Решение № 661 от 02.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. В. 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. III СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500586 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. И. Г., ЕГН: ********** и на Д. И.

Г.,

ЕГН:**********, срещу Решение №156/16.01.2023г. по гр. д.

№2261/2022г. на ВРС , 10-ти с-в, с което на осн. чл.422 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че С. И. Г., ЕГН:********** и Д.

И. Г., ЕГН:**********, като собственици на по ½ ид. част – всяка от апартамент №36 в сграда в режим на ЕС в гр. В. ул. „К.“, бл.15, вх.Г, дължат на Етажните собственици на сградата в режим на ЕС в гр. В. ул. „К.“, бл.15, вх.Г, сумите от по общо 220.30лв. – всяка, представляваща сборът от: задължения за такси за управление и поддръжка на ЕС (по 84.43лв. - всяка от ответниците); такси за фонд „ремонт и обновление“ (по 90.00лв. - всяка от тях); и такси за ползването на партерно помещение в сградата в режим на ЕС (по 45.87лв. - всяка от ответниците), за периодите от м.02.2021г. до м.11.2021г., за които суми е издадена по чл.410 от ГПК заповед за изпълнение о т 26.11.2021г. по ч.гр.д. №16924/2021г . на ВРС, с поправени ОФГ на 15.02.2022г. по делото; както и са осъдени ответниците за разноски пред ВРС според изхода по спора.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано поради противоречие със събраните доказателства, като същото е постановено и при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че 1 делото е разгледано срещу нелегитимен ответник, защото като ответник по исковете е била вписана Д. И. П., а решението е било постановено срещу Д. И.

Г., с което съдът не е съобразил ЗГР, не е извършил и проверка за идентичност на лицата. На следващо място ответниците не били материалноправно отговорни за исковите суми, защото те притежавали само „голата“ собственост върху апартамент №36 в сградата в режим на ЕС, но не са ползвали жилището през исковите периоди. Ищецът не е доказал дори те да са обитавали жилището през част от периодите. Апартаментът е ползвал баща им И. П. поради което дъщерите му не следва да отговарят за задължения на П. към ЕС. Приетото от ВРС „главно“ задължение на собствениците към ЕС противоречи на правилата на ЗУЕС. Не бил доказан размерът на исковите суми, относно които имало и „счетоводни проблеми“.

Липсвали доказателства и за уведомление по чл.46б от ЗУЕС от управителя на ЕС към общината.

По тези причини молят за отмяна на решението и за отхвърляне в цялост на предявените искове, с присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Излага доводи за обоснованост и за правилност на първоинстанционното решение, съобразно доказателствата по делото. Поддържа идентичността на едната ответница независимо от смяна на фамилията й, както и дължимост на сумите към ЕС точно от собствениците на апартамента. Излага аргументи и за липса на процесуални нарушения. Моли за потвърждване на решението и за разноски за пред ВОС.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е с предмет искове на Етажните собственици на сграда в режим на ЕС в гр. В. ул. „К.“, бл.15, вх.Г, с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че отв. С. И. Г., ЕГН:********** и Д. И. Г., ЕГН**********, като собственици на по ½ ид. част – всяка, от апартамент №36 в сграда в режим на ЕС в гр. В. ул. „К.“, бл.15, вх.Г, дължат на Етажните собственици на сградата в режим на ЕС, сумите от по общо 220.30лв. – всяка, представляваща сборът от: задължения за такси за управление и поддръжка на ЕС (по 84.43лв. - всяка от ответниците); такси за фонд „ремонт и обновление“ (по 90.00лв. - всяка от тях); и такси за ползването на партерно помещение в сградата в режим на ЕС (по 45.87лв. - всяка от ответниците), за периодите от м.02.2021г. до м.11.2021г., за които суми е издадена по чл.410 от ГПК заповед за изпълнение о т 26.11.2021г. по ч.гр.д. №16924/2021г . на ВРС, с поправени ОФГ на 15.02.2022г. по зповедното дело.

В исковата молба се твърди, че по подадено заявление по чл.410 ГПК е 2 издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за процесните суми,срещу която е подадено възражение в срок, поради което е налице интерес от искове по чл.422 от ГПК.

Твърди още, че с решение на ОС на ЕС от 25.08.2020г., необжалвано и влязло в сила, е било прието месечните такси към ЕС, включващи разходите за консумативи, таксите за управление, за почистване и поддръжка общи части и за фонд ремонт, да бъдат разпределяни между етажните собственици, според броя на обитателите. С последващо също необжалвано решение на ОС на ЕС от 04.02.2021г. е било прието таксите за управление и поддръжка да се запазят, вноската за фонд ремонт и обновление да се увеличи от 6лв. на 20лв. месечно на апартамент, както и да се начисляват по 10.00лв. месечно за ползването на партерно помещение.

Процесната сума в размер на общо 440.60лв. се сочи да представлява сбор от задълженията за периодични месечни такси към ЕС за апартамент №36 в ЕС в гр. В. ул. „К.“, бл.15, вх.Г, за период от 10 месеца – от м. февруари 2021г. до м. ноември 2021г. включително. Сумата е формирана от месечните такси към ЕС, в размер според цитираните решения на ОС на ЕС.

За таксата за управление и поддръжка на ЕС сумата е общо 168,86лв. са периода; за вноските към фонд ремонт и обновление сумата е общо 180.00лв. за същия период; за таксите за ползване на партерно помещение сумата е общо 91.74лв. за същия период.

Твърди се, че ответниците по делото отговарят поравно за посочените задължения към ЕС, като собственици на по 1/2 ид. част от апартамент №36 и тъй като плащания към ЕС изобщо не са били извършвани за спорния период.

С оглед на това се моли за установяване задълженията на ответниците, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК, и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който излагат доводи за недопустимост и неоснователност на исковете,тъй като: били насочени срещу нелегитимни ответници; нямало доказателства ответниците да са били собственици, още по-ма. да са били обитатели на апартамента през исковия период; жилището ползвал само бащата на ответниците И. П. поради което дъщерите му не отговаряли за задължения на П. към ЕС; не били представени доказателства за уведомление по чл.46б ЗУЕС от управител на ЕС към общината и така ищецът нямал надлежна легитимация; исковете не били насочени надлежно срещу една от ответниците, защото била с различна фамилия от сочената в исковата молба и не ставало ясно кой точно следва да бъде ответникът. Молят за прекратяване на делото или отхвърляне на исковете с присъждане и на съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към него.

3

Въз основа на приетата фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Активната процесуална легитимация по делото е надлежна, противно на възраженията на ответниците. Правоимащи за такси и вноски към ЕС са всички етажни собственици (етажната собственост) на сградата в такъв режим. Видно от представения протокол от ОС на ЕС от 25.08.2020г., за управител на ЕС в гр. В. ул. „К.“, бл.15, вх.Г, за срок от две години, е избрано дружество, чрез което исковете и заявлението по чл.410 от ГПК са предявени и чрез което е учредено пълномощието на адвоката. Видно от приетия протокол от ОС на ЕС от 04.02.2021г., на тази дата е взето решение за образуване производства срещу неизправни лица със задължения към ЕС над 200лв. Видно от приетия протокол от ОС на ЕС от 19.09.2022г., след изтичане на мандата на предходния управител е избран нов, от който е представено ново пълномощно за адвоката в хода на делото. А задължението по чл.46б от ЗУЕС е ситуирано в глава трета от ЗУЕС и така касае подлежащите на регистрация сдружения, но освен това неизпълнението му има административни последици и не лишава ЕС от право на защита чрез съд.

Пасивната процесуална легитимация по делото е надлежна, противно на възраженията на ответниците. Между длъжниците по заповедната процедура и ответниците по делото е налице пълен идентитет. Обстоятелството, че Д. И.

П. с ЕГН**********, към заповедното и към исковото дело, вече е била с фамилията Г. по никакъв начин не променя легитимацията й по делото, защото както правилно е посочил и ВРС при несъответствие при няккое от имената на физическите лица, определящ е техният ЕГН, тъй като само той е уникален и неповторим по правилата на ЗГрР. Отделно от това от направената от ВОС справка в НБДН се установи, че промяната във фамилията се дължи на сключен през 2012г. граждански брак на ответницата.

Ето защо легитимацията на ответниците по делото е несъмнена.

На последно място е налице идентитет и на вземанията по заповедно и по исково производство. С оглед на които обстоятелства исковете са напълно допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В настоящия случай разглежданите задължения произтичат от две взети решения на ОС на ЕС в гр. В. ул. „К.“, бл.15, вх.Г – от 25.08.2020г., според което месечните такси към ЕС, включващи разходите за консумативи, таксите за управление, за почистване и поддръжка общи части, както и за фонд ремонт, следва да бъдат разпределяни между етажните собственици, според броя на обитателите; и от 04.02.2021г., според което таксите за управление и за поддръжка се запазват, вноската за фонд ремонт и обновление се увеличава от 6лв. на 20лв. месечно на апартамент, като се начисляват по 10.00лв. месечно за ползването на партерно помещение.

Съгласно чл.40 от ЗУЕС решения на ОС на ЕС могат да бъдат обжалвани пред съд в 30-дневен срок от получаването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Трайна е съдебната практика,че правото на възражения срещу взето решение на ОС на ЕС може и следва да бъде реализирано само чрез иск 4 по чл.40 ЗУЕС от съответния етажен собственик, при спазване на посочения срок. С оглед на конститутивния характер на решението по чл.40 ЗУЕС, оспорване на решение на ОС на ЕС не може да се реализира чрез възражение в срока за отговор по осъдителен иск срещу етажния собственик. Поради това цитираните решения на ОС на ЕС, на които основава правата си ищцовата страна, са стабилни и задължителни за всеки етажен собственик, в това число за ответниците.

Относно материалната легитимация на ответниците от представения НА №93/05.03.1998г., том 2, нот. дело №956/1998г. на н-с при ВРС и справката от АВп се установи, че именно ответниците С. И. Г. и Д. И. П. (сега Г.) са собственици на процесния апартамент №36, ул. „К.“, бл.15, вх.Г, ет.3.

Което всъщност те не са и оспорили по делото, а са навели доводи, че не живеят жилището и затова не отговарят за задълженията към ЕС. Последното не може да се сподели, защото:

Съгласно чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС именно собствениците са длъжни да плащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и обновяване на общите части на сградата, за подмяна на общи инсталации и оборудване, за вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, а също и за управление и поддържане на общите части на сградата. Които в настоящия случай са определени с обсъдените влезли в сила решения на ОС на ЕС, като падежите на задълженията също са настъпили. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.6, ал.3 от ЗУЕС обитателите на сграда в режим на етажна собственост (но само тези, които са трайно установени и регистрирани в книгата на ЕС) имат задълженията по ал.1, но не и тези по чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС, основната част от които формират исковите суми. За останалите задължения следва да се отчете, че в решенията на ОС на ЕС е предвидено разходите да се заплащат от собствениците на самостоятелните обекти. И тъй като се касае за вътрешни отношения между собственик и ползвател, за да може изобщо собственикът да се освободи от задължението си по чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС и същото да бъде възложено на ползвателя (трайно установения такъв на ясно основание, а не фактически пребиваващ през част от времето) е необходимо да има изрична уговорка между тях, която да бъде доведена до знанието на управителния орган на ЕС. Това се извежда от разпоредба на чл.7, ал.1, т.7 от ЗУЕС, която въвежда задължение в книгата на ЕС да се вписват уговорените между собственика и ползвателя права и задължения относно управлението на общите части на сградата, каквито липсват в случая. При това за вписването на тези обстоятелствата е предвиден срок от 15 дни, който тече или от момента на придобиване правото на собственост или ползване, или от промяната в тези обстоятелства. С придаване на публичността на тези вътрешни отношения се постига целта на законадателя да бъдат избегнати възможни неясноти кое е задълженото лице, а също и от злоупотреби с права.