Определение № 469 от 12.08.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. В., 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ мл. съдия ДМН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20261300500396 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Ц. И., ЕГН **********, от гр. Д., чрез адвокат-пълномощник П. Т. Т. от ВАК и заявен съдебен адрес: гр. В., бул. *** против Определение с Peг. № 340/26.06.2026 г. постановено по гр.дело № 667/2026г. по описа на Районен съд – Б., с което е прекратено производството по гр.д. № 667/2026 г. на РС-Б. в частта му относно предявения иск с посочено пр. осн. чл. 22 ЗПК.

Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с процесуалния закон и със задължителната практика на Съда на Европейския съюз. Изразява несъгласие с извода на БРС за липса на правен интерес от предявения установителен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит „Бяла карта" № 11126172, сключен между ищцата и „АФ" АД, ЕИК ***, с цена на установителния иск 869,20 евро (1700,01 лева), че по отношение на ищцата този иск нямало да осигури правна защита, тъй като нямало да породи промяна в нейната правна сфера, както и че с предявения осъдителен иск се опровергавал правния интерес от установителната защита.

Жалбоподателят излага, че двата съединени иска не са идентични, а имат различен предмет и предоставят различна по вид защита. Сочи, че предявеният установителен иск имал за предмет недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл.

22 от ЗПК и цели постановяване на установителен диспозитив, с който този въпрос да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Предявеният осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД имал за предмет конкретно парично вземане - връщане на платената при начална липса на основание сума в размер на 2619,95 евро (5124,18 лева), представляваща разликата между всичко платено по договора и чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. Сочи, че при осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД въпросът за недействителността на договора е само преюдициален и съдът се произнася по него единствено в мотивите на решението без да формира сила на пресъдено нещо, каквато би се формирала по предявен установителен иск за нищожност относно конкретно въведения порок.

Излага, че правният интерес по установителния иск произтичал от качество й на страна по Договор за кредит „Бяла карта" № 11126172, чиято действителност е спорна между страните. В тази насока посочва, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес 1

(чл. 6, ал. 2 от ГПК) видът и обемът на защита е въпрос на преценка на самата страна - дали ще защити правата си - само чрез установителен иск, само чрез осъдителен иск или чрез кумулативното им съединяване.

Според жалбоподателката установителният иск за прогласяване недействителността на договора гарантира разрешаване на този спор със сила на пресъдено нещо, независимо от изхода на реституционната претенция, и да внесе яснота и правна сигурност в отношенията между страните. В тази насока излага, че интересът за нея бил очевиден, доколкото процесният договор е за револвиращ кредит, усвояван чрез платежна карта „Бяла карта", по който била заплатила на ответника сума в размер на 6823,30 лева (3489,21 евро) при реално усвоена сума от само 1699,12 лева (868,74 евро), като кредиторът продължавал да счита договора за валиден източник на права и да начислява въз основа на него лихви, такси и разходи.

Счита обективното съединяване на исковете за процесуално допустимо доколкото били налице всички предпоставки на чл. 210, ал. 1 от ГПК.

Според жалбоподателката обжалваното определение противоречало и на задължителната практика на Съда на Европейския съюз - Решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22 Съдът на Европейския съюз.

Моли съда да отмени определението и да постанови ново, с което да върне делото на РС-Б. и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

В едноседмичният срок по чл. 276, ал.1 от ГПК от насрещната страна „АФ” АД, с ЕИК ***, е постъпил писмен отговор на частната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения в подкрепа на първоинстанционното определение. Отправя искане до съда да потвърди определението на първоинстанционния съд и да отхвърли частната жалба на А. Ц. И. като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за изготвeния писмения отговор в размер на 194.29 евро / 380.00 лева/.

В.ският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Делото е образувано по предявена искова молба с два съединени иска - с посочено пр. основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Районният съд е приел, че предявеният установителен иск с пр. основание чл. 22 от ЗПК е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

Приел е, че предпоставка за допустимост на установителен иск - положителен или отрицателен е наличие на интерес/чл. 124, ал.1 ГПК/. За да е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на ищеца. Правният интерес при установителните искове е предпоставка, и то от категорията на абсолютните. За тази предпоставка съдът следи служебно.

БРС е приел, че исканото положително съдебно установяване на порочността на процесния договор за кредит, обосноваваща липсата на основание за извършени плащания, 2 не ще осигури никаква правна защита на ищеца, тъй като няма да породи промяна в неговата правна сфера. Изложил е мотив, че за обосноваване на правния интерес не е достатъчно желанието да се внесе яснота между страните по фактите, пораждащи неоснователното обогатяване. Необходимостта от съдебен процес за реализиране на правата на ищеца чрез осъдителен иск, опровергава правен интерес от търсената по този иск защита.

Приел е, че предявеният иск няма да даде защита на заявените от ищеца накърнени права.

При успешен изход на производството по установителния иск това по никакъв начин няма да се отрази на неговата правна сфера, а същите обстоятелства следва да бъдат изложени в производството по осъдителния иск. Съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, което обосновава извод за липса на абсолютна предпоставка за допустимостта на производството по този иск, поради което с обжалваното определение е прекратил производството по гр.д. № 667/2026 г. на Районен съд Б. в частта му относно предявения иск с посочено пр. осн. чл. 22 от ЗПК.

Окръжен съд-В. намира, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради следното:

Окръжен съд-В. не споделя извода на районния съд, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, поради което производството по този иск е допустимо. Съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния Договор за кредит „Бяла карта“ №11126172 сключен между ищцата А. Иванова и ответното дружество „АФ“АД е процесуално допустим.

Ищцата има качеството на потребител по процесния договор за кредит и по отношение на твърдяната нищожност се прилагат специалните разпоредби на ЗПК.

В случая предявеният установителен иск има за предмет недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК и ищцата цели постановяване на установителен диспозитив, с който този въпрос да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД има за предмет конкретно парично вземане - връщане на платената при начална липса на основание сума в размер на 2619,95 евро (5124,18 лева), представляваща разликата между платеното по договора и чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. Следователно, двата иска не са идентични нито по предмет, нито по вида на търсената защита.

Съгласно трайната практика на съдилищата правният интерес от предявяването на иск за нищожност на сделка, респективно на нейна клауза, е налице винаги когато съответната сделка или клауза смущава правното положение на лицето, което търси съдебна защита, а разглеждането на така съединени искове по чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1,предл. 1-во от ЗЗД е допустимо (напр. в Решение № 72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2022 г., I г.о., ГК, Определение № 628 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 597/2018 г., III г. о., ГК са приети за съвместно разглеждане установителен иск за нищожност на сделка с осъдителен иск за връщане на платеното по нищожната сделка).

Действително наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а липсата и води до недопустимост на производството. Съгласно общата норма на чл. 124 от ГПК правен интерес е налице, когато чрез съдебното установяване на едно право или правоотношение се цели отстраняване на правна несигурност, която засяга правната сфера на ищеца. В настоящия случай ищецът е страна по Договор за кредит „Бяла карта“ №11126172, поради което за него съществува правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо нищожността на процесния договор на осн.чл.22 от ЗПК. Именно въз основа на този договор ответникът е получил без основание сумата от 5124,18 лв./2619,95 евро/, за чието връщане е предявен обусловен осъдителен иск по чл.55, ал. 1 ЗЗД. Съгласно 3 приложимата норма на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“. Следователно изходът от установителния иск е пряко обусловящ за основателността на предявения осъдителен иск и за уреждането на отношенията между страните. Обстоятелството, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, не изключва правния интерес на страната да иска съдебно установяване на нищожността на договора. Ищецът притежава качеството на потребител по смисъла на ЗПК. След като законът допуска всяко лице да се позове на нищожността на сделка, на още по-голямо основание следва да се признае правен интерес от предявяване на иск от страна по правоотношението, която цели да се освободи от облигационна връзка, непораждаща правни последици, като това бъде установено по съдебен ред (така Определение № 362 от 09.06.2017 г. на ВКС по т. д. 1046/2017 г., I т.о.).

Поради това съдът дължи произнасяне по предявената искова претенция.

За потребителя е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, включително когато същият е съединен с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми по договора (в този смисъл: Определение № 1356 от 07.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1247/2023 г. на ОС - Пловдив, Определение № 401 от 18.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 250/2023 г. на ОС - Монтана, Определение № 2063 от 01.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1969/2023 г. на ОС - Пловдив). По разглеждания въпрос е налице и формирана съдебна практика на Съда на Европейския съюз - Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело № С- 321/22, според която практика националната уредба не следва да лишава потребителя от установителен иск при наличие на претенция за възстановяване на платеното.

По тези съображения настоящият състав на ОС-В. приема, че е налице правен интерес на ищцата А. Ц. И. да предяви установителен иск с правно основание по чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит „Бяла карта“ № 11126172 сключен между А. Ц. И. и „АФ“АД, който иск е и процесуално допустим, поради което следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Определение с рег. №340/26.06.2026 г., постановеното по гр.д. № 667/2026 г. по описа на РС-Б., II - ри граждански състав, и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.