Решение № 53 от 18.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Кюстендил, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20261500500005 по описа за 2026 година

С решение №1303/27.11.2025г. постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.№2744/2025г., по молба за защита от домашно насилие, подадена от Д. Е. С., ЕГН ********** е издадена заповед за защита на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН срещу Р. Н. С.,ЕГН **********, задължен на основание чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Е. С., ЕГН **********.На основание чл.21,ал.4 ЗЗДН Р. Н. С.,ЕГН ********** е предупреден, че при констатирано от полицейския орган неизпълнение на заповедта ще бъде задържан и предаден на прокуратурата, а неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл.296, ал.1 НК.Подадената молба по чл.8,ал.1 ЗЗДН с вх.№10828/10.09.2023г. от Д. Е. С., ЕГН **** от с.Г., общ.Кюстендил, ул.****** за издаване Заповед за защита, за извършени актове за домашно насилие от 20.08.2025г. , 21.08.2025г. и 24.08.2025г. е отхвърлена и отказано издаване Заповед за защита срещу С. А.

М., а.Р. Н. С.,ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил държавна такса в размер на 25.00 лв в полза на бюджета на съдебната власт и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.Д. Е. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил държавна такса в размер на 25.00 лв в полза на бюджета на съдебната власт, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В срока за обжалване на решението, определен в чл.17, ал.1 ЗЗДН по делото е постъпила въззивна жалба подадена от молителя – пострадало лице.

В подадената жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. относно определената мярка за защита.Предвид събраните доказателства за извършени актове за домашно насилие – източник на притеснение , страх и напрежение у молителя, от възможността да стане отново субект на вербално и физическо насилие, счита, че определената мярка за закрила при това без посочен срок на изпълнението й, което е напълно в 1 нарушение на законовото предписание за това ,не е в състояние да осигури защита в необходимата степен.Счита, че това би могло да се постигне и с определяне на мерки по чл.5, ал.1 т.3 и т.4 от ЗЗДН, забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, месторабота и места за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия , определени от съда, забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадолото лице под каквато и да било форма , включително и по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както чрез всякакви други средства и системи за комуникация.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение, с което обжалваното решение и издадената Заповед за защита да бъдат изменени, като се постановят мерки по чл.5, ал.1 т.3 и т.4 ЗЗДН, като бъде определен срок за изпълнение на мерките по чл.5 ЗЗДН. Препис от жалбата е връчен на ответника Р. Н. С..Писмен отговор на жалбата в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил.

Препис е връчен и на ответника С. А. М., която също не е подала писмен отговор. Проверена по реда на чл.267 ГПК – съдът намери подадената жалба допустима, подадена от надлежна страна в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.17, ал.2 ЗЗДН при подаване на жалбата не се внася предварително държавна такса.

На основание чл.269 ГПК,вззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Като има предвид доводите в жалбата и след като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК, съдът прие за установено следното:

Поради необжалването му на основание чл.298 т.2 ГПК обжалваното решение е формирало сила на пресъдено нещо в частта, за отхвърляне на подадената молба по чл.8, т.1 ЗЗДН с вх.№10828/10.09.2025г. подадена от Д. Е.

С., ЕГН ********** от с.Г., общ.Кюстендил, ул.******* срещу С. А. М. с адрес с.Г., общ.Кюстендил, ул.“****** по повод твърдени актове на домашно насилие от 20.08.2025г. , 21.08.2025г., 24.08.2025г., като отказва да издаде заповед за защита.

Постановеното решение се обжалва само от молителя и то само относно вида на определените мерки за защита.Няма подадена жалба от Р. Н. С., следователно решението е формирало сила на пресъдено нещо и в частта в която е постановено издаване на Заповед за защита на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН срещу Р. Н. С..

Твърденията в молбата по която е образувано производството са за извършено на 20.08.2025г. около 23:00ч. в с.Г.,на ул.**** пред хранителния магазин в селото от Р. Н. С. и С. А. М., вуйчо и вуйна на ищцата насилие, 2 изразило се в отправени обиди, като „**“, „**“, „**“ , „нищо не става от тебе“, „ще те оправим „,“**“, и заканата, че Р. ще й откъсне глава.На следващия ден на 21.08.2025г. Р. отново влязъл в жилището , където живее с майка си и племенницата си и отправил заплахи –„Ще пребия дъщеря ти“, „Ще и счупя главата“, „***“.На 24.08.2025г. около 18.30 ч.молителката отишла до хранителния магазин да пазарува, там я срещнала нейната братовчедка С., започнала да се заяжда с нея, Била ги помолила да не се заяждат с нея и семейството й , тогава Р. грубо я хванал за ръката, започнал да я блъска и разтръсва. От силното стискане ръката й посиняла, била много уплашена, а това било видяно от свид.И.Б.Г..Заради тези заплахи молителя била много уплашена, страхува се да излиза сама по улицата, страхува се за живота си и непрекъснато е в стрес, че някой ще се появи за да я бие.

