведението си с атмосферните условия, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на евентуалния ответник ************* като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк.

А.К.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. На първо място възразява, че водачът на застрахования автомобил проявил груба небрежност при управлението му, като не спазил предписанията на компетентните органи, свързани с безопасността на движението. Твърди, че непосредствено преди ремонтирания пътен участък движението по ********************** било ограничено и отбито само в 2 една пътна лента, като водачът сам бил признал, че е пренебрегнал сигнализацията и е продължил направо, тъй като „отбиването било рязко“. В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това твърди, че поддържането на процесния пътен участък, считано от 2008 г., се осъществявало от Агенция „****************“, а не от *************. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали претендираното обезщетение с ½ поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Агенция „****************” не оспорва, че по процесната щета ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 5490 лева, както и че процесното ПТП настъпило на републикански път, който се управлява от него. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на имуществена застраховка „*******“, сключена по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег. № ********, собственост на А.С.П., валидна към датата на застрахователното събитие;

2. настъпването на застрахователното събитие – ПТП, в срока на застрахователното покритие, както и спазване от страна на застрахования на всички изисквания на общите условия по застраховката „******* на МПС“, които били предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение;

3. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил;

4. причинната връзка между застрахователното събитие и причинените вреди;

5. предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника Агенция „****************“, а именно – противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя; причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на застрахования; причинно-следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди;

6. настъпването на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника по главния иск е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. извършването от страна на водача на увредения лек автомобил на действия или 3 бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване), а именно, че не е съобразил поведението си с атмосферните условия, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост.

2. обстоятелството, че е налице изключен риск съгласно общите застрахователя на твърдените от него основания. условия на

В тежест на ответника по евентуалния иск е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително извършването от страна на водача на увредения лек автомобил на действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване), в това число нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП поради движение с несъобразена с пътните условия скорост.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора на ************* писмени доказателства. Основателни са доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебна автотехническа експертиза с поставени в исковата молба задачи, както и за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно П.С.С.. Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, тъй като обстоятелствата, за установяването на които същата е поискана, не са спорни между страните и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Следва да бъде уважено искането на ответника Агенция „****************“ за задължаване на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи снимков материал от процесното ПТП.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника Агенция „****************“ да заплати на ищеца сумата в размер на 5490 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „*******” по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Агенция „****************“ да заплати на ищеца сумата в размер на 126,31 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 18.11.2022 г. до 03.02.2023 г.; както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника ************* да заплати на ищеца сумата в размер на 5490 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „*******” по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на 4 исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОТВЕТНИКЪТ Агенция „****************” НЕ ОСПОРВА, че по процесната щета ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 5490 лева, както и че процесното ПТП настъпило на републикански път, който се управлява от него. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на имуществена застраховка „*******“, сключена по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег. № ********, собственост на А.С.П., валидна към датата на застрахователното събитие;

2. настъпването на застрахователното събитие – ПТП, в срока на застрахователното покритие, както и спазване от страна на застрахования на всички изисквания на общите условия по застраховката „******* на МПС“, които били предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение;