Решение № 49 от 03.02.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Перник, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 58/ 28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 308/ 2024 г., по описа на Районен съд – Брезник, е признато за установено по отношение на М. В. А., П. А. А., Д. Б.

В., К. О. В., С. М. Й. и В. М. М., че С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. са собственици по наследство от В.А.Т. починал на *** г., както следва: С. В. С. - на 1/3 ид.ч., Г. Н. Т. - на 1/9 ид.ч., В. К. Д. – на 1/9 ид.ч. и Т. К. В. – на 1/9 ид.ч., или общо на 2/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1) УПИ *** в квартал *** по регулационния план на ***, одобрен със заповеди за утвърдена ул. регулация и дв. регулация № 98/ 31.05.1995 г., с площ от 1 525 кв.м., при съседи по скица: улица с о.т. ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ *** заедно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ от 50 кв.м.; 2) УПИ *** квартал *** по регулационния план на ***, одобрен със заповеди за утвърдена ул. регулация и дв. регулация № 98/ 31.05.1995 г., с площ от 553 кв.м., при съседи по скица: улица с о.т. *** УПИ *** и УПИ ***, заедно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда върху мазе със застроена площ от 50 кв.м. 3) поземлен имот с пл. № *** с площ от 283 кв.м., попадащ в УПИ *** в квартал *** по регулационния план на ***, одобрен със заповеди за утвърдена ул. регулация и дв. регулация № 98/ 31.05.1995 г., с площ на целия УПИ от 538 кв.м., при граници на ПИ по скица: улица с о.т. ***, имот пл. № 255, попадащ в УПИ ***, ПИ пл. № ***, попадащ в УПИ *** и улица с о.т. *** и при граници на целия УПИ: улица с о.т. ***, улица с о.т. *** улица с о.т. *** и УПИ ***, заедно с построената в него масивна сграда с предназначение: гараж със застроена площ от 18 кв.м.; отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност и наследство № *** том ***, peг. № ***, дело № 96/ 2024 г., съставен на 22.05.2024 г. от А.Ц. 1 нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № *** с район на действие Районен съд - Брезник, в частта за общо 2/3 идеални части; прекратено е производството по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. срещу М. В. А., П.

А. А., Д. Б. В. и К. О. В., с който е поискано да бъде постановено решение, с което да бъде допуснато ищците да изкупят продадените от М. В. А. 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот *** квартал *** по регулационния план на ***, одобрен със заповеди за утвърдена ул. регулация и дв. регулация № 98/31.05.1995 г., с площ от 553 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда върху мазе със застроена площ от 50 кв.м.; М. В. А., П. А. А., Д. Б. В., К. О. В., С. М. Й. и В. М. М. са осъдени да заплатят на С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. сумата 1 839,20 лева - разноски по делото; С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. са осъдени да заплатят на М. В. А., П. А. А., С.

М. Й. и В. М. М. сумата 800 лева - разноски по делото; С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. са осъдени да заплатят на Д. Б. В. и К. О. В. сумата 750 лева - разноски по делото.

С определение № 156/ 21.05.2025 г. е оставена без уважение молба от 14.05.2025 г. на С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. за изменение на решението в частта за разноските, като не бъдат присъждани съдени разноски в полза на М. В. А., П. А. А., С. М. Й. и В. М. М..

Срещу решението в частта, с която са уважени установителните искове по чл. 124, ал.

1 ЗС и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност и наследство № *** том ***, peг. № ***, дело № 96/ 2024 г., съставен на 22.05.2024 г. от нотариус А.Ц., в частта за общо 2/3 ид.ч., както и в частта за разноските са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от М. В. А., П. А. А., С. М. Й. и В. М. М., както и въззивна жалба от Д. Б. В. и К. О. В..

Във въззивната жалба на М. В. А., П. А. А., С. М. Й. и В. М. М. се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно. Изложени са съображения, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК са недопустими, както и че с отговора на исковата молба са изразили становище в тази насока, но първоинстанционният съд не го обсъдил. Жалбоподателите поддържат, че ищците нямат правен интерес от предявения иск, тъй като липсва твърдение за собственост. Уточняват, че общият наследодател В.А.Т. е притежавал въз основа на нотариален акт за собственост по давност № ***, том ***, дело № 1274/ 1986 г. от 10.10.1986 г. на нотариус В.Я. при Пернишки районен съд дворно урегулирано незастроено място от 319 кв.м., образуващо имот с пл. № 201, за който е отреден в съсобственост парцел ***, *** в кв. *** по рег.план на ***, както и въз основа на нотариален акт по давностно владение и завещание № ***, том ***, дело № 1274/ 1986 г. от 10.10.1986 г. на нотариус В.Я. дворно урегулирано незастроено място с площ от 1906 кв.м., образуващо парцел *** в кв. *** по рег.план на *** с неуредени регулационни сметки за 684 кв.м. Имотите, посочени в оспорените нотариални актове, не били идентични с тези от нотариалните актове, издадени в полза на наследодателя, поради което наследниците не можели да претендират, че са собственици по наследство. Във въззивната жалба се твърди, че от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническата експертиза не може да бъде направен извод, че имотите са идентични.

Освен това в нотариалните актове от 1986 г. било посочено, че имотите са незастроени, а придобитите от С. М. Й. и В. М. М. имоти били застроени. Жалбоподателите считат за основателно и доказано наведеното от тях в първоинстанционното производство възражение, че М. В. А. е придобил имотите по наследство и давност, П. А. А. – по давност, а впоследствие С. М. Й. и В. М. М. – въз основа на договори за дарение. В тази връзка посочват, че от показанията на изслушаните свидетели се установява, че М. В. А. и П. А. А. са полагали грижи за родителите му до смъртта им – до *** г. и до *** г., както и че са построили със собствени средства и труд масивна жилищна сграда, паянтова сграда и масивен гараж. Преди да почине В.А.Т. била извършена доброволна устна делба на притежаваните от него недвижими имоти между децата му. Това било установено от показанията на свидетелката С.З., според които В.А.Т. й казал, че е разделил имотите между синовете си, а на дъщеря си не дал, тъй като се омъжила и си имала. Ищците били уведомени за действията на М. В. А. по узаконяване на имотите и снабдяването му с 2 констативен нотариален акт, а наследниците на К.В.Т. - Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. също се снабдили с нотариален акт за собственост на друг имот, останал в наследството на В.А.Т..

М. В. А., П. А. А., С. М. Й. и В. М. М. изразяват становище, че е доказано направеното от тях оспорване, че след смъртта на В.А.Т. ищците са посещавали свободно имотите, като сочат, че според свидетелките показания последните ходели само на гости и то на събор на селото. Сочат, че С. В. С. не е посещавала имотите повече от 10 години. Считат, че първоинстанционният съд не е анализирал правилно доказателствения материал. Излагат съображения за неоснователност и на извода му, че ищците са узнали за претенциите на М.

В. А. едва на 22.05.2024 г., когато се снабдил с констативен нотариален акт. Въз основа на тези съображения молят решението на Районен съд – Брезник да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъдат отхвърлени.

С въззивната жалба, подадена от Д. Б. В. и К. О. В., се твърди, че решението на Районен съд – Брезник в частта, с която са уважени исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, както и в частта, с която са осъдени да заплатят в полза на ищците съдени разноски, е неправилно поради допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд е изградил изводите си по възражението на ответника М. В. А., че е придобил имотите по давност, основно на събраните по делото гласни доказателства, без да направи преценка на същите според правилата на ГПК. В решението не било изложено кои от показанията кредитора съдът, на кои не дава вяра и защо, какви факти приема, че са доказани, не била извършена и преценка на показанията по реда на чл. 172 ГПК. Твърди се, че ищците и ответникът М. В. А. са наследници на В.А.Т. починал на *** г., и на В.С.Т.., починала на *** г. Имотите обаче били придобити по давност от М. В. А., като владението било установено въз основа на делба, извършена приживе от В.А.Т. в полза на синовете му К.В.. и М. В..

Наследниците на К.В.. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост през 2012 г., а М. В. А. – през 2024 г. В жалбата се сочи, че тези обстоятелства се установяват от събраните в първоинстанционното производство доказателства, но последните не били взети предвид при постановяване на решението. Изложено е, че към момента на извършената делба приживе на наследодателя имотите били празни с изключение на един от тях, в който имало стара жилищна сграда. С. В. С. нямала претенции към имотите до момента на предявява на иска. Живеела в *** със съпруга си и била в добри отношения с братята си. Поддържа се, че всеки от братята строил жилищна сграда за себе си и семейството си, а бащата им помагал, като е обоснован извод, че по този начин те са изразили съгласие с разпределените между тях имоти и не са имали претенции. Всеки строил в имота, даден от баща им, съобразявайки се с волята му. С. В. С. нямала претенции в тази връзка, а със семейството си им помагала при строежите. Това положение продължило повече от 30 години. Жалбоподателите излагат, че първоинстанционният съд неправилно приел, че М. В. А. не е придобил имотите по давност, тъй като не е доказано, че е превърнал държането на частите на останалите сънаследници във владение, съответно, че е владял имотите за себе си. Считат, че тъй като владението е установено въз основа на извършената делба приживе на наследодателя, не е необходимо М. В. А. да манифестира намерението си. Твърдят, че в случая се прилага презумпцията на чл. 69 ЗСД на общо основание, доколкото е налице завладяване на целия имот със съгласието на собственика.

Въз основа на тези съображения жалбоподателите считат, че ищците не са собственици на твърдените от тях идеални части от процесните имоти, тъй като правото на собственост е придобито от М. В. А. по давност, като осъществяваното от него владение повече от 30 години било явно, непрекъснато и необезпокоявано. Поради това молят решението на Районен съд – Брезник да бъде отменено в обжалваната му част, а вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. са подали отговори на въззивните жалби на М. В.

А., П. А. А., С. М. Й., В. М. М., Д. Б. В. и К. О. В., с които изразяват становище, че същите са неоснователни. Поддържат, че от заключението на допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза, както и от представено удостоверение за идентичност е установена идентичността между имотите, описани в нотариалните актове от 1986 г., издадени в полза 3 на наследодателя В.А.Т. и поземлен имот с пл. № ***, попадащ в УПИ ***-***, и УПИ ***.

По отношение на УПИ*** сочат, че също е бил собственост на В.А.Т. че той и съпругата му са живели в него през целия си живот, макар приживе да не се е снабдил с документ за собственост. Излагат, че имат интерес от предявените установителни искове за собственост, тъй като притежават по наследство идеални части от имотите, а М. В. А. е признат за техен единствен собственик с нотариален акт № *** том I, рег. № ***, дело № 96/ 2024 г., по описа на нотариус А.Ц., като впоследствие заедно със съпругата си се разпоредил с тях в полза на свои роднини. Твърдят, че в производството пред първоинстанционния съд е установено, че са наследници на В.А.Т. както и че са придобили процесните имоти по силата на наследствено правоприемство при следните квоти: 1/3 ид.ч. за С. В. С. и по 1/9 ид.ч. за Г. Н.