Определение № 126 от 15.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. София, 15.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500039 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба вх. №127973/30.10.2025 година от „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД, ЕИК 131020169, с адрес за призоваване: гр.Враца, ул.“Лукашов“, №10 чрез процесуалния му представител срещу определение № 3691/17.09.2025 година, постановено по т.д. №2127/2024 година по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата му за присъждане на разноски по делото, както и са присъдени разноски на ищеца.

В частната си жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е станал повод за завеждане на делото. Моли съда да отмени определението, като вместо него постанови друго, с което молбата за присъждане на разноски бъде уважена.

Ответникът по частната жалба „М И М - АГРО” ЕООД, ЕИК 114548374 е депозирал отговор, в който моли да се потвърди обжалваното определение и се присъдят направените разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството по т.д. №2127/2024 година по описа на СГС, ТО, VI-3 състав е образувано по предявени искове от „М И М - АГРО” ЕООД, ЕИК 114548374 срещу „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД, ЕИК 131020169 за заплащане на 1 сумата от 58 179 лева с включен ДДС, представляваща цената на получени и незаплатени от ответника стоки по сключен неформален договор за търговска продажба, обективиран във фактура № 1000028035/18.05.2024 г., на осн. чл.327, ал.1 ТЗ, както и за сумата от 3200 лева - обезщетение за забавено плащане на горната главница, считано от 02.06.2024 година до 24.10.2024г., на осн. чл.86 ЗЗД.

С решение по делото исковете са отхвърлени поради извършено плащане в хода на процеса. С решението ответникът „АЛЕКСИЯ 2002“ ООД, ЕИК 131020169 е осъдено да заплати на „М И М - АГРО” ЕООД, ЕИК 114548374 сумата от 4810,41 лева, съдебни разноски по делото.

В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба от двете страни за изменение на постановеното решение, в частта за разноските.

За да постанови съдебният акт, съдът е приел, че в ъпреки извършеното плащане и признание на дължимостта на главницата, ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като плащането е осъществено след завеждане на исковата молба, когато вземането вече е било изискуемо /чл. 327 ТЗ/.

Изпращане на покана в случаите на чл. 69, ал. 1 ЗЗД поставя длъжника в забава и е относим аргумент във връзка с иска по чл. 86 ЗЗД и е съобразен от съда при отхвърляне на иска и разпределяне отговорността за разноски.

По отношение на молбата на ищеца е намерил същата за основателна, тъй като е налице грешка при изчисляване на разноските.

Както е разяснено в мотивите на ТР № 119/1956 година на ОСГК на ВКС, в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен когато това отхвърляне се дължи на поведението на ответника, който доброволно е възстановил правото на ищеца или е изпълнил задължението си.

Предявен е иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за присъждане на сума, представляваща незаплатена цена за покупката на 125л. хербицид с единична цена 387,86 лева. Стоката е получена на 18.05.2024 година, видно от датата на стоковата разписка и подписа на получател. За покупката е издадена фактура от 18.05.2024 година.

Стоковата разписка съставлява частен свидетелствуващ документ, удостоверяващ волеизявлението на страната и тъй като то удостоверява неизгоден за страната факт следва да се приеме, че стоката е получена на тази 2 дата. Видно от фактурата е, че същата е двустранно подписана, поради което не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че не му е изпращана преди датата на подаване на исковата молба.

Не може да бъде споделено и възражението, че липсва срок за плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ срокът за заплащане на стоката е 14-дневен и е изтекъл на 01.06.2024 година. Дори и да се приеме, че фактурата не му е изпратена на датата на издаването и, то съгласно чл.303а, ал.3, предл.2 ТЗ срокът започва да тече от датата на получаване на стоката, за което е налице изходящо от страната волеизявление, че е на датата 18.05.2024 година.

В процесния случай плащането на задължението е изпълнено след завеждане на иска, поради което не са налице предпоставки за присъждане на разноски в полза на ответника, поради което и молбата му следва да бъде оставена без уважение. Налице са предпоставки за присъждане на разноски в полза на ищеца, поради което поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде потвърдено.

Ответникът по частната жалба „М И М - АГРО” ЕООД е направил искане за присъждане на разноски, но такива не следва да се присъждат, с оглед константната практика, според която когато страната се защитава срещу неправилно присъдените разноски когато те не са присъдени или чрез неговото изменение когато са неправилно определени без да се обжалва по същество съдебния акт разноски за тези производства не се дължат, тъй като се касае за продължаване на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски /определение по ч.гр.д.696/2014 година, ГК, III гр.о. ВКС; ч.гр.д.1847/2016 година, ГК, I I гр.о. ВКС; определение по гр.д.9/2015 година, ГК, I гр.о. ВКС/, което разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3691/17.09.2025 година, постановено по т.д. №2127/2024 година по описа на СГС, ТО, VI-3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4