За доказване на твърденията си молителката е представила Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗСДН , в която е удостоверила, че на 20.08.2025г. около 23:00ч. в с.Г. на ул.****, пред хранителния магазин в селото Р. Н. С. и С. А. М. с които е в роднински връзки , нейни вуйчо и вуйна- брат и снеха на нейната майка осъществили акт на домашно насилие , изразяващ се в казаните следни обидни думи“ ** „, „**“, „**“, „нищо не става от тебе“, ще те оправил, „**“ и други обидни думи.Р. се заканил ,че идните дни „ще откъсне главата на молителката „ от която тя много се уплашила и не знаела как да реагира.На следващия ден 21.08.2025г. отново започнали обиди и заплахи, Р. влязъл в жилището където живее с майка си и племенницата си и отправила заплахи –„Ще пребия дъщеря ти и ще й счупя главата“.“***“.На 24.08.2025г. когато отишла в хранителния магазин да пазарува, там я срещнала нейната братовчедка С., която започнала да се заяжда с молителката.Там бил и Р., когато ги помолила да не се занимават с нея, Р. се намесил, стиснал я здраво за ръката , започнал да я заплашва и обижда.Била много уплашена , пред магазина имало и други хора, Свидетел на случката бил И.Б.Г..От тези заплахи и обиди от нейните роднини молителката започнала да се страхува да излиза сама по улицата, за живота си, била непрекъснато в стрес , че ще се появят отнякъде и ще я бият.

С представеното удостоверение за Съпруга и родствени връзки , изх.№ 94-00-8539 /27.08.2025г. издадено от Община Кюстендил е установено, че Е.

Н.а С. е неомъжена, родителите й са починали , има три деца сред които и ищцата, сестра и четирима братя, сред тях и Р. Н. С..

Според представените медицински удостоверение изх.

№11121/17.09.2025г. и №417/10.09.2025г. и Д. Е. С. и Р. Н. С. не се водят на отчет в психиатричен кабинет.

В становището си по подадената молба Р. С. излага твърдения относно отправени към него от И.Г. закани , в същото време и за караница с молителката, при което той я бил хванал леко за ръката, питайки я „Докога ще прави разправии“.Ответникът разказва и за отправяни към същия заплахи и своето поведение в конфликта , включително и за разговори с майката на Д..

Разпитаните свидетели К. Н., И.Г. и Е. С. потвърждават твърденията на молителката.Свидетелят К. Н. е присъствал на инцидент конфликт между молителката и ответницата, присъствал и ответника Р. – случката е от 20.08.2025г. но около 1 през деня, в същия ден вечерта, чул от И.В., че нещо е станало и са се дърпали Р. и Д., но не е присъствал на инцидента..Знае за други инциденти като се случва постоянно едно и също, Д. е обиждана наричана "****" .Конкретно на 20.08. около 1 часа , като дошъл при магазина ответника започнал да се заканва, че "Ще ги нагласи, ще ги оправи, не знам си какво" "От тебе всичко идва, ще те оправим тебе, ще те утепам".Бил е свидетел на много други конфликти със същото съдържание. Р. Д. да тогато са В един ден след 20.08, вечерта, имало много викове, когато отишъл да види какво се случва, видял, че идва чичо му Р. , той си траел, но неговата жена се заканвала, на Д., започнала да я обижда „ *****“.Д. започнала да плаче, а той и негов приятел си тръгнали, при което ответникът също я нарекъл „**“ и я обвинил 3 за всички проблеми.Тогава Д. си издърпала чантата и започнала да бяга.Свидетелката Е. С. има впечатления от двата инцидента на 20 и на 21.08.2025г., за първия разказва, че вечерта към 23:00ч. когато се прибрала у дома, Д. разказала, че на центъра я били срещнали Р. и С., обиждали я, наричали я с най различни думи, Р. я бил стиснал за ръката, която била синя, пръстите му били отбелязани на ръката, били показали на кварталния синята ръка и пръстите му как са отбелязани.Била уплашена , споделила, че била при магазина на „**“ отстрани на пейката когато дошли , магазинът работел до 22:00ч. , има пейки, маси и седяли хора.Не е споделила причината за разправията, когато се прибрала била придружена от двама приятели.На 21 Р.

С. дошъл в дома й гол до кръста, тя живеят на втория етаж а, Р. на третия .Когато влязъл в къщата потропал на масата и казал, че има проблем с Д., че „ще й строши главата“ и „кръв ще се лее“.Вкъщи било и 6 годишното й внуче.От тези случаи Д. е уплашена , винаги има човек с нея, страхува се от Р. и С., които постоянно я провокират и я търсят за разправии, да се бият, като непрекъснато пред блока е чувала някой да кръщи, че“***“ , „***“, „***“ тогава Р. търчи да я бие, да я треска. Свидетелят И.В. я видял когато на 20.08 след като се били събрали на магазина групичка, Р. идвал отгоре и нещо се скарали с Д., Р. я хванал за ръката и почнал да я обижда, казал и, че „ще я бие“ и „ще бере ядове“.Свидетелят е подканил да я пусне, Д. си траела.Там била и С..

С оглед на изложеното първоинстанционният съд е преценил подадената молба по отношение на ответника Р. С., който единствен се намира с молителката в родство по съребрена линия до четвърта степен основателна.Вече бе посочено, че решението не е обжалвано в посочената част следователно е влязло в сила, а както е видно са извършени актове на психическо и физическо насилие, съгласно чл.2 от ЗЗДН -Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие са установени.Твърденията в исковата молба се потвърждават от данните в представената Декларация и събраните свидетелски показания от лица, които имат непосредствени възприятия – които са присъствали лично на скарвания между тях, при което ответникът грубо е обиждал молителката, давайки й отрицателни, унизителни за честта и достойнството й оценки/квалификации а едновременно с това дори в един от тези случаи, на посочения в молбата ден и по време, както се твърди е извършил действия, накърняващи телесната неприкосновеност на молителката,хващайки я грубо и ръзтъсвайки ръката й до посиняване, акт на физическо насилие..