Определение № 1247 от 30.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1247 гр. София, 30.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Частно касационно търговско дело № 20258003900735 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Б. Ж., процесуален пълномощник на ищцата по делото К. З. Г., срещу Определение № 74/12.02.2025г., постановено по в.т.д. № 328/ 2024г., с което състав на Апелативен съд - Варна е изменил на основание чл.248 ГПК постановеното по същото дело Решение № 294/11.11.2024г. в частта за разноските, като е осъдил К. З. Г. да заплати поотделно на К. З. И. и Х. А. И. сумата от по 1310.81 лв. за всеки, съставляващи разноски, сторени във въззивното производство, изчислени по съразмерност, както и сумата от по 2 729.18 лв. – разноски, сторени пред първата инстанция, както и на „Кросист 002“ООД сумата от 1 260.40 лв., съставляващи разноски, сторени във въззивното производство, изчислени по съразмерност и сумата от 2 520.80 лв. – разноски, сторени пред първата инстанция. Със същото определение е оставено без уважение искането на ищцата Г. за изменение на решението чрез намаление на присъдените разноски – по отношение на „Кросист 002“ООД за разликата от 1000 лв. до общо присъдените за двете инстанции 3 781.20 лв.; по отношение на К. И. – за разликата от 766.66 лв. до общо присъдените за двете инстанции 4 039.99 лв. и по отношение на Х. И. – за разликата от 566.66 лева до общо присъдените за двете инстанции 4 039.99 лв. За несъобразено от съда се сочи, 1 че искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е един, като не отговаряло на истината, че била събрана такса от 150 лв. по такива отделни искове. Възразява се срещу извода, че отговорност за разноски се носи за всеки от множеството обективно съединени евентуални искове за недействителност на договора. Изложени са съображения срещу приетата еднаква цена на исковете по отношение на ответниците физически лица, както и срещу извода за преклузия по отношение на поддържани обстоятелства, с които е обосновано искането по чл.248 ГПК.

Ответниците по частната жалба - К. Златимирова И., Х. А. И. и „Кросист 002“ООД депозират съвместен писмен отговор, с който я оспорват.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се преценява като частично основателна по следните съображения:

С постановено от настоящия състав на ВКС определение по т.д. № 736/2025г. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 294 от 11.

11.2024г., постановено по в. т. д. № 328/2024г. от Апелативен съд – Варна. С въззивното решение е обезсилено решението на Окръжен съд – Варна в частта, с която е обявен за недействителен договор за продажба на 2/3 ид.части от дружествените дялове от капитала на дружеството „Кросист 002“ ООД и е прекратено производството в тази част; потвърдено е решението в частта, с която договорът е обявен за недействителен за 1/3 ид. части от дружествените дялове; прекратено е производството по евентуално предявените искове по чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно и сключения въз основа на него договор за прехвърляне на дружествени дялове на осн. чл.29 ЗЗД до размера на 2/3 ид.части от прехвърлените дружествени дялове; потвърдено е решението в частта, с която е признато за установено на осн. чл.29, ал.1,предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, че с вписване под съответния номер по 2 партидата на дружеството в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествени дялове за по 1/3 ид.ч от 20 дяла по отношение на П. Георгива и К. И. и от 10 дяла на Х. И.; както и в частта на заличаване на Златомир Георгиев като едноличен собственик на капитала; след отмяна на решението в съответните части е отхвърлен искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за: вписване на нови съдружници, прехвърляне на дружествени дялове за 2/3 ид. части, заличаване на управителя на дружеството Зл.Георгиев и вписване на нови управители. Със същото решение ищцата К. Г. е осъдена да заплати поотделно на К. И. и на Х. И. по 1 386.67 лв. на всеки, съставляващи разноски за въззивното производство и сумата от по 2 887.11 лв.

– разноски за първата инстанция, а в полза на „Кросис 002“ООД – сумата от 1 333.33 лв., съставляващи разноски за въззивното производство и 2 666.67 лв.

– за първата инстанция.

Сезиран от ищцата с молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ответниците суми поради прекомерност с оглед цената на исковете, с обжалваното определение въззивният съд е приел, че ответниците имат право на разноски за двете инстанции съразмерно на приетите за недопустими и неоснователни претенции. Посочено е, че в първоинстанционното и въззивното производство са разгледани множество обективно съединени искове от различен вид – оценяеми и неоценяеми. Поради отсъствие на конкретно разписан механизъм за разпределяне относителната тежест на обективно съединените искове от различен вид – оценяеми и неоценяеми, е прието, че за критерий следва да послужи следващата се за всеки един държавна такса. След като е установил, че първоинстанционният съд е разгледал три обективно съединени иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД; чл.26, ал.1,пр.4 ЗЗД и чл.40 ЗЗД, за които при условията на чл.72, ал.1 ГПК се определя една дължима държавна такса от 400 лв. / 4% от 10 000 лв./ и общо 5 неоценяеми иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ с минимален размер от 150 лв., общата държавна такса възлиза на 550 лв. При съобразяване изхода от спора във въззивното производство е прието, че за прекратяване на иска по чл.40 ЗЗД за обявяване за недействителен на договора по отношение на 2/3 ид.ч. от дружествените дялове, съответната държавна такса от 2/3 от 400 лв., възлиза на 266.66 лв. За пълното отхвърляне на два обективно съединени иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и за частичното 3 отхвърляне до размер на 2/3 на един обективно съединен иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ следващата се държавна такса възлиза на 80 лв.

Следователно, според въззивния съд ответниците имат право на разноски, съразмерни на съотношението 346.66/550 лв., или имат право на приблизително 63.02% от сторените разноски. С оглед на това е прието, че на ответника „Кросист 002“ООД се следват 2 520.80 лв., на ответниците – К. И. и Х. И. – по 2 729.18 лв. за първоинстанционното производство, а за въззивното производство – 1 260.40 лв. за „Кросист 002“ООД и по 1 310.81 лв. за ответниците И.и.

По довода за прекомерност на присъдените разноски, въззивният съд е установил, че ищцата е навела възражение по чл.78, ал.5 ГПК единствено по отношение разноските за първоинстанционното производство. По съображения, че производството по делото се отличава с фактическа и правна сложност – предявени са множество обективно съединени иска; събрани са писмени, гласни и експертни доказателства; проведени са множество открити съдебни заседания, съставът на ВАС е приел, че не намира основание за намаляване на договорените адвокатски възнаграждения за защита пред ВОС /по 4 000 лв. на ответник/.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Като основателно се преценява възражението на частния жалбоподател срещу приетата от въззивния съд цена на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ от 150 лв., включена при изчисляване процентното съотношение на всеки ответник от сторените от него разноски при приложения механизъм за разпределяне относителната тежест на обективно съединените искове от различен вид. От данните на първоинстанционното делото е видно, че събраната по всички искове държавна такса е в размер на общо 480 лв., от които безспорно 400 лв. по всички искове за обявяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове и 80 лв. – за иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при неоценяем иск, какъвто е искът по 29 ЗТРРЮЛНЦ, се събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. Събраната в случая държавна такса е 80 лв., т.е. максимално дължимата за един неоценяем иск, съобразно приетото от първоинстанционния съд, поради което неправилно при изчисляване процентното съотношение въззивният съд е включил държавна такса от 150 4 лв., а не от 80 лв., каквато е реално платената сума.

Неоснователно е възражението, че множеството обективни съединени евентуални искове за недействителност на договора води до отговорност за разноски по всеки иск поотделно. Мотиви в този смисъл няма в обжалваното определение, видно от което с факта на предявяване на множество искове всъщност е обоснована фактическата и правна сложност на делото, с което е мотивиран изводът за неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения.

Като основателно се преценява възражението в частната жалба за несъобразено от съда, че цената на исковете за недействителност на договора по отношение на ответниците – физически лица е различна с оглед разликата в цената и броя на придобитите от всеки дялове.

Изводът на решаващия съд за неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения, релевирано само в първоинстанционното производство, следва да бъде споделен. Правилна е преценката на съда за наличие на правна и фактическа сложност на делото по съображения за предявени множество искове с много фактология и правни съображения, проведени са с участието на процесуални представители на страните множество открити съдебни заседания с ангажиране на писмени и гласни доказателства, изслушване и обсъждане на експертизи.

Допълнително наведените съображения за несъобразяване от съда, че „Кросист 002“ООД няма пряк интерес от защита по иска за обявяване на договора за недействителен и призоваването му по същия е единствено за да има сила на пресъдено нещо и спрямо него, както и за задължението на съда да приложи правилото, че ако страната няма вина за недопустимото разглеждане или за неправилното отхвърляне на иска й от първата инстанция, тя не би следвало да дължи разноски, са неоснователни. Освен че са допълнително въведени, поради което въззивият съд е отказал да ги разгледа, твърденията и доводите, с които са обосновани тези съображения не отговарят на данните по делото. Правно непрецизно е да се твърди, че страна, която ще е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението, няма пряк интерес от защита по съответния иск. При разпределяне отговорността за разноски в полза на ответниците съдът е изходил от правилата на чл.78, ал.3 и 4 ГПК, на които не съответстват изложените от частния жалбоподател съображения.

5

В съответствие с даденото с ТР № 6/2017 г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че разглеждащият частната жалба съд не е ограничен от посоченото в жалбата, настоящият състав намира за несъобразено от въззивния съд, че по отношение на ответниците – физически лица, няма постановено от съдилищата по същество решение по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, което също следва да се отчете при разпределяне на отговорността за разноски.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на ВКС приема, че за прекратяване на иска по чл.40 ЗЗД за обявяване за недействителен на договора по отношение на 2/3 идеални части от дружествените дялове на ответницата И., съответната държавна такса възлиза на 2/3 от 160 лв. – цената на иска спрямо нейните дялове, или 106.67 лв. При д.т. от 160 лв., процентното съотношение възлиза на 66.67 %. При това положение за сторените за първоинстанционното производство разноски в размер на 4 337 лв., ответницата К. И. следва да бъде възмездена със сумата от 2 891.77 лв., което надхвърля присъдените й такива с обжалваното определение. По отношение на ответника Х. И. – процентното съотношение е наполовина, или 33.33 %, поради което за извършените от него разноски в същия размер от 4 337 лв., следващите му се разноски възлизат на сумата от 1 445.52лв. По отношение на дружеството съотношението от 63.02% е правилно изчислено , т.е. при сторени разноски от 4000 лв. следващите му се такива възлизат на 2 520.80 лв., което съвпада с приетото от въззивния съд. За въззивното производство при горепосочените процентни съотношения дължими от ищцата за разноски са следните суми: от извършените от ответницата И. разноски от 2080 лв. 1386.75лв., което е по-високо от присъденото; за ответника И. от 2040лв. 679.93лв. и на дружеството от 2000 лв. - 1 260.40 лв., което съвпада с обжалваното определение. Следователно, частната жалба е основателна в частта на присъдените разноски по отношение на ответника Х. И., които следва да се намалят до горепосочените размери.