Решение № 4661 от 20.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4661 гр. Варна, 20.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря И.а Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110104702 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от И. К. С., действащ в лично качество и като баща и законен представител на детето С. И. С., родена на 02.01.2018 г., против С. А. Н., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

I. Искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата, за определяне местоживеене на детето при бащата на посочен от ищцовата страна адрес и определяне на режим на лични контакти с другия родител;

I I . Иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК, за осъждането на ответницата да заплаща издръжка в полза на детето чрез неговия баща в размер на по 250.00 лева месечно, с падеж пето число на съответния месец, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й;

III. Иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 45 и 76, т. 9 ЗБЛД; за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката, детето С. И. С.а да пътува заедно с баща си или с трето, упълномощено от него лице, до страните в Е., както и в държавите, граничещи с Република Б. /С., С. М. и Т./, без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност за срок от 5 години, както и за даване на съгласие, заместващо съгласието на майката, на детето С. И. С., да бъде издаден международен паспорт или друг заместващ документ.

С определение № 6247/13.05.2025 г., постановено по делото, съдът е съединил за общо разглеждане в едно производство гр. д. № 4702/2024 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав и гр. д. № 5600/2025 г. по описа на РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен състав, на осн. чл. 213 ГПК, като е постановил разглеждането на двете дела да продължи под общ деловоден номер на първото образувано производство, а именно гр. д. № 4702/2024 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Производството по гр. д. № 5600/2025 г. по описа на РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен 1 състав е образувано по предявени от С. А. Н., действаща в лично качество и като майка и законен представител на детето С. И. С.а, родена на 02.01.2018 г., против И. К. С., насрещни обективно кумулативно съединени искове, както следва:

I. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, за определяне местоживеене на детето при майката на посочен от ищцовата страна адрес и определяне на режим на лични контакти с другия родител;

II. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК, за осъждането на ответника да заплаща издръжка в полза на детето чрез неговата майка в размер на по 400.00 лева месечно, с падеж пето число на съответния месец, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца И. С. права в първоначалната искова молба:

В исковата молба ищецът твърди, че от съвместното си съжителство на семейна начала с ответницата С. Н. се е родило детето С. С., родено 02.01.2018 г. Сочи се, че ответницата напуснала семейното жилище, находящо се в гр. В. през м.09.2023 г., от който момент страните са във фактическа раздяла, без на ищеца да му е известен настоящият адрес на майката на детето, като има съмнения, че същата пребивава в Г.. Твърди се, че бащата еднолично полага грижи за детето и го възпитава, като контактът с майката бил силно ограничен – обаждала се само няколко пъти по В., като се случвало между обажданията интервалът да е от по 30-40 дни. Същата не била правила опити за личен контакт с детето, нито заплащала издръжка за него. В този смисъл ищецът излага, че всички необходими разходи за отглеждането на С. се заплащат от него. Посочено е, че при последния разговор между родителите, майката поискала от ищеца пари за това, че му е родила дете, като в противен случай щяла да вземе детето при себе си и бащата нямало да го види повече.

Твърди се от бащата, че осъществява търговска дейност, предвид това, че е управител и едноличен собственик на капитала на няколко дружества, което налагало честите му пътувания в чужбина. Сочи, че детето има издаден задграничен паспорт, но същият се намира в държане на майката, поради което и счита, че съдът следва да даде разрешение, заместващо съгласието на майката, да бъде издаден нов, с който С. би могла да пътува заедно с баща си. Възможността детето да посещава различни държави страната намира, че представлява и възможност същото да разшири мирогледа си и да опознае различни култури. В съответствие в изложеното, бащата счита, че притежава необходимия родителски капацитет да отглежда детето, поради което моли за предоставяне на родителските права и определяне местоживеенето на детето при него. Иска се осъждането на ответницата да заплаща издръжка в полза на С., като е посочен и режим на лични контакти на майката с детето. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски, както и допускане на предварително изпълнение на решението.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответницата С. А.

Н.:

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за допустимост на претенциите. Не се оспорва, че страните по делото са родители на детето С. С., родено на 02.01.2018 г., както и факта на настъпилата фактическа раздяла, считано от м.09.2023 г. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за липсата на инициатива от страна на майката за контакти с детето. Сочи се, че през годините ответницата неколкократно напускала семейното жилище заедно с детето, поради осъществявания над нея системен психически и физически тормоз от страна на бившия й партньор, в резултат на злоупотребата му с алкохол, но се връщала заради обещанията му, че ще спре. В крайна сметка поведението на ищеца довело до решението на ответницата да опита да изгради живота си извън страната, като след заминаването й в Г. многократно правила опити да се свърже с детето, но бащата възпрепятствал контактите им, както и на тези на бабата на С. по майчина линия и едноутробните й брат и сестра, което довело до подаването на сигнал на 28.06.2024 г. в отдел „Закрила на детето“. Оспорват се твърденията, че майката е искала пари от ищеца за това, че му е родила дете. Поддържа, че се притеснява за начина, по който бащата отглежда детето, но поради невъзможността й да 2 полага преките грижи за С., не се противопоставя родителските права да бъдат упражнявани от бащата. Страната обаче счита, че исканият от бащата режим на лични отношения с майката е крайно ограничен и предлага по-разширен такъв. Не се противопоставя на претендирания размер на издръжката. Намира, че даването на разрешение от съда, заместващо съгласието на майката за издаване на задграничен паспорт на детето, респ. разрешение то да пътува заедно с баща си, не е в интерес на С. от една страна предвид все още ниската й възраст, а от друга – поведението на баща й след употребата на алкохол, което би застрашило здравето на детето в чужбина. В този смисъл е изтъкнато, че срещу насрещната страна има подаден сигнал от настоящата му партньорка за осъществен акт на насилие, на който С. е станала свидетел. Отделно от това се обръща внимание на факта, че ищецът пътува с работна цел, поради което неясен остава въпросът за това по какъв начин ще бъдат полагани грижите за детето по време на пътуванията.

Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата С. Н. права в насрещната искова молба:

В насрещната искова молба ищцата С. А. Н. твърди, че с ответника са съжителствали на семейни начала от 2017 г., от което съжителство на 02.01.2018 г. се родило детето С. С. Посочено е, че проблеми в отношенията в двойката винаги е имало, но след раждането на детето нещата ескалирали – бащата злоупотребявал с алкохол и наркотици, като започнал да кани в семейното им жилище свой приятел, бивш затворник, с когото пиели до късно през нощта и дори веднъж се стигнало до сезирането на органите на полицията, завършило с издаването на предупредителен протокол. Междувременно на мястото пристигнала майката на ищцата, като след напускането на полицаите тя, ищцата и детето били заключени в жилището от ответника. Последният не се прибрал и на следващия ден, поради което се наложило трите да бъдат изведени от апартамента през прозореца със стълба. Твърди се, че случаят не е изолиран, доколкото ответникът страда от алкохолна зависимост, задълбочила се с течение на времето, като през годините е посягал и физически на ищцата. В резултат на поведението му последната многократно напускала семейното жилище и се пренасяла да живее с детето С. при майка й, където живеели другите й две поголеми деца – Л. и Л., но след извиненията на ответника, отново се връщала при него.

Твърди се, че след поредния побой през 2023 г. ответникът изхвърлил ищцата, а С. останала при него. Майката сочи, че търсила контакт с детето при всяка възможност, като обаче впоследствие, доколкото отказала с ответника да се съберат отново, последният започнал да я тормози и заплашва, че ще я съсипе и няма да й даде да види повече детето. При така развилата се ситуация и с оглед задължението на майката да се грижи за децата си, ищцата взела решение да замине да работи в Г.. Твърди се, че след заминаването й ответникът заживял на семейна начала с трето лице – С. И., като насилие било упражнявало и спрямо нея, включително и в присъствието на С.. Страната описва случай, в който след употребата на алкохол от насрещната страна, изгонил навън приятелката си и детето, като след пристигането на майката на ищцата на мястото, бабата заварила С. гола на тротоара, загърната с якето на С., която се опитвала да я стопли. Посочено е, че условията на живот в дома на бащата са неприемливи и дори опасни за здравето на С. – навсякъде имало бълхи, като жилището се почиствало само за посещенията на социалните работници. Отделно от това, предвид характера на осъществяваната от бащата дейност, свързана със заложни къщи, същият контактувал предимно с криминално проявени лица, които често канел в дома си, където пиели до късно през нощта, свидетел на което ставало детето. Сочи се, че едва в последно време, съобразно издадения в полза на ищцата изпълнителен лист, майката имала възможност да вижда С., което обаче също не преминавало безпроблемно, доколкото било съпроводено със сезирането на органите на реда и др. При така изложеното, ищцата счита, че има възможност да осигури нужната за пълноценното развитие на детето здравословна и спокойна семейна среда, поради което намира, че родителските права следва да й бъдат предоставени, като на ответника бъде определен режим на лични отношения със С.. Моли се за осъждане на бащата да заплаща издръжка.

Иска се присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по насрещната искова молба И. С.:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск депозира отговор на 3 исковата молба, в който се излагат доводи за неоснователността на претенцията. Оспорва се изложената в молбата фактическа обстановка. Страната счита, че майката не притежава нужния родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на С., още повече, че не е сторила същото и с другото си дете – Л., за което не е полагала лично грижи от 2017 г.

Твърди се, че от м.09.2023 г. ищцата нито веднъж не е изразила желание за лична среща със С., а първата такава е осъществена едва на 02.01.2025 г., когато страната, със съдействие на органите на полицията и извън определения й привременен режим на лични контакти, отвела детето със себе си и го върнала на 06.01.2025 г. Посочено е, че доколкото майката не изпълнявала задължението си за заплащане на дължимата в полза на детето издръжка, по инициатива на ответника на 19.02.2025 г. било образувано както изпълнително, така и досъдебно производство в хипотезата на чл. 183 НК, като са изложени съмнения, че майката получава детски надбавки в Г.. Бащата признава, че на 16.06.2025 г. по сметка на процесуалния му представител постъпила сумата от 4 465 лв., изпратена от ищцата, съобразно постановените с определение от 20.05.2024 г. по настоящото дело привременни мерки, съгласно които майката е осъдена да заплаща издръжка. Страната изразява готовност за сключване на споразумение с майката, с оглед охраняване най-добрия интерес на детето С., независимо от поведението на ищцата.