Определение № 476 от 19.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Благоевград, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500402 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Й. Л., чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, Булстат 177492004, адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. “Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, представлявано от Д.М.М.- управител срещу Определение № 33/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 890/2022 г. по описа на РС- Сандански, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 124/01.07.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и неправилно.

Според жалбоподателя при определяне на размера на адвокатското възнаграждение районният съд не е взел предвид обема на свършената работа, интересът по предявените искове и фактическата и правна сложност на делото.

Сочи се, че материалният интерес по делото е в размер на 1700 евро/3325 лева, а присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 127,80 евро/250,00 лева. Така определеното възнаграждение не кореспондирало с правната и фактическа сложност на делото.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се подържа, че определението на районния съд е правилно.

Твърди се, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение от адв. М. е необосновано висок. Сочи се, че по делото не е налице фактическа и правна сложност на делото.

Оправено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 890/2022 г. по описа на Районен съд-Сандански е образувано по искова молба, депозирана от В. Й. М. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с която са предявени искове, както следва: главен иск за обявяване на нищожни клаузите на Договор за паричен заем № 40005402319, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и В. Й. Л. , предвиждащи заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги и евентуален иск за установяване в отношенията между страните, че В. Й. М. не дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата в размер на 50,00 лв., частично от сумата от общо 3325 лв., представляваща допълнително възнаграждение за кредитора по допълнителна услуга по Договор за паричен заем № 40005402319.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба.

В отговора ответникът признава предявения иск за установяване на нищожност на клаузата, съдържаща с в т. VI от Договор за паричен заем № 40005402319 и е отправено искане за постановяване на решение при признание на иска. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

С Решение № 124/01.07.2025 г., постановено по гр.д. № 890/2022 г. по описа на РС- Сандански е прогласена нищожността на клаузите в Договор за потребителски кредит № 40005402319, сключен между В. Й. М. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение за услуги „Фаст“ в размер на 875 лева и „Флекси“ в размер на 2450 лева. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат Д.М. сумата от 250 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата В. М., а по сметка на Районен съд- Сандански сумата от 140 лева- държавна такса върху предявените искове.

От адв. Д.М. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се осъди ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати 759,00 лв., представляващи минимален размер адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за предявените искове.

С обжалваното Определение № 33/14.01.2026 г. е отхвърлена молбата по чл.

248 ГПК за изменение на Решение № 124/01.07.2025 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

За да определи размер от 250,00 лв., първоинстанционният съд както в решението, така и в обжалваното определение, е приел, че посоченото възнаграждение е съответно на реално извършената работа, при съобразяване на предмета на делото, материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на материално затруднени лица.

В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати- чл. 38, ал. 2 ЗА. В настоящия казус, в сключения договор за правна защита 2 и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

От насрещната страна в преклузивния срок- до приключване на устните състезания е направено и поддържано изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, независимо от уговарянето на защитата по реда на чл. 38 ЗА.

При поддържане на такова възражение, на основание решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, задължително за националните съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотеза на осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая като се вземе предвид, че са предявени искове, които произтичат от едно правоотношение, от ответното дружество е направено признание на исковете, проведено е едно съдебно заседание, без фактическо явяване на пълномощника и са събрани единствено писмени доказателства, съдът намира, че се касае за дело, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност, с оглед на което районният съд правилно е отказал да увеличи присъденото в полза на адв. М. адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 33/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 890/2022 г. по описа на РС- Сандански.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4