Решение № 1669 от 09.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. Варна , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100502444 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс – Г подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3362/22.07.2020 год., постановено по гр. дело № 19083/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът М.

В. М. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Вл. Варненчик, бл. 302, вх. 5, ет. 2, ап. 54 не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс – Г сумата от 3670, 69 лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за периода 21.02.2018 год. – 20.02.2019 год. за обект с аб. № 0106802057, находящ се в гр. Варна, кв. Вл. Варненчик, бл. 302, вх. 5, ет. 2, ап. 54, за която сума е издадена фактура № 0286734585/13.11.2019 год.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице условията за начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 20.02.2019 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 18967 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Горното количество ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е установено и от извършената от БИМ метрологична експертиза на електромера. Сочи, че в случая е установено точното количество реално 1 потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 18967 кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.

Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна М. В. М. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

В исковата си молба ищецът М. В. М. от гр. Варна навежда следните твърдения:

Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, бл.

302, вх. 5, ет. 2, ап. 54, с аб. № 0106802057, доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. Бил уведомен от ответното дружество, че дължи на дружеството сумата от 3670, 69 лева по фактура № 0286734585/13.11.2019 год., съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 21.02.2018 год. – 20.02.2019 год. за горния обект на потребление. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3670, 69 лева по фактура № 0286734585/13.11.2019 год., съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 21.02.2018 год. – 20.02.2019 год. за обект на потребление с аб. № 0106802057, находящ се в гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, бл.

302, вх. 5, ет. 2, ап. 54.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № 0106802057, находящ се в гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, бл. 302, вх. 5, ет. 2, ап. 54. На 20.02.2019 год. е извършена техническа проверка на електромера, измерващ доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 18967 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 18967 кВтч е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 18967 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 18967 кВтч е остойностено с фактура № 0286734585/13.11.2019 год.

По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия, 2 заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Според представен на л. 21-22 от делото на РС-Варна констативен протокол № 1105526/20.02.2019 год. на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0215 6611 2839, монтиран на обекта на ищеца в гр. Варна, ж. к. Владислав Варненчик, бл. 302, вх.

5, ет. 2, ап. 54, с аб. № 0106802057, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 2526 кВтч; 1.8.2 – 9882 кВтч; 1.8.3 – 18967 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 31377 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507391 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и точни адреси, подписали протокола без забележки.

Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в протокол № 2620/06.11.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е установила намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи: Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 18967 кВтч. Според метрологичната експертиза не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията.

Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 18967 кВтч за периода 21.02.2018 год. – 20.02.2019 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № 0286734585/13.11.2019 год. за сумата от 3670, 69 лева.

От протокол № 1051785/10.02.2016 год. за монтаж/демонтаж на електромер (л. 35 от делото на РС-Варна), е видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0215 6611 2839. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0.

Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.

От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява следното:

Електромерът с фабр. № 1114 0215 6611 2839, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип, през 2015 год. е преминал първоначална метрологична проверка и към датата на проверката на 20.02.2019 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). при нормална (неманипулирана/ схема на присъединяване на обект към ел. разпределителната мрежа, следва цялото количество потребявана от обекта ел. енергия да преминава през измервателната схема на СТИ и да се отчита. В случая не е установена промяна в схемата на свързване (присъединяване) на електромера към ел. разпределителната мрежа, при което и установените в тарифа Т3 количества ел. енергия от 18967 кВтч са доставени, отчетени от СТИ и съответно, потребени. Налице са данни са софтуерна намеса в тарифната схема на електромера – констатиран е отчет на преминала ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър – Т3. Намесата се изразява във „въвеждане“ на още една тарифа към заводски въведените тарифи Т1 и Т2, в случая Т3, в която се отчита част от потребената от обекта ел. енергия. Това се осъществява чрез 3 специализирана техника и парола за достъп до ниво. Количеството ел. енергия от 18967 кВтч е правилно остойностено, съобразно одобрените от КЕВР цени на ел. енергията за процесния период. Процесният електромер има и т. нар. нулева (сумарна) тарифа – 1.8.0 и отчетът по тази тарифа, извършен при проверката на електромера на дата 20.09.2019 год. съдържа в себе си и количеството ел. енергия, натрупано в тарифа Т3.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при монтажа на електромера на дата 10.02.2016 год. същият е бил нов, показанията за дневна и за нощта тарифа са били нулеви и принципно може да се приеме, че и показанията по останалите (невизуализирани, респ., неактивирани за търговски отчет) тарифи също са били нулеви.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение като неизгодно за нея и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Сумата, която ответното дружество претендира да му бъде заплатена от ищеца и дължимостта на която сума ищецът оспорва с предявения иск е в размер на 3670, 69 лева и представлява (съгласно отразеното във фактурата № 0286734585/13.11.2019 год.) стойност на служебно начислено количество ел. енергия от общо 18967 кВтч за периода 21.02.2018 год. – 20.02.2019 год.

Според твърденията на ответника, наведени в отговора му на исковата молба, служебното преизчисляване на доставените количества ел. енергия до обекта на ищеца е в резултат на констатирано софтуерно вмешателство в тарифната схема на измервателния уред, а начисленото количество ел. енергия от 18967 кВтч е реално доставено и потребено от обекта на ищеца, но неотчетено при периодичните месечни отчети, при което и сумата от 3670, 69 лева представлява стойността на това доставено количество ел. енергия, която сума ищецът дължи на ответното дружество на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, мр. чл. 183 ЗЗД